Преди четиридесет години, в нощта на 25 срещу 26 април 1986 г., четвърти блок на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира. Това е най-тежката катастрофа в историята на ядрената енергетика.
Архивни документи на КГБ разказват как руската държавна сигурност веднага след аварията започва да търси виновни, като се насочва към американски шпиони и украински националистически агенти в СССР и чужбина, разказва Би Би Си. Тази теория е възродена и днес. През 2022 г. Русия дори финансира с държавни средства изработването на игрален сериал, чиято основна тема е как чуждестранен агент причинява експлозията в Чернобил.
След бедствието през 1986 г. съветското правителство успява да създаде алтернативна виртуална реалност за западните журналисти, дошли в Киев, и да ги заблуди относно реалните последици от трагедията.
По време на аварията нивата на радиация в централата надвишават нормата почти 3000 пъти, а вечерта на 26 април – 600 000 пъти. Поради тежко радиоактивно замърсяване стотици селища престават да съществуват, а приблизително 130 000 жители на Киевска област са преместени за постоянно на други места. Повече от пет милиона хектара земя стават негодни за земеделие.
Същата нощ Блок 4 е бил предвиден за спиране за планова поддръжка. Ръководството на централата решава да се възползва от спирането, за да проведе серия от експерименти, но ситуацията бързо излиза извън контрол. Две термични експлозии напълно унищожават реактора. Покривът на Блок 4 пламва. Реактори 1, 2 и 3 продължават да работят, но са изложени на риск от пожар.
Осем часа по-късно на бюрото на началника на КГБ на Украинската ССР Степан Мухи попада доклад от директора на Чернобилската атомна електроцентрала Виктор Брюханов.
„На 26 април 1986 г. в 1:25 ч. сутринта, докато се подготвяхме за планов ремонт, в четвърти блок на Чернобилската атомна електроцентрала „В. И. Ленин“ в Киевска област възникна експлозия. Тя причини срутване на покрива и стените на горното реакторно отделение, както и частично срутване на тавана на турбинната зала. В района на експлозията избухна пожар, който беше овладян в 4:50 ч. сутринта и потушен от пожарните служби в 6:00 ч. сутринта. По време на аварията в централата е имало приблизително 200 души военнослужещи“, пише Брюханов.
Полковникът от КГБ Владимир Поделякин си спомня през 1987 г., че основната задача на неговия отдел е била „да определи и разследва причините за инцидента и да идентифицира замесените. Имало ли е някакво намерение или участие на враг в действията им? И тази цел (теория) остава нашата основна грижа през цялото разследване“.
В атомните електроцентрали на територията на СССР и преди това е имало изтичане на радиация, но никога не е имало експлозии.
КГБ разсъждава, че най-новият, най-модерен четвърти енергоблок, пуснат в експлоатация само две години по-рано, не може да се взриви сам. Следователно някой трябва да е организирал саботаж.
Няколко часа след инцидента е одобрен план за действие с кодово име „Припят“ – издирване на агенти на чуждестранни разузнавателни служби в Чернобилската атомна електроцентрала.
Служители на КГБ разследват дали представител на западногерманската компания Elba-Kaiser е вербувал някого по време на посещението си в централата през октомври 1985 г. Те разпитват служители на Чернобилската атомна електроцентрала, пътували в чужбина през последната година. Търсят улики в кореспонденцията на персонала на централата с чуждестранни институции.
По време на аварията, КГБ разполага с 82 вербувани агенти и 113 пълномощници в Чернобилската атомна електроцентрала. Но търсенето на агенти на ЦРУ – основната цел – е било безплодно.
В тази светлина, служителите на разузнаването гледат подозрително на дейността на украинските организации в Съединените щати, които искат разрешение да доставят хуманитарна помощ на жертвите. Отказана им е. Съветските власти приемат за даденост, че украинската диаспора е контролирана от ЦРУ.
