Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Символиката в една от най-известните картини, посветени на Благовещение

Сюжетът с архангела и Богородица вероятно е бил изпит за края на обучението на Леонардо да Винчи при Верокио

Леонардо да Винчи, „Благовещение“, ок. 1472 - 1475 г., галерия „Уфици“, Флоренция - Символиката в една от най-известните картини, посветени на Благовещение

Леонардо да Винчи, „Благовещение“, ок. 1472 - 1475 г., галерия „Уфици“, Флоренция

Днес празнуваме един от най-светлите празници – Благовещение. Смятан за традиционния Ден на майката в православните общества, един от първите дни на пролетта носи и символиката на зачеващото природно начало, възраждането на земата и природата, част от естествения кръговрат на живота. Не е случайно, че зачеването и смъртта на Спасителя са в един и същи сезон, много свързани едно с друго – началото на земния и началото на небесния живот.

Заради дълбоката символика този сюжет често е провокирал въображението на ренесансовите художници. Едно от първите платна, замислени и реализирани от Леонардо да Винчи, е неговата картина „Благовещение“, първоначално приписвана на Доменико Гирландайо.

До нас не са достигнали сведения кой е поръчал на Леонардо картината „Благовещение“, създадена около 1472 – 1475 г. Художникът не споменава за това свое платно в нито една записка или писмо, стигнали до нас. Свидетелства за това вероятно съдържа изгубеният личен архив на Леонардо. Все пак е запазен писмен договор с дата на сключване на сделката и дата на предполагаемото ѝ завършване. В договора има описание на изображението, фиксиран е броят на фигурите и са споменати необходимите бои за изработването ѝ.

Възможно е „Благовещение“ да е нарисувана от Леонардо в ателието на Верокио, точно когато Да Винчи е завършил своето обучение и е станал професионален художник. Изследователите предполагат, че картината може би е била нарисувана специално за църквата в женския манастир „Свети Бартоломео” в Монте Оливето, недалеч от Флоренция. Платното е било съхранявано там до 1867 г., след което е предадено на галерия „Уфици“. Надписът на гърба потвърждава, че картината е висяла в манастира, според свидетели е била на стената в манастирската трапезария. Съществува и друга хипотеза – правоъгълната ѝ форма подсказва, че може би е била разположена над олтар.

В тази картина Леонардо използва геометрична перспектива и развива опита си на живописец. Едно от доказателствата, че платното е рисувано в ателието на Верокио, анализаторите откриват в няколко характерни за учителя на Леонардо начини на изображение – движението на ръката на Света Богородица и скулптурното изобразяване на дрехите ѝ. Основата на аналоя напомня на скулптурата на Верокио върху гроба на Пиеро де Медичи в църквата „Сан Лоренцо“ във Флоренция, която маестрото тъкмо завършва по това време.

Видими са неточностите в перспективата – по-дълга дясна ръка, малък кипарис в сравнение със зданието в заден план… Предполага се, че подобни грешки може и да са направени нарочно, ако картината е трябвало да бъде закачена на стена, на която може да се гледа само откъм дясната страна.

Има голяма вероятност работата на Да Винчи да е била практическа задача, нещо като изпит за края на обучителния му период. За това намеква и богато украсената основа на аналоя, доминиращ в центъра на картината. Всичко това навежда на мисълта, че е пръв опит на ученика да създаде самостоятелно изображение, с неточности в рисунъка, свойствени за все още обучаващ се млад майстор. Това обяснява и липсата на данни, оставени от самия Леонардо, за тази картина, която той може би е възприемал като част от обучението си.

Все пак анализаторите откриват и допълнителна символика, особено характерна за по-късните творби на Леонардо. В предната част на аналоя е изобразена раковина – символ на Венера, алегория на утробата. Но и друго е вплел ренесансовият майстор в тази привидно канонична творба. Благословената Мария е разтворила крака, благоприлично покрити от робата ѝ, но загатващи за достъпа до утробата ѝ – съвсем не в безплътен и невинен смисъл. А ангелът държи стрък цвете. Ръката, обхванала стеблото му, е на нивото на гениталиите. Тези елементи са алегорични, но създават подсъзнателно внушение за любовен акт, не за обикновено известяване на чудотворно зачеване. Скритата символика е напълно в стила на мислене на Леонардо – свободомислещия непочтителен и изпреварил времето си гений.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах