Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Как Найден Геров създаде легендата за Солунските братя

От 1980-а Кирил и Методий са покровители на Европа заедно със свети Бенедикт

До времето на Найден Геров двамата братя са чествани от Църквата на датите на смъртта си, както е по древния християнски обичай още от гоненията срещу първите мъченици – съответно 14 февруари за свети Константин-Кирил и 6 април за свети Методий. - Как Найден Геров създаде легендата за Солунските братя

До времето на Найден Геров двамата братя са чествани от Църквата на датите на смъртта си, както е по древния християнски обичай още от гоненията срещу първите мъченици – съответно 14 февруари за свети Константин-Кирил и 6 април за свети Методий.

Всички чакаме 24 май, но всъщност празникът на свети Кирил и свети Методий е с тринайсет дни по-рано. Днес е. А е днес заради Найден Геров, съставителя на прочутия български речник.

През 1851-а пловдивската интелигенция решава, че ѝ трябва чисто български празник – тече Възраждането (по-точно комбинация от Просвещение и национален романтизъм, защото историческите периоди в България понякога се случват наведнъж), в Истанбул се задвижва борбата за църковна независимост и хората все повече се чувстват не просто християни, а тъкмо българи. Най-традиционният начин за изтъкването на собствения народ минава през религията. И българските „стари” възрожденци правят всичко, за да честват български светци и да изтъкват естественото право на своите сънародници да слушат литургията на собствен език – или поне не на гръцки. Забравени още от Средновековието култове се подновяват… и дообогатяват, когато се наложи.

Братята Константин (в монашески образ Кирил, ок. 826-869) и Методий (чието светско име не знаем, 815-885) от Солун, синове на сановника Лъв или по-точно Леон, са византийски духовници и учени от периода, в който Източната римска империя усърдно „изнася християнство”, както по-късно свръхсилите в модерния свят ще „изнасят” било революция, било демокрация. Те са и част от голямото интелектуално раздвижване на империята, изразено по забележителен начин във филологическата работа на техния съвременник (и, разбира се, също също светец) патриарх Фотий. У нас Фотий е известен най-вече с дългото си послание до княз Борис-Михаил, но дейността му е много по-впечатляваща, при това дори не само в религиозен план. Докато Константин и Методий съставят азбука и граматика за моравските славяни, Фотий изяснява етимологичния правопис на класическия старогръцки език. По това време в Западна Европа т. нар. „каролингски Ренесанс” е пресечен от свирепите набези на викинги и маври. Тепърва предстоят и нашествията на маджарите, така че Константинопол на тримата интелектуалци е нещо като остров на спокойствието, където може да се работи над тънкостите на религиозната литература… и над кодифицирането на дотогава безписмени езици. Разбира се, това е и времето на първия разцвет на ислямската цивилизация, с която Константин и Методий имат досег при арабската си мисия от 859-60 г.

През 60-те години братята пътуват между Константинопол, Венеция, Рим и Моравия (днес в Чехия и Словакия), за да се сдобият с одобрението на Светия престол за мисията си, да надмогнат триезичната германска догма, забраняваща превода на литургията и Евангелието на нови езици и – най-сетне – да покръстят и ограмотят възможно най-голям брой моравци. Константин става монах под името Кирил и умира в Рим, а брат му продължава все по-отчаяната си мисия в княжеството на Ростислав и Светоплук още шестнайсет години.

Мисията е провал. Великоморавия наистина става християнска страна и паметта на двамата е тачена и в по-късното кралство Бохемия, но славянската литургия е пометена от латинската меса. Единствено трима от петимата най-близки ученици на Кирил и Методий успяват да спасят преводите им в също новопокръстена България. Това е и началото на златната легенда за просветителите на българския род. Княз Борис търси начин да избегне гръцката служба по същия начин, по който и Ростислав е искал да си спести латинската. Така че Климент, Наум и Ангеларий са добре дошли.

Ангеларий живее кратко, но другите двама възпитават първото поколение български духовници… и писатели. Славянският език – с граматика, съставена за моравците, и с азбука, основаваща се на етиопската, се превръща в старобългарски. Българите запазват граматиката, но заменят неудобната глаголица на Кирил и Методий с по-практична, побългарена версия на гръцкия шрифт, който отдавна са свикнали да ползват още за каменните надписи на езическите си владетели (като Омуртаг). В чест на Константин-Кирил обаче наричат тази писменост кирилица. И на свой ред започват да я изнасят в други страни – например в Сърбия и в Киевска Рус.

Тези исторически подробности не интересуват Найден Геров и пловдивските българи. В условията на Танзимата, тоест на опитите за модернизиране на Османската империя, Найден Геров просто иска да създаде български празник – едновременно светски и духовен. До негово време двамата братя са чествани от Църквата на датите на смъртта си, както е по древния християнски обичай още от времената на гоненията срещу първите мъченици – съответно 14 февруари за св. Константин-Кирил и 6 април за св. Методий. Геров обаче попада на малко объркани сведения за общ празник на двамата през месец май. И решава да го постави на 11-и. Датата е избрана, защото двете единици стоят една до друга така, както светците стоят един до друг на иконите си. Идеята става популярна, празникът успешно се налага и солунските братя влизат в националния пантеон – заедно със св. Йоан Рилски, княз Борис, цар Петър… и да, разбира се, с особено набралия мощ напоследък св. Тривелий.

През 1916-а настъпва известно объркване, защото българската Екзархия не приема новия календарен стил и продължава да празнува деня на св. Кирил и св. Методий на стария 11 май, който изостава с тринайсет дни от новия. Така че училищата започват да поменават солунските братя на 11 май, а Църквата – на 24. Крайният резултат от това е, че имаме поне четири празника на тези светци: Успение на св. Кирил (14 февруари), Успение на св. Методий (6 април), светски празник на двамата (11 май) и църковен, произлизащ от светския (24 май). Има даже и пети празник, частично посветен на Кирил и Методий: 27 юли, денят на светите Седмочисленици (който е и Успение на св. Климент).

Освен двамата солунчани и тримата продължители на делото им в България, има още двама мъже, които допълват броя до сакралното число седем – св. Сава и св. Горазд, наследници на моравската мисия и на св. Методий. Но не бъркайте този св. Сава със сръбския светец, носещ същото име. Църковната история е пълна с уловки и объркващи, но симпатични детайли. Добавете и Деня на народните будители на 1 ноември, ако искате. Той също има някакво религиозно основание, защото на тази дата пък българите-католици поменават св. Йоан Рилски. Оказва се, че имаме цели шест празника, посветени на писмеността и културата. Не е ли прекрасно?

От 1980-а Кирил и Методий са почитани от католическата Църква и като покровители на цяла Европа – заедно със св. Бенедикт.

Така че явно всеки може да избере не само кога, но и защо да празнува: заради славянската писменост и българската просвета, заради паметта на светците или заради националното Възраждане и Найден Геров.

Е, честито!


Първото излизане на този текст в „Площад Славейков“ е на 11 май 2016 г. – бел. ред.

Bookshop 728×90