Това не е първият път, когато в Чернобилската атомна електроцентрала се случва авария: предишната се е случила през 1984 г. на същите четвърти и трети енергоблокове. Ядрената катастрофа е била успешно овладяна, а инцидентът е бил прикрит.
Този път път обаче в Швеция научават за аварията: дозиметрите в атомната им електроцентрала „Форсмарк“ регистрират повишени нива на радиация. Радиоактивни частици били пренесени от вятъра от СССР. Посоката показва, че вероятно е станала голяма авария в Чернобилската атомна електроцентрала, една от най-големите в Европа. Шведските дипломати се обаждат в Кремъл, но оттам отричат всичко. Освен желанието да се избегне уронване на репутацията на международната сцена, има и друга причина: страната се готви за честванията на Първи май.
Под силен натиск от страна на скандинавците, съветският лидер Михаил Горбачов разпорежда на държавната телевизия да излъчи кратък репортаж за повреда в един от реакторите.
Вечерта на 28 април няколко фрази, предварително одобрени отгоре, са прочетени от лист хартия от водещия на московската новинарска програма „Время“. Той споменава Чернобилската атомна електроцентрала, без обаче да произнесе името ѝ – името на Ленин. Нито дума за експлозиите, пожара, масивното изхвърляне на радиоактивни вещества, замърсените райони. Нищо за евакуацията на цял град – Припят.
По-късно Москва е принудена да разкрие повече информация, но решава истинският мащаб да бъде скрит на всяка цена.
На 30 април в Ню Йорк се провежда митинг пред мисията на СССР в ООН. Участниците в него, украински американци, искат правдиви доклади за мащаба и последиците от инцидента и разрешение за незабавно предоставяне на помощ на пострадалите. На митинга прикриването на мащаба на трагедията от страна на Кремъл е наречено „политиката на Москва за геноцид срещу украинския народ“.
Цензурираната съветска преса не е отразявала тези митинги. Документите на КГБ пренебрежително наричат участниците им „националисти“.
Украински вестници в Съединените щати призовават за дарения за жертвите. Възпоменателни служби за жертвите на ядрената катастрофа са проведени в редица православни църкви.
Президентът на Украинската народна република в изгнание Николай Левицки и вицепремиерът на УНР Иван Самойленко изпращат телеграма до президента на САЩ Роналд Рейгън.
„Уважаеми господин президент, Москва упорито пази в тайна последствията от ядрената катастрофа в Чернобил, Украйна. Жертвите на тази катастрофа и целият украински народ, както е добре известно, са лишени от правото и средствата да кажат истината на света“, пише в телеграмата.
Лидерите на УНР в изгнание искат „да се предприемат допълнителни мерки за предоставяне на незабавна необходима помощ както на вече известните, така и на потенциалните жертви на това бедствие“ и да се създаде международна комисия за определяне на последиците от аварията в Чернобил.
Усилията на украинските организации в Съединените щати дават резултати. На 1 май 1986 г. Конгресът на САЩ разглежда представените материали и приема Резолюция 440, в която се настоява за честна информация за мащаба на инцидента, да се вземат мерки за сигурност, да се позволи на украинците в чужбина да се свързват директно по телефона с пострадалите си роднини и да бъдат привлечени чуждестранни експерти, които да помогнат за справяне с последствията.
По това време президентът на САЩ Роналд Рейгън е в Азия, но само за една седмица коментира катастрофата в Чернобил четири пъти.
„Ядрената авария, която замърси редица страни с радиоактивни материали, не е само вътрешен въпрос. Съветският съюз дължи обяснение на света“, казва Рейгън от Токио.
Михаил Горбачов се обижда дълбоко. Само шест месеца преди инцидента той се е срещнал с Рейгън в Женева. Те си стиснали ръцете за първи път, договорили се да прекратят надпреварата в ядреното въоръжаване и сякаш намерили общ език.
Съветското външно министерство обвинява американския президент в изкуствено преувеличаване на бедствието. Рейгън отхвърля обвиненията, припомняйки, че първоначалната реакция на САЩ е била предложение за помощ, а не критика.
