Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Защо днес в „Пепеляшка“ няма отрязани пръсти

Исторически преглед на практиката да се пазят децата от неподходящо съдържание

Писателят Вилхелм Буш подлага двете деца Макс и Мориц на тежки изпитания заради пакостите им, смятани за неприемливи според морала на времето. Илюстрация: Уикипедия - Защо днес в „Пепеляшка“ няма отрязани пръсти

Писателят Вилхелм Буш подлага двете деца Макс и Мориц на тежки изпитания заради пакостите им, смятани за неприемливи според морала на времето. Илюстрация: Уикипедия

Знакът „18+“, маркиращ неподходящо за деца съдържание, вече е толкова обичайно явление, че удивление предизвиква по-скоро липсата, отколкото наличието му. Но ако се върнем назад към историята на цензурата, ще осъзнаем, че дори в началото на ХХ век подобни възрастови ограничения, при това поддържани от държавата, просто не е имало. Практиката да се предпазват децата от съдържание, неподходящо за тяхната възраст, е много нова. Дори детските приказки до сравнително неотдавна са били пълни с еротични, кървави и неморални според съвременните норми сцени.

Днес стремежът на възрастните да предпазят децата от всяко споменаване на травмиращи събития изглежда естествен. Но когато си припомним приказката за Пепеляшка, отрязаните пети и пръсти на сестрите ú, опитващи се да нахлузят пантофката ú, неволно се питаме как точно се е стигнало до невинната версия на това мрачно произведение. И защо родителите от предишни епохи не са изпитвали желанието на съвременниците ни да предпазват децата от психологически травми?

На първо място сред причините се нарежда демографията. Липсата на хигиена, на качествена медицина, епидемиите и гладът са били причина за висока детска смъртност в миналото. През VIII – XI век 50% от децата са умирали преди да достигнат тригодишна възраст. По тази причина е било практика родителите да не изпитват дълбока привързаност към тях – за да си спестят болката от загубата. Възрастните, особено бедните, са се борели за оцеляване и грижата за потомството е била на последно място. Периодът на детството е приключвал някъде около тригодишната възраст на детето, след това то е започвало да помага на родителите си. Физическото здраве на децата се е ценяло много повече от психическото.

Според френския историк Филип Ариес, в предкапиталистическа Европа понятието „дете“ изобщо не е съществувало. Средновековната култура е различавала само периода на „младенците“, който завършвал доста преди седмата година на детето. След това то се смятало за възрастен човек, който живеел в ритъма на възрастните, виждал и знаел всичко, което знаят те, независимо от жестокостта и грубостта на заобикалящия го свят. Едва през XV век, по времето на Ренесанса, за детството се говори като за отделен етап от живота. Тогава започва да намалява и броят деца, раждащи се в едно семейство. XVII век бележи ръст на интереса към възпитанието заедно с развитието на образованието. Тогава настъпват социални и икономически промени, които подпомагат този процес. Появява се оформена средна класа, намалява нуждата на семействата от допълнителна работна ръка, а невръстните им членове получават възможността по-дълго да изживяват относително безгрижната фаза на детството. Тогава то започва да се разглежда като период на подготовка за живота на възрастен. Отношението към децата, преди небрежно, става по-внимателно.

Значителни промени в разбирането за детството настъпват в края на XVIII век, когато в европейската култура се заражда романтизмът. Някои историци дори смятат, че детството е продукт на романтизма, възникнал на вълната на интерес на художници и поети към децата като образци на невинност.

През 1762 г. Жан Жак Русо пише романа си „Емил или За възпитанието“. Именно той формулира детството като отделен житейски етап със социални и психологически особености.

През втората половина на XVIII век започват да излизат специални детски книги, които събуждат огромен интерес. Преди това детската литература е била не развлекателна, а дидактична. Но се появяват приказките. Първоначално те са много по-мрачни от тези, които познаваме днес. Целта им е била да насочат детето по верния житейски път с помощта на страха. Жестоките теми са били неотменна част от възпитанието, позволяваща да се различава доброто и злото. Изобилието от кървави и еротични сцени в приказките е свързано и с факта, че през XVII-XVIII век те са любими и на възрастните, особено извън градовете, а езикът и сюжетите не се редактират специално за деца.

