Всички графики на Франсиско Гоя, собственост на Националната галерия, ще бъдат показани заедно в една изложба. Озаглавена „Сънища на будния разум“, тя ще бъде открита на 4 август в Квадрат 500. Картините са купени от българската държава в края на 70-те години за новосъздаващата се Галерия за чуждестранно изкуство.
Общо 21 творби на големия испански художник са притежание на Националната галерия. Повечето от тях, както и други графики на испански художници, са придобити по времето на Людмила Живкова. За събирането на колекцията са помогнали контактите на художника Владимир Гоев, директор на Националната галерия, в периода 1975-1985 г. За придобиването на част от творбите, включително някои графики на Гоя, заслуга има и Богомил Райнов. Малка част от картините от испанската колекция са в хранилищата още от края на 50-те години, постъпили са със създаването на чуждестранен отдел, разказва за „Площад Славейков“ кураторът на изложбата Калин Николов.
Всъщност Националната ни галерия, освен творбите на Гоя, притежава изключително ценна колекция от испански графики – творби на Пикасо, Миро, Дали, Габриел Гарсия Лорка. Някои от художниците, представени в нея, са от изключително значение в историята на изкуството.
„Испанският скулптор и художник Хулио Гонсалес е роден в Барселона, в семейство с традиции в бижутерията, изкуството и металообработването. В известното кафене в Барселона „Четирите котки“, място за срещи на много творци, той се свързва с художници като Жоан Миро и Пабло Пикасо, архитекта Антонио Гауди и други. В Музея на Пикасо в Барселона зароденото приятелство е потвърдено от нарисуван портрет на Гонзалес. Двамата ще си сътрудничат с десетилетия. Някои творби те ще осъществяват в съавторство, като например пластиката „Жена в градината“, посветена на поета Гийом Аполинер, превърнала се в забележителен пример за въвеждането на абстрактността в областта на скулптурата. Знае се също така, че Гонзалес е единственият художник, с когото Пикасо е споделял личния си бележник с творчески намерения. Скулпторът работи с Бранкузи и други значими творци, а неговата дъщеря е съпруга на немския художник Ханс Хартунг. Счита се, че той по уникален начин е съчетавал взаимодействията на познавач процесите на леярството с творческата същност на модерното изкуство“, обясни Калин Николов.
Франсиско Гоя, „Начин на летене“, „Диспаратес“. Снимка: Национална галерия
Традициите на Гоя са живи в испанската графика, като оказват влияние върху множество течения в изкуството дори в началото и средата на ХХ век. Художници, повлияни от него, присъстват с емблематични творби в колекцията на Националната галерия.
„Друг забележителен майстор, а и последовател на Гоя, е световноизвестният майстор на офорта Хосе Ернандес. Любопитен момент от биографията на испанския график е фактът, че в един от филмите на режисьора Карлос Саура той се появява в роля съвместно с Луис Бунюел и Лино Вентура. Иначе интензивната творческа работа на Хосе Ернандес в областа на изобразителното изкуство обхваща пет десетилетия, през които той винаги е имал литературата за свой спътник. Илюстрирал е произведения на Бунюел, Джеймс Джойс, Рембо, Кафка, Густаво Адолфо Бекер и Акутагава, а също е правил театрални декори и костюми за творби на Федерико Гарсия Лорка, Калдерон де ла Барка, Сервантес, Франциско Ниева, Карлос Саура и много други. Образите от фантастичния му реализъм създават една обезпокоителна, гибелна, гротескна и близка до подсъзнанието действителност, съставена от разлагащи се музейни фигури и мутирали същества с исторически аксесоари по тях. Видимата метаморфоза от хора до чудовища циркулира в разпадащи се пространства, често странни и барокови като архитектура места. Оригиналният художнически стил на Ернандес с определено критичното му отношение към действителността съдържа „песимистична визия, в която декадансът, неумолимият ход на времето, самотата и овехтялостта заемат привилегировано място“, по думите на изследователя му Карлос Аренас“, обясни в детайли кураторът на изложбата на Гоя.
В същата група е и друг от най-емблематичните испански живописци и графици по техника, стил и тематика – Хосе Кабайеро, посочва Калин Николов.
„През 1932-ра, съвместно с група творци, между които Федерико Гарсия Лорка, Кабайеро участва в изложба от рисунки, която предизвиква скандал и е била закрита още същия ден. През 1933-та Лорка го привлича за театралните си експерименти, за които Кабайеро реализира декори и рисунки. Това са години, когато художникът се среща с актуалните модерни възгледи на Алберто Санчес, Пабло Неруда, Рафаел Алберти, Мигел Ернандес, Маруха Мало, Хоакин Торес Гарсия и Луис Бунюел. Последният го запознава със сюрреалистичното движение, показвайки му колажите на Макс Ернст. През петдесетте години обаче художникът напуска сферата на фигуративното изкуство и избира тенденция, с която се опитва да обедини геометричната абстракция с изразителността на неформализма. Кабайеро е едно от големите имена на испанската култура за ХХ век в областта на изобразителното изкуство.“
Националната галерия притежава шедьоври от школата в испанското изкуство, повлияна от Гоя.
„В испанската графична традиция има една много видима последователност и е заредена с дълбоко уважение, което сякаш наистина преминава през авторитета на Гоя, но и от него самия. Пресата, на която е печатал своите творби, се е намирала в Кинта дел Сордо. Поради изгнанието на художника във Франция, тя преминава в ръцете на множество гравьори от онова време, сред които Мануел Салвадор Кармона, кралският гравьор и печатар, когото Гоя е познавал и на когото се е възхищавал. На тази преса са отпечатвани гравюри на Пикасо, Жозеп Палау и Фабр, Антонио Саура и Антони Тапиес. Националната галерия в София съхранява шедьоври от цялата тази школа“, подчертава кураторът.
