Силвия НЕДКОВА
06.04.2026
Четенето на предизборни програми в първия ден от Страстната седмица оправдава напълно истинската етимология на името ù – не страсти, а страдания ще изпита невинният избирател, осмелил се да надникне в обещанията на политиците. Особено ако си е наумил да търси какви, аджеба, ще бъдат културните им политики в следващите четири години.
Общите неща при всички партии са няколко. На първо място – почти всички са хванали лопатите и ще копаят археология. После ще я реставрират, демонстрират, рекламират…
Другата им обща болка са читалищата. Почти всички са си наумили да ги превръщат в основен фокус на културата през XXI век у нас. Не на любителско, на държавно ниво. Масово са се насочили и към дигитализацията на културното наследство. Не обясняват обаче какво означава това – ще снимаме и качваме онлайн културни ценности или ще пазим бази данни за всеки случай.
Но да подходим персонално и както е казал народът – „всяка коза за свой крак, всяка партия – със собствена култура“.
„Възраждане“
„Възраждане“ не предлагат политическа програма, а „доктрина“, така че са публикували катехизис. По отношение на културата имат твърди възгледи – културата трябва да се върне „на масово равнище – квартал, село, малък град“ (казах вече за читалищата). „Възраждане“ са най-настойчиви да бъдат увеличени „значително“ средствата за археология. Вероятно са си направили изчисленията, защото смятат да орежат финансирането на киното. От партията на Костадинов предлагат да субсидират само филми на Максим Генчев. Шегувам се, но не съвсем. Точната формулировка е „финансова подкрепа само за филми с висока художествена стойност, които представят българската история и култура в дух на национална гордост и утвърждават националната ни идентичност“. Тоест – „Караджата“ може, „Мисия Лондон“ – не.
Интересно предложение на „Възраждане“ е да си създадем нови „Ботев, Вазов, Яворов, Траянов, Дончев и други“. Някой пак ще си помисли, че се шегувам. Не, тези автори изрично са упоменати като цел за новата българска култура. Това трябвало да се случи, като се „стимулират българските културни дейци на работят в сферата на националното“.
Хората на Костадинов искат и 50-процентни квоти за българска музика в абсолютно всички медии, но това на фона на останалото е дребна работа.
„Прогресивна България“
Хората на Румен Радев са работили малко повече по културната програма. Общо взето, в нея има най-много думи от всички останали. Някои дори звучат епично – като „културата и творецът – в центъра на политиката“. Горката култура, горките творци… Още повече, че като синоним на култура в програмата на ПБ е използвано словосъчетанието „художествено творчество“, което бях отвикнала да чувам от 35 години. Читалищата и археологията, разбира се, са основен фокус и тук, дигитализацията също. Забележително много място е отделено на Националния институт за национално и културно наследство, твърде много промени и намеси, споменават се „инвестиционни проекти в защитени територии“…
Има нещо свръхконкретно в тази програма, което отвежда към стара инициатива на тогава още президента Румен Радев – построяване на нова концертна зала в София. Преди 5 години Радев и фондацията на съпругата му Десислава дори докараха приближения до Путин диригент Валерий Гергиев да дирижира благотворителен концерт за събиране на средства за тази зала. Не се съобщи колко са средствата, дошли от този концерт. Но сега тази инициатива е залегнала в официалната програма на партията като национален приоритет.
Изрично е споменат и остров Св. св. Кирик и Юлита, където интереси се демонстрират от не един министър на културата. В програмата на Румен Радев се споменава терминът „културна дипломация“, който ще се повтори и в други предизборни обещания.
ГЕРБ
От ГЕРБ са лаконични – културната програма опира в читалищата, археологията дигитализацията и – внимание! – културната дипломация. Няма сериозни нови заявки, създава се усещането, че както винаги, при ГЕРБ културата ще върви между другото.
ПП-ДБ
Тъжно е, че програмата на партията, обединяваща основна част от градската интелигенция, е трудна за намиране. Заровена е дълбоко в сайт, който не е официално свързан с политическата кампания и не е на коалицията, а само на една от партиите в нея. Още по-тъжно е, че на културата са отделени само няколко реда. Тук читалища, археология и културна дипломация няма, има насоки за европейска интеграция на българската култура, но това е крайно недостатъчно, особено в период на сериозна криза.
