Ключов момент от британската история предстои да бъде пренаписан из основи – през 43 г. от н. е. римският император Клавдий – по съвет на крал Верика, предприема нашествие, с което поставя началото на завладяването на Британия от Римската империя. Ролята на Верика е от изключително значение – особено след новата теория, че Верика вероятно е била жена, пише New Scientist.
Такъв е изводът на нов анализ, дело на д-р Майлс Ръсел, директор на археологическите теренни проучвания в Университета в Борнмът.
„Това е от решаващо значение, защото без Верика вероятно нямаше да има римско нашествие – разказва той, цитиран от „Гардиън“. – Освен това, то променя политиката, променя динамиката в Британия през желязната епоха.“
Верика е била романизирана британка, управлявала племето атребати – народ, контролирал части от днешните Южен Хемпшир и Западен Съсекс. След смъртта на друг влиятелен племенен вожд, Кунобелин, и възхода на неговия син Каратак, Верика е прокуден(а) и бяга при Клавдий в Рим.
Едно от доказателствата, налагащи преосмисляне на пола на Верика, е фактът, че латинските имена, завършващи на буквата „a“, често принадлежат на жени, твърди Майлс Ръсел. Освен това върху монетите си Верика използва титлата Rex – дума, която според Ръсел е служела за обозначаване на надеждни съюзници по периферията на Римската империя в края на I в. пр.н.е. и началото до средата на I в. сл.н.е. За разлика от думите „Regina“ (кралица) и „Regis“ (крал), „Rex“ не обозначава конкретен пол, отбелязва Ръсел.
Върху монетите, сечени по времето на Верика, изглежда е изобразена гола жена на кон, докато върху тези, сечени при владетели като Кунобелин и Каратак, са представени мъжки голи фигури на кон.
„Смятам, че изображенията са подчертано женски, и това на практика показва каква е Верика“, казва Ръсел.
И макар съкратените латински надписи върху монетите да се тълкуват в смисъл на „син на…“, според Ръсел те биха могли да означават и „дъщеря на…“.
Идеята, че Верика е била жена, съвпада с критики, отправени към Клавдий от римския писател Касий Дион. Според него императорът се е влияел от мнението на роби и жени, добавя Ръсел.
Някои от колегите на археолога са склонни да приемат теорията му. Според проф. Роджър Томлин, археолог от Оксфордския университет, специализиран в превода на латински текстове и епиграфика, в изворите се срещат латински мъжки имена, завършващи на „a“, но наличието на мъжката форма „Верикус“ (Vericus) е най-силният аргумент в полза на това, че „Верика“ (Verica) е женско име.
Останалите аргументи на Ръсел обаче той приема по-скептично – Дион пише за Клавдий 200 години след смъртта на императора и няма достатъчно доказателства, че терминът Rex е бил използван от владетели от двата пола.
Ръсел е наясно, че аргументите му може да предизвикат спорове:
„Ако това доведе до дебати и дискусии, смятам, че е за добро. Едностранчивата версия съществува твърде дълго време. Това трябва да се промени. Нуждаем се от подобен разговор.“
Теорията на Ръсел е разгърната по-подробно в книгата „Caratacus: Great King of Britain“, която предстои да излезе на пазара на 7 януари 2027 г.