Франсиско Гоя, „Женски глупости“, „Диспаратес“. Снимка: Национална галерия
Стилистичният и философският диапазон на Франсиско Гоя оказва силно влияние върху последвалия динамичен развой на изкуството, определят го като последния представител на класическите школи и предшественик на модерното изкуство. Всеобхватното му дело – живопис, графики и рисунки – се превръща във водещ естетически принцип за много от художествените направленията през XIX и XX век, включително импресионизма, експресионизма и сюрреализма.
„Макар и малка в сравнение с други световни музеи, националната ни колекция притежава сбирка от творби на Гоя, които говорят за целия му път на творец. От ранните му копия по Веласкес, до финалните му офорти, които ще го превърнат в първия художник на новото, модерното изкуство. Двадесетте графични творби от колекцията на Националната галерия проследяват развитието на Гоя до върховните му постижения на остър социален тълковател, на интерпретатор на мрачни събития и сложни човешки характери. Високото художествено ниво на неговите серии в техниките офорт и акватинта оставят дълбока следа в историята на изкуството. Ние притежаваме две особено очевидни за контактите между Гоя и изкуството на Веласкес творби. През 1778 г. испанският крал Карлос III поканва няколко художници, в това число и Гоя, да направят графични копия на картините, събирани в дворците му от векове. Стилът на Диего Веласкес го покорява така, че в едно от писмата си до своя приятел Сапатер Гоя споделя:
„Повярвай ми, никога не бих могъл да желая нещо повече по отношение на произведенията си“.
До края на живота си Гоя ще съхрани този респект:
„Имах трима учители: природата, Веласкес и Рембранд“.
Офортите, в които копира творби от Веласкес, показват контакта му със стила на великия му предшественик.
„В Националната ни галерия се съхраняват седем творби от графичния цикъл „Капричос“ (1799 г.) на Гоя. Осмиването на институционалните опори на власта, църквата, инквизицията, паразитизма на феодалното благородство, моралния разпад сред социалните класи, е повод цикълът да бъде забранен за показване. Критичната сила на графиките от „Капричос“ води до тяхната забрана, достъпността до тях е била за кратко. Около двадесет от тях са хапливи атаки срещу монаси и свещеници. Църквата, суеверията, някои от които са откровено сатирични, а други са прикрити, сякаш отправени към вещици и таласъми. Част от творбите показват липсата на промени, паразитизма на феодалното благородство, докато останалите се занимават с глупостта и лошия морал, царящ сред всички социални класи. Яростният импулс на Просвещението, застъпничеството за идеалите на Френската революция и борбата срещу консервативна Испания, затънала в деспотизъм и религиозен фанатизъм, в бедност, Гоя пресъздава с впечатляващи графични умения“, разказва Калин Николов.
За разлика от „Капричос“, следващата му графична серия „Бедствията на войната“, върху който Гоя започва работа около 1810 г. и се връща към нея около 1820 г., никога не е била публикувана приживе от самия художник.
„Една от двете творби на този цикъл, притежание на колекцията ни, е наречена „Затворник. Задържането е толкова варварско, колкото и престъплението“. Считана е за много рядка и почти не се среща в други музейни и частни колекции от света“, допълва кураторът.
Серията „Тавромахия“, вероятно създадена между 1815 и 1816 г., отразява интереса на Гоя към бикоборството. Графиките му съчетават крещящата жестокост на коридата с възхищението от умението и вълнуващото действие на игрите.
„От общо тридесет и трите гравюри на цикъла при нас се пазят пет творби. Сам художникът на няколко пъти се е подписвал:
„Гоя, тореадорът“.
По същото време, когато художникът все още работи върху „Тавромахия“, вероятно е започнал и друга серия, озаглавена „Диспаратес“.
„Disparate“ означава глупост или безумие. Фантастичните композиции са криптирани алегории, чиято внушителна сила е очаровала творци като Бодлер, Юго, Дьолакроа. В колекцията на Националната галерия са включени четири от тях, две от които – „Глупоста на младите бикове“ и „Начин на летене“ – са се превърнали в символи на гения на художника. Можем да отбележим сложността на мисълта, характерна за Гойа, и можем да отбележим някои алюзии за позицията му в духа на този свят. Почти всичко се променя и загива в този свят; няма почти нищо, което да е стабилно и солидно в универсума. Размества се, пропада и изчезва под неизбежния ход на времето, което поголовно съсипва хората, както и всичко сътворено от ръцете и мисълта им. Но сякаш глупоста остава, остава хитростта, подмазвачеството, остротата към индивидуалното“, уточнява Калин Николов.
Извън споменатите цикли, в сбирката на галерията е и офортът „Слепият певец“, емоционално определен от Николай Райнов в неговата „История на пластичните изкуства“ от 1939 г. като „пръв“ сред „любопитните и важни“ графични произведения на Гоя. В чуждестранната изкуствоведческа традиция този офорт се съпоставя с една от живописните творби на Гоя, пак сляп певец, за когото твърдят, че е философски автопортрет на самия художник.
Изложбата е допълнена и от една творба на испанския художник-сюрреалист Салвадор Дали (1904 – 1989), посветена на Гоя и неговите „Капричос“.
Салвадор Дали, „Капризите на Гоя“. Снимка: Национална галерия
Изложбата „Сънища на будния разум“ може да бъде разгледана в Квадрат 500 от 4 август до 21 октомври 2026 г.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