БСП
Партията, ръководена от Крум Зарков, е заложила доста на културната си програма, но езикът и идеите ù сякаш са писани във времената на Априлския пленум, независимо колко е млад лидерът. БСП изрично заявява, че възнамерява да разчита за културата на творческите съюзи – като Съюза на българските писатели например. Ще си позволя да спекулирам и да предположа, че активен съавтор на програмата е бил акад. Иван Гранитски, който отдавна се грижи за културните нужди на столетницата.
Разбира се, читалищата отново са получили словесен реверанс, археологията е сериозно застъпена, културната дипломация е спомената. След това идва обещание да се плащат държавни помощи на артистите ветерани. В програмата на БСП е обещана и директна държавна помощ за „българската книга“. Книгата не е спомената. Гранитски намеква… (Моля за извинение, изплъзна ми се!) В програмата се намеква още, че ще бъде внесен отново изготвеният преди години от Съюза на писателите Закон за българския език.
ДПС
Партията, ръководена от Пеевски, хвърля бомбата в културните дебати. Кратко, лаконично и категорично там се казва: „Ще закрием Министерството на културата“. Но пък смятат да открият Държавна агенция за сценични изкуства, театър, музика, кино. Само дето не обещават, че ще възкресят Людмила Живкова да я оглави.
В същия момент щедро се обещава 1 процент от БВП за култура. Но тези обещания сме ги чували неведнъж и не от една партия.
„Любимият“ ми лозунг в цялата тази кампания, а дори и във всичките през последните години, се появява също в културната програма на ДПС – „Културно равенство“. Обяснено е със също толкова неясно изречение, което звучи като извадка от културна конституция – „Правото на култура е основно човешко право“. Тук се размечтах и се замислих как правото да отидеш на симфоничен концерт се изравнява с правото да слушаш Азис в зала „Арена“ и кой ще определи какво е култура.
В този контекст се вписва и следващата точка от културната програма на ДПС – „равни възможности и равен достъп до култура“. Тук я закъсахме. Билет за Софи Маринова на концерт, организиран от Слави Трифонов, струва 500 евро. А Филхармонията продава билети със 70% отстъпка. Не е честно – хората, които слушат класическа музика, ще могат да си позволят много повече култура от феновете на Софи и Слави.
Черешката на тортата е обещанието на ДПС за държавна подкрепа за „независими и демократични медии“.
ИТН
Хората на Слави понатрупаха опит в държавното управление на културата. Затова и са отделили място за нея в предизборната си програма. Започват с неясно споменаване за бюджета, ама без да се задълбочават особено. И по-добре, защото следващата им идея е революционна. ИТН вече има планове не само да смени младите лекари с вносни, но и да импортира кадри отвън, за да ни управляват музеите. Казват, че ще се даде предимство на бесарабски българи и хора от Западните покрайнини. За македонци не се споменава.
ИТН настояват да се отделят прилични средства за „анализиране на материалните активи в Министерството на културата“. Защо ще го правят, не казват. Но пък май е ясно защо искат да се създаде експертен екип към Министерство на финансите за контрол на програмите за извънбюджетно финансиране на културата. Кой по-добре от тях знае как се дават стотици хиляди за концерти на Иво Аръков с по 10-ина зрители?
НИНКН също често се появява в програмата на ИТН, особено в частта, свързана с пари. За прехвърляне на материални активи се говори, за меценатство, за финансова координация с общините… Изобщо културната програма на Слави и останалите е една добре обмислена финансова програма. Дотолкова, че дори се споменава минимална заплата в културния сектор, както и минимални цени за посещение на културни обекти.
Но най-симпатично в контекста на разкритията за Национален фонд „Култура“ стои обещанието: „Регулиране процента на субсидиите за дейност, така че да се гарантира качеството на художествените продукции“.
Разбира се, и ИТН се фокусира върху читалища, археология, дигитализация и износ на култура. Целта обаче не е „културна дипломация“, а „запазване на културната идентичност на българите зад граница“.
„Величие“
„Величие“ нямат предизборна програма. Те имат „20-годишен план за възстановяване на България“. В него културата присъства с две картинки – „изкуството преди“ и „изкуството след“. На картинките изкуство няма.
„Програмата за култура“ на „Величие“
