Новият роман на Теодора Димова „Всичко, което се случва“ е посветен на спасяването на българските евреи през Втората световна война и на ролята на Димитър Пешев в противопоставянето срещу депортацията им, съобщиха от издателство „Сиела“. Книгата ще бъде представена на 22 октомври в зала „Американски център“ на Столичната библиотека. В представянето ще участват литературоведите проф. Амелия Личева и проф. Алберт Бенбасат, а модератор ще бъде журналистът Георги Ангелов.
След „Поразените“ и „Не ви познавам“ Теодора Димова продължава да изследва драматични събития от българската история и отражението им върху отделния човек. Действието на „Всичко, което се случва“ отново се развива във въображаемото курортно градче Болярово, познато от предишните ú два романа. Този път повествованието е съсредоточено върху събитията от 1940–1943 г., когато в България е приет Законът за защита на нацията и започва подготовката за депортиране на евреите.
Централният персонаж е вдъхновен от историческата личност на Димитър Пешев, заместник-председател на Народното събрание по време на управлението на Богдан Филов. През март 1943 г. Пешев се противопоставя на планираната депортация на евреите от старите предели на България и организира подписка сред народните представители срещу действията на правителството. Позицията му води до отстраняването му от заместник-председателския пост. След 9 септември 1944 г. той е осъден от Народния съд и впоследствие живее в изолация от обществения и политическия живот.
Романът използва исторически свидетелства от периода, включително мемоарите на Пешев, но не се ограничава до документалното възстановяване на събитията. В центъра му са личните мотиви, страхът, съмненията и нравствените противоречия на хората, изправени пред необходимостта да вземат решения с необратими последици. Наред с политическите обстоятелства Димова проследява и съдбите на хората, непосредствено засегнати от антиеврейското законодателство и подготовката за депортациите.
Един от основните въпроси, които поставя книгата, е за границите на личната отговорност в условията на държавно организирано насилие. Историята на Пешев е разгледана не само през публичните му действия, но и през психологическите измерения на неговия избор, включително последствията за собствения му живот.
Според проф. Амелия Личева романът е опит литературата да се намеси в интерпретацията на исторически събития, които продължават да предизвикват спорове.
„Литературата може да компенсира неохотното мълчание на историците, както и изкривените исторически интерпретации“, отбелязва тя.
По думите ú книгата разглежда съдбата на евреите в България и Европа през Втората световна война, като поставя акцент върху психологията на героите, съвестта и склонността към самооправдание.
Проф. Алберт Бенбасат обръща внимание върху историческия период, обхванат в романа, и противоречивата съдба на неговия централен персонаж. Той подчертава, че Димова не представя героя си единствено през неговата смелост, а изследва и страха, отчаянието и вътрешните му колебания.
„На моменти, много моменти, властват страхът, песимизмът, отчаянието, видени както през очите на жертвите, така и проектирани в съзнанието на този, който има куража да се опълчи срещу унищожението на своите еврейски съграждани“, пише Бенбасат.
Литературоведът откроява и парадокса в съдбата на Пешев, който след участието си в предотвратяването на депортацията е осъден от Народния съд и лишен от обществено положение. Според него тази биографична линия е използвана в романа за изследване на отношенията между личната съвест, политическата власт и историческата оценка.
„Всичко, което се случва“ продължава заниманията на Теодора Димова с историческата памет, започнали в „Поразените“, където тя разказва за насилието след 9 септември 1944 г. Новият роман насочва вниманието към предходния период и към решенията, които българското общество и неговите политически представители вземат по време на Втората световна война.
