Селска чест в българския език

Да пием, да пием наслада от тез пълни чаши
и таз разцъфнала хубост.
И краткия, краткия миг опива ни
в своя екстаз.
Да пием и тез сладки трепети,
които любовта роди,
понеже всемогъщ е този взор,
що от сърцето тъй струи.
Да пием, че любовта, любовта сред тез пълни чаши,
целувки по-горещи ще познай.

Колко вероятно е да разпознаете източника на горните стихове? Ще подскажем – ако сте посещавали оперни спектакли във Варна през 1986-а например, навярно ви звучи познато. Текстът е българският превод на прочутата „Наздравица“ от „Травиата“ на Джузепе Верди – точно така се изпълняваше и представлението у нас, на български, в пълен разрез със световните оперни правила либретото да остава в оригинал. Но сега опитата ни от патриотично-националистически чувства мила родина предстои да срещне отново безумието на побългаряването. Това ще се случи, ако по някаква неведома причина Народното събрание (едва ли сегашното, по-скоро идното) гласува внесения на 17 януари в парламента Законопроект за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език.

Звучи добре, нали? В крайна сметка всички, особено онези, които работим ежедневно с езика, искаме да ползваме нашия си български, да го съхраним и да го развием. Но в законопроекта четем някои, меко казано, стряскащи изисквания за мислещ човек от XXI (а и от всеки) век.

Ако задълженията на държавната администрация, армията, съдопроизводството и т.н. органи да използват единствено български език, регламентирането на кирилицата като негова официална графична система, забраната за други езици при политическа дейност и още, и още звучат разумно и напълно на място, то стигаме до алинея 7 на чл. 7 в законопроекта. Седмицата носела щастие? Не и за любителите на езиковото богатство.

В медиите – без английски

Чл. 7 Официалният български език се използва задължително в следните случаи:

/7/ В средствата за масова информация, в културната, развлекателната и рекламната дейност.

Да се пише на български в медиите е важно – но да е задължително за всички в развлекателната индустрия? Или ако някой иска да си направи англоезичен сайт? Впрочем такива медии има – базирани в България, посветени на родните новини, но на чужд език – за хората зад граница. Ще останат ли извън закона тези средства за масова информация?

Ще бъде ли закрита „читАлнЯта“? Всеки знае как се пише на правилен, книжовен български език думата „читалня“, що за своеволие в културната дейност?

Еквивалент на еквивалента

Чл. 8 Изисква се предпочитание на равностойния български еквивалент пред чуждия термин.

„Изисква се предпочитание“? Изискването на предпочитание не е ли еквивалент на изискване par excellence? И защо не е предпочетен българосъщен еквивалент на „еквивалент“?

Майдан (с този термин в Русия обозначават
революцията на площада в Киев
срещу президента Янукович) в езика

Чл. 9 /1/ При употреба на чуждици (или чуждоезикови устойчиви съчетания), които не се съдържат в последното академично издание на Тълковен речник на българския език, утвърдено като справочен документ, авторът на текста е длъжен:

/2/ В случай, че (sic!) използва писмен книжен или електронен носител, да даде в скоби еднословното (или описателно) българско понятие за използваната чужда дума или словосъчетание.

Ако този законопроект бъде приет, няма да имам право да напиша „хаштаг“. За щастие, свободите ми са защитени и имам вратичка – бих могъл да се изразя така:

„Стотици споделиха съболезнования чрез хаштага (графичен знак за препратка за търсене в социалните мрежи, който представлява дума или символен низ за метаинформация (информация отвъд показаната информация) при кратки текстови съобщения) RIPBowie.“

Да не говорим, че отделно може да бъда глобен за RIPBowie…

(Виждате ли колко тъпо изглежда вътрешното заглавие за Майдана?)

Non gradireste ora le danze?

/4/ При музикално-сценични спектакли текстът се пее на български език, а оригиналният текст на либретото се възпроизвежда симултанно на екран.

Тук може би е най-големият нонсенс (абсурд)! В началото на настоящия текст прочетохте част от онова, което български солисти са били принудени да изпълняват вместо Верди години наред.

