Силвия НЕДКОВА
22.06.2026
Дълги години съветската пропаганда в България подчертаваше, че 22 юни 1941 е трагична дата – тя беше отбелязвана и вписана в учебниците като начало на съветската Отечествена война, датата, на която Хитлер напада СССР. Никога – дори случайно – не се споменаваше, че на същата дата Съветският съюз изпраща бомбардировачи не към Берлин, а към Добрич. Днес се навършват 85 години от това коварно нападение.
Уж изненадани от операция „Барбароса“, започнала на същата дата, и нахлуването на германски войски през границите, съветските генерали са били подготвили и изпълнили необоснована с нищо атака срещу български градове.
На 22 юни 1941 г. България не е във война с СССР. Въпреки че сме принудени да подпишем съглашение с Хитлер, цар Борис III е категоричен, че български войници няма да се сражават по бойните полета. България не е неутрална, но е встрани от военните действия.
Това не спира съветското нападение. Без никаква реална причина, в момент, когато трябва да организират защитата си срещу германците, съветските войски всъщност тръгват срещу България. На 22 юни 1941 г. около 22 ч. неидентифициран самолет бомбардира Добрич, а по-късно по осколките са открити опознавателни знаци на кирилица, което води до извода, че самолетът е бил руски. Върху Добрич са изсипани общо 6 бомби, като са разрушени четири сгради, а двама души са ранени. Въздушното нападение е извършено от съветски бомбардировач с далечен обсег на действие Ил-4. То става факт броени часове, след като в ранните часове на 22 юни 1941 г. Германия обявява война на СССР и планът „Барбароса“ за настъпление на съветска територия е задействан.
Това е само началото. Архивите сочат, че в началото на декември 1942 г. руснаците обстрелват от кораби селища по Северното ни Черноморие. Бомбардировките са ненужна и необоснована агресия срещу мирно и добронамерено настроеното към Съветския съюз Царство България. Нападенията принуждават правителството да въведе режим на затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 г., което е прекратено на 16 май 1943 г.
За съжаление, това не е единствената проява на агресия от страна на СССР към мирна България. През есента на същата година са бомбардирани още Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. А съветска подводница атакува и потапя кораба „Струма“, при което загиват над 800 руски и румънски евреи, които отчаяно опитват да се спасят от газовите камери.
България има и други жертви по време на войната. Англо-американски бомбардировачи сеят смърт и разрушения, като само самоотвержеността на българските пилоти предотвратява по-големи страдания. Жертвите на съюзническата авиация и героизмът на българските пилоти не са забравени, но безпристрастността изисква да признаем, че са станали във „военно“ време. А съветските атаки – те са без предупреждение, без причина, подло и в „гръб“.
22 юни трябва да остане в паметта на българите не като начало на чужда Отечествена война, а като рана, нанесена от тези, които ще я окупират за половин век след това.
