Софийска филхармония МЕГАБОРД 13.11.25 до 25.12.25

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Глембаеви“ на Народния театър с три награди в Сърбия

Теодора Духовникова взе награда за най-добра женска роля, а Константин Станчев – за млад актьор

Журито определя изпълнението на Теодора Духовникова като пълнокръвно и многопластово актьорско постижение, което виртуозно балансира между изисканата фасада на благородството и оголения, животински гняв, избухващ изпод повърхността. Снимка: Петко Мавродиев/Народен театър „Иван Вазов“ - „Глембаеви“ на Народния театър с три награди в Сърбия

Журито определя изпълнението на Теодора Духовникова като пълнокръвно и многопластово актьорско постижение, което виртуозно балансира между изисканата фасада на благородството и оголения, животински гняв, избухващ изпод повърхността. Снимка: Петко Мавродиев/Народен театър „Иван Вазов“

Спектакълът „Глембаеви“ на Народния театър „Иван Вазов“, поставен от хърватския режисьор Ивица Булян по едноименната пиеса на Мирослав Кърлежа, спечели три награди на Седмия международен фестивал на драмата и театъра на балканското културно пространство „Театър на кръстопът“ в сръбския град Ниш, съобщиха от театъра. Наградени са актьорите Теодора Духовникова и Константин Станчев и композиторът Митя Върховник Смекар.

Българският спектакъл получи признание в три различни категории: за най-добра женска роля, за най-добър млад актьор и за оригинална сценична музика. Решението на международното жури е обявено в медиите днес.

Теодора Духовникова получи наградата за най-добра женска роля за превъплъщението си в баронеса Шарлота Кастели – госпожа Глембай, една от най-сложните и противоречиви фигури в пиесата на Кърлежа. В мотивите си журито определя изпълнението ú като пълнокръвно и многопластово актьорско постижение, което виртуозно балансира между изисканата фасада на благородството и оголения, животински гняв, избухващ изпод повърхността. Отличието поставя акцент върху способността на актрисата да изгради образ, в който социалната маска постепенно се разпада и разкрива разрушителните страсти, прикривани зад привидно безупречните обноски на висшето общество.

Наградата за най-добър млад актьор е присъдена на Константин Станчев за ролята на Пуба Фабрици. Сръбското жури отбелязва неговото енергично и прецизно изпълнение, чрез което една на пръв поглед второстепенна фигура се превръща в запомнящо се въплъщение на общество, изградено върху лицемерието и личния интерес.

Третото отличие е за оригинална сценична музика и е присъдено на словенския композитор Митя Върховник Смекар. Според мотивите на журито музиката разкрива мащабно вътрешния свят на персонажите, превръщайки потиснатите им страсти, страхове и конфликти в силен музикален израз, който допълнително изостря трагичната атмосфера на спектакъла.

Седмото издание на фестивала „Театър на кръстопът“ се проведе между 5 и 11 октомври 2026 г. в Народния театър в Ниш. Селекционерът Сашо Огненовски включи в конкурсната програма пет постановки от България, Сърбия, Хърватия, Словения и Черна гора. Освен „Глембаеви“ в състезанието участваха „Моят театър“ на белградския „Ателие 212“, „Случаят Вирджина“ на Кралския театър „Зетски дом“ от Цетине, „Пътуващият театър Шопалович“ на загребския сатиричен театър „Керемпух“ и „Драконът“ на Градския театър в Любляна. Българската постановка беше представена на 10 октомври, в последната вечер от конкурсната програма.

Международното жури беше председателствано от сръбския актьор, режисьор и преподавател Ирфан Менсур. В състава му участваха още специалистът по електронни медии и културен мениджмънт проф. Ненад Новакович, драматургът Нина Плаваняц, режисьорът Деян Пройковски и актрисата Анджелика Симич.

Голямата награда за най-добър спектакъл беше присъдена на „Моят театър“ на белградския „Ателие 212“, а отличието за режисура получи Нела Витошевич за „Драконът“ на театъра от Любляна. Актьорът Небойша Илич беше награден за най-добра мъжка роля в „Моят театър“, а Мария Маша Лабудович получи приза за най-добра млада актриса за „Случаят Вирджина“. Словенският спектакъл „Драконът“ спечели и наградите за сценография и костюми. Отличието на кръглата маса на критиците отиде при „Пътуващият театър Шопалович“ на загребския „Керемпух“. Така „Глембаеви“ се нареди сред най-отличените постановки на фестивала.

Международният успех на българския спектакъл има допълнително значение заради мястото на Мирослав Кърлежа в литературната и театралната история на бивша Югославия. Пиесата „Господа Глембаеви“, част от прочутия драматургичен цикъл на хърватския писател, е сред най-известните произведения на югославянската драматургия. Историята за разпадането на заможно семейство, натрупало богатството и общественото си влияние върху морални компромиси, престъпления и лицемерие, е поставяна многократно на сцените в региона. Изборът на Народния театър „Иван Вазов“ да представи именно този текст пред сръбската публика означава среща с произведение, което има дълбоко присъствие в собствената ú културна памет.

Признанието в Ниш идва след успеха на „Глембаеви“ и в България. През март 2026 г. Пламен Димов получи наградата „Икар“ за водеща мъжка роля за образа на Леоне. Постановката е създадена по превод на Русанка Ляпова и Сийка Рачева, с костюми на Ана Савич Гецан, светлинен дизайн на Миха Хорват и видео дизайн на Метка Голец. В актьорския състав участват още Ана Пападопулу, Дарин Ангелов, Веселин Мезеклиев, Александър Кънев, Александър Тонев и Александър Карасански.

За Народния театър участието в Ниш е продължение на присъствието му в балканския театрален обмен. През 2025 г. същият фестивал отличи българската постановка „Куклената къща, втора част“ на режисьора Ясен Пеянков. Тогава Цветан Алексиев спечели наградата за най-добра мъжка роля, Анета Иванова получи приза за най-добра млада актриса, а ансамбълът беше отличен за сценично движение. Година по-късно Народният театър отново получава три фестивални награди, този път с постановка по текст, принадлежащ към литературния канон на региона.

Вижте още: КОГАТО БОГАТИТЕ ПЛАЧАТ…