А какво ще се случи, когато прочут тенор пристигне от Миланската скала в Софийската опера например? Ще трябва да наизустява фрази на български или великодушно ще му позволят да си изпее lo son felice, както е редно? И ако е вторият вариант, ще бъде ли заставен нещастникът роден зрител да слуша нелепица като:

– Io son felice!
– Мен любите ли още?
– Oh, quanto v’ amo!
– Вървете!
– Addio.

Със сигурност нямаше да видим и гастрола на берлинския „Дойчес театър“ миналата година, когато в Народния гостуваше световнопризнатият спектакъл по „В очакване на Годо“. Видяхме го поне, ще ни остане споменът…

Айде, Джуди

/5/ При живо концертно изпълнение и при студийно излъчване на вокални творби от всички жанрове от чужди автори, названието на творбата и на изпълняващия състав се превежда на български език.

Вече нямам търпение за концерта на „Тъмно лилаво“, особено за някои от най-великите им парчета като „Дете във време“, „Войник на съдбата“, „Сделано в Япония“ и т.н., и т.н.!

На живо няма да видим „БрАмбърите“, но винаги ще може да си пуснем „Нека да бъде“, „Представи си“, „Жълтата подводница“ или „Айде, Джуди“. Що-годе така се изписваха и по грамофонните плочи преди някое и друго десетилетие.

Кой ще бъде езиковият стражарин?

Естествено, тази задача не бива да бъде поверена на кого да е. Народният избраник, който се грижи за просперитета на суверена, се е погрижил да регламентира съществуването и състава на Съвет за български език (в четвърта глава от законопроекта).

Членове там ще бъдат изтъкнати университетски преподаватели, езиковеди, лингвисти, журналисти, представители на гражданското общество със съвещателен глас, а работата им ще протича напълно прозрачно, с редовни отчети в интернет и възможност за бърза обратна връзка от народа.

Булшит! В 7-членния съвет се планира да влизат чиновници от министерствата на културата и образованието, двама души от БАН, един от Съюза на българските журналисти и… двама от Съюза на българските писатели-1913 – една от най-безсмислените творчески структури в страната въобще. Мнозинство в седемчленка се постига с четири гласа. Сметките не са много сложни, особено предвид, че съставът на СБЕ се утвърждава еднолично от културния министър.

Висшето – задължително

Чл. 13 Във всички редакции на обществени и частни ежедневни и периодични средства за масова информация на хартиен или електронен носител, в издателства и колективи, създаващи художествени продукти и във ведомства, които публикуват нормативни документи, работят редактори с висше образование, доказали компетентността си по езикови проблеми. Те трябва да следят за съблюдаването на чл. 8 от настоящия закон.

Едно на ръка, че не се регламентира как някой доказва „компетентността си по езикови проблеми“. По-големият проблем е задължението да се наемат даже в частния сектор непременно редактори с висше образование.

Дори и да не е нужно всички да са с такъв ценз (текстът е достатъчно двузначен, за да позволи удобно тълкование), по каква причина и защо някой би определял състава на независима медия? А нима четирима графични дизайнери не са „колектив, създаващ художествени продукти“? Защо им са на тях редактори с висше образование, „доказали компетентността си по езикови проблеми“?

Специалист по всичко

Законопроектът е внесен за разглеждане в Народното събрание от депутата Кирил Добрев от ГЕРБ. Човек би помислил, че авторът на подобни важни текстове ще е лингвист или поне езиков експерт. Е, след като прочете текста (факсимиле може да се види тук) и види изобилието от грешки в него, се убеждава, че не е точно така.

Добрев обаче явно е разностранен талант – бил е сред вносителите на законопроекти в областта на енергетиката, електронните съобщения, Конституцията; задавал е въпроси към Петър Москов за бъдещето на Специализираната болница за пневмофтизиатрични заболявания в Радунци и към Лиляна Павлова за ремонта на пътя Хан Аспарухово-Сърнево и т.н.

Депутатът е и полиглот – знае английски, френски, руски и испански. Жалко, че самият той се ограничава в използването им…

С оглед на темата, някои от примерите в текста видимо са хиперболизирани. Иначе може да стане като с паметника на Самуил, когато видяхме хиперболата чак когато и тя вече ни гледаше заплашително със светещите си очи.