Дълго време теорията, че инцидентът е причинен от тероризъм, се смята за основна. Потенциални съучастници на саботьорите са били търсени сред дисидентите в Украйна.
Изявленията на Рейгън водят до решение да се позволи на двама американци да пристигнат в Киев: кореспондентът на Newsweek Стивън Щрасер и лекарят Робърт Гейл.
Щрасер трябвало да събере материал за статия за последиците от инцидента. Москва изисквала журналистът да „събира“ само оптимистична информация. Според документи на КГБ, тази задача е била изпълнявана в продължение на три дни от осем бивши служители на КГБ в цивилни дрехи, 19 членове на специална работна група и преводач, известен още като агент „Рота“.
„Благодарение на предприетите мерки чужденецът не е получавал предубедена информация от съветски граждани. Успяхме да ограничим контактите на Щрасер, като ги сведохме само до нашите източници“, докладва Глеб Сивец, заместник-началник на отдела на КГБ на Украинската ССР
Подобен „комплекс от операции под прикритие“ е използван и срещу Робърт Гейл. Той отива в болница „Октябрьска“ (сега Клинична болница „Свети Михаил“) и онкологичния център, където се интересува не само от броя на пациентите с лъчева болест от Чернобил и Припят, но и от статистика за последствията от аварията. Лекарят е бил под закрилата на агент „Ричард“, така че американецът е получил информация, подобна на тази, предоставена на кореспондента на Newsweek.
На същия ден, 2 юни, началникът на КГБ на Украинската ССР Степан Муха изпраща доклад до първия секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна Владимир Щербицки.
„В първите дни след инцидента, чуждестранни поддръжници на украинските националисти активно разпространяваха измислици за неговия характер и мащаб, „масови жертви“ и катастрофални последици за цялото население на Украйна и съседните страни. Сега чуждестранните центрове на украинските буржоазни националисти са сменили темата: те убеждават западната общественост, че забавянето на евакуацията на хората от зоната на атомната електроцентрала, която започна едва на 27 април, както и отказът от американски хранителни и медицински доставки, са част от плановете на Москва за „умишлено унищожаване на украинския народ“, се казва в документа, класифициран като „секретен“.
Междувременно управителният съвет на Световния образователен координационен съвет на украинските емигранти призовава украинските училища в Съединените щати да заливат конгресмени, сенатори, правителствени агенции и Червения кръст с писма, с които настояват съветските власти да дадат разрешение за изпращане на хуманитарна помощ за жертвите на инцидента.
Украинско-американският координационен съвет също съветва членовете си да изпращат такива писма. Клонът на Украинските национални обединени и братски организации в Уинипег се обръща към канадското правителство с този въпрос.
Докато присъства на сесия на Световната здравна организация в Женева, Ярослав Рудницки, ръководител на правителството в изгнание на Украинската народна република, иска от генералния секретар Халфдан Малер да даде приоритет на включването на катастрофата в Чернобил в дневния ред. Той изпраща подобно искане до Секретариата на Международния червен кръст в Женева.
През август 1986 г. директорът на станцията Виктор Брюханов и главният инженер Николай Фомин са хвърлени в затвора, а през декември е затворен и Анатолий Дятлов, заместник-главният инженер и ръководител на експериментите в онази съдбовна нощ. Съдът ги осъжда на десет години затвор. Няколко от техните подчинени получават присъди от две до пет години.
През 1991 г. разследване установява, че реакторът има редица конструктивни недостатъци, които се превръщат в основната, но не единствената причина за аварията.
Брюхан и Дятлов са освободени предсрочно. Фомин е приет в психиатрична болница, но по-късно също беше освободен.
Само мерките за безопасност през първите месеци след аварията и обеззаразяването на околната среда струват 18 милиарда съветски рубли, което се равнява приблизително на 68 милиарда долара днес.
През 2016 г. 30-километровата зона на забрана беше обявена за Чернобилски радиационен и екологичен биосферен резерват – най-големият резерват в Украйна.
