Един ден кутия със стари писма попада в ръцете на един фотограф… Историята на новия албум на Веселин Боришев започва като сюжет за роман мистерия.
Стар антиквар подарява на фотографа писател Веселин Боришев кутия със стари писма с думите:
„От четиресет години съм антиквар и още не разбирам перверзната склонност на хората да четат чужда кореспонденция“.
Фотографът обаче вижда в този подарък възможност. За него архивът от писма е интересна колекция от графични образи, а не просто чужда кореспонденция.
Оформлението на албума е на дизайнерката Милена Вълнарова.
Писмата са документално свидетелство за времето си – нещо като моментни снимки от живота на подателя и получателя, но и на обществото. Написаните думи, без да са литературен жанр, конструират образи, разкриват ценности, бит и отношения. Едновременно с това самите писма са артефакти, отстранени от епохата си и патинирани от времето, и притежават естетически качества, независими от образа, който създават с езика. Вдъхновен от многоликата ценност на кутията с писма, която случайността поставя в ръцете му, фотографът ражда идеята за „Епистоларен воайор“.
В предишната си книга „О, спомняте ли си“ Боришев включва документални снимки с интерпретативни текстови коментари. Към новия си албум „Епистоларен воайор“ той подхожда по обратния начин – там текстовете са документалният елемент, а фотографията е художествена интерпретация. Писмата също са и графичен елемент, благодарение на работата на дизайнерката Милена Вълнарова.
Книгата съчетава художествена фотография с фрагменти от архивни писма от 30-те до началото на 90-те години на миналия век. Някои от писмата, например писаните от семейство, принудително изселено и ограбено от комунистическата власт, са ценно историческо свидетелство и ще бъдат дарени на историческия музей в Гоце Делчев.
Първото представяне на „Епистоларен воайор“ е било в Културния център в Карнобат на 17 септември. Пак там до 1 октомври може да бъде видяна и едноименната изложба, която ще бъде показана също в Шипка от 8 октомври, в Благоевград от 5 ноември и в София от 3 декември тази година.
Причината представянията да се проведат първо в тези градове се крие в съдържанието на албума. Част от писмата в кутията разкриват романтичната история на млад мъж и неговата годеница в Карнобат. В тях присъства рационалният елемент на кореспонденцията, но и силен емоционален пласт, което ги доближава до епистоларното изкуство по време на Романтизма и Просвещението. Авторът се надява след изложбата в Карнобат мълвата да стигне до техните наследници и да им подари писмата.
Следващото място също не е случайно. В Шипка са открити, съхранени и събрани в албум ценните стъклени плаки на фотографа от началото на XIX век Антип Обущаров. Тази история е друг чудесен пример как фотографии, правени с лична цел, след години добиват не само визуална стойност заради следите на времето по тях, но се превръщат и в ценни носители на информация за живота на тогавашното общество.
Благоевград е родното място на Боришев, а неговото лично пространство – понякога разголено, друг път само подсказано – винаги присъства в творчеството му.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
