Народното събрание прие единодушно на първо четене Закон за българския език, внесен от „Възраждане“, съобщиха от институцията. Предвиждат се задължителна употреба на кирилица в държавната и общинската администрация, правила за използване на български език в публичната сфера и нов Консултативен съвет към Министерския съвет.
На заседанието на 4 ноември предложението получи подкрепата на 153 народни представители, без гласове „против“ и „въздържал се“. Депутатите от ДПС не участваха в гласуването. Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен до максималните три седмици, през които текстовете могат да бъдат променяни.
Законопроектът е внесен за пореден път през май тази година от Костадин Костадинов и група депутати от „Възраждане“. Той предвижда създаването на единна законова рамка за държавната политика по отношение на българския език. Целта е да се уредят правилата за употреба на книжовния български език в образованието, държавната и общинската администрация, медиите, публичните надписи и електронната комуникация.
Освен стандартизиране на кирилицата, в закона се предвижда ограничаване на латиницата в публичното пространство, при това на всички възможни места – надписи на сгради, учреждения, съобщения, обозначения. Употребата на чужд език остава ограничена само за търговска или туристическа дейност.
Същото важи за транспортните средства и униформите. По логиката на този закон надписът „полиция“ по униформите на служителите на реда трябва да е изписван на кирилица.
Цяла глава от закона е посветена на създаване на нова административна структура към Министерския съвет, наречена „Консултативен съвет за българския език“. Тя би трябвало да включва двама учени от БАН – директора на Института по български език и един хабилитиран член на Академията, двама преподаватели по български език от висшите учебни заведения, двама гимназиални учители и един представител на Съвета за нематериално културно наследство към Министерството на културата. Никой от тях няма право да бъде чужд гражданин, ако иска да участва в Съвета. Въпреки че членовете на Консултативния съвет ще взимат заплати като държавни чиновници, техните решения ще са само пожелателни, но не и задължителни, става ясно от проектозакона.
От „Възраждане“ са предвидили още международните събития у нас да се организират изцяло на български език с осигурен превод. Е, има и изключения – ако характерът на събитието не го позволява или „пречи на дейността на компетентните институции“. Не е посочено кой взима решение за това.
Обществените медии ще бъдат задължени да излъчват програмите си на български. И в това има изключения, предвидени в Закона за радиото и телевизията.
Според проектозакона държавата трябва да изиска производителите на електронни и мобилни устройства да включат кирилица по български държавен стандарт в устройствата си, ако искат да ги продават у нас.
Наказания за нарушаване на Закона за българския език не се предвиждат в проекта, нарушителите ще бъдат санкционирани по Закона за административните нарушения и наказания.
Вносителите изрично посочват, че законопроектът не регулира личното и неофициалното общуване и не ограничава правото на гражданите да използват други езици в частния си живот.
След гласуването председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов изрази задоволство от широката парламентарна подкрепа за идея, която по думите му се предлага в различни Народни събрания от близо 20 години.
Костадинов обясни, че според предложението надписите на държавните учреждения трябва да бъдат на български език и кирилица, а информацията на други езици да бъде поставяна под българския текст и с по-малки букви. Той заяви готовност да обсъди измененията, които ще бъдат предложени преди окончателното приемане на закона.
За законопроекта гласуваха 121 депутати от „Прогресивна България“, 18 от ГЕРБ-СДС, 11 от „Възраждане“, двама от „Продължаваме промяната“ и един от „Демократична България“. Въпреки единодушната подкрепа при първото гласуване законопроектът все още не е окончателно приет. Предстои обсъждането и гласуването на конкретните разпоредби на второ четене