През XIX век настъпва разцвет на развлекателната детска литература и тогава възниква необходимостта да се контролира съдържанието ú. Дълго време авторите сами цензурирали книгите си. Но правилата се затягали и обществените норми ставали все по-строги. В средата на века се появяват идеите да се определи кои книги са подходящи за деца и започва оформянето на списъци с препоръчителна и забранена литература. Именно тогава в обществените библиотеки се появяват отделни зали за деца.

Но чак до ХХ век детските книги не се подлагат да официално цензуриране. Децата все още се трудели като възрастни, много от тях работели във фабрики от шестгодишната си възраст и разликата между тях и възрастните все още била неясна. Но все пак ХХ век се превръща във века на децата – родителите най-после имат достатъчно време, за да им обърнат внимание. Децата стават важни и в очите на държавата – като бъдещи майки и бащи, военна и работна сила, която трябва да получи съответно образование.

Тогава се повишава възрастта на задължителното образование, налагат се ограничения какво може да прави детето и какво може да се прави с него. Закрилата му става грижа не само на родителите, но и на държавата. Така се появява и официалната цензура. Първата ú задача е да оформи у гражданите си определен поглед към света. Това е особено видно в социалистическия лагер, където детските книги били проверявани стриктно и били допускани само идеологически „правилните“. В Западна Европа и в САЩ в детските издателство дълги години има само негласна забрана за показване на сексуални сцени и насилие, но през 80-те години забраните се официализират. Появяват се и изрични стандарти за съдържанието на детските книги. През 1989 г. детската литература като фактор за благополучие, физическа и психическа стабилност е спомената и в Конвенцията на ООН за правата на детето.

Признаването на детството като отделен житейски период позволява децата и родителите да се разглеждат и като потребителски групи. Пазарът на детски стоки се развива едва към края на XVIII век, но истинският му бум е в средата на ХХ век и съвпада с масовизацията на телевизията. Тогава маркетолозите започват да работят и с учени, които изучават специфичното когнитивно и емоционално развитие на децата.

През 70-те години на ХХ век в САЩ се провеждат агресивни рекламни кампании, насочени към детската аудитория. Чрез деца се продава буквално всичко. Тогава започва и обсъждане как да се овладее този негативен фактор. През 1990 г. е приет Закон за детската телевизия, който ограничава обема на рекламно време и установява единен стандарт за детските тв програми. Това обаче е мека мярка в сравнение с други държави. Швеция изцяло забранява реклами, насочени към деца под 12 години, а Белгия забранява реклама преди, по време и след детски телевизионни предавания.

От 1930 г. в киноиндустрията САЩ бил въведен така нареченият „Кодекс на Хейс“, който определял какво може да се снима в киното и какво не. Ограничавали се еротичните сцени, междурасовите отношения, злите образи не трябвало да будят симпатия, а всички престъпници трябвало да получат наказание в рамките на филма. Това се отразило и върху детските кинопродукции. Известната анимационна героиня Бети Буп сменила външния си вид – късата ú рокличка станала доста по-традиционна. Заради „Кодекса на Хейс“ се променя дори птичето Туити, което преди да стане жълто, първоначално било розово и практически голо. През 1968 г. „Кодексът на Хейс“ е сменен от рейтинговата система, която определя от каква аудитория може да бъде гледан филмът.

Днес децата са подложени на неконтролируемо въздействие от медии и социални мрежи, което ги прави уязвими, смятат някои психолози. Цензурата вече не работи по начина, по който е била замислена и често е заменена от безплодна и неефективна социална морална паника. Според експерти, изследващи дигиталната революция, единственият начин да се предпазят децата от неподходящи въздействия, е обучаването им в медийна грамотност – да бъдат обучени да възприемат критично и аналитично съдържанието, на което попаднат. Забраните са неефективни.

(По материали от чуждестранния печат)

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg