Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Айнщайн, Опенхаймер, любовта към Америка и глупакът

Взаимоотношенията между двамата велики физици в живота и във филма на Кристофър Нолан

Килиън Мърфи и Том Конти (вляво) като Опенхаймер и Айнщайн в сцена от филма „Опенхаймер“ на Кристофър Нолан - Айнщайн, Опенхаймер, любовта към Америка и глупакът

Килиън Мърфи и Том Конти (вляво) като Опенхаймер и Айнщайн в сцена от филма „Опенхаймер“ на Кристофър Нолан

„Дойде твоят ред да се справиш с последствията от своето откритие.“ С тези думи нобеловият лауреат Алберт Айнщайн се обръща към своя колега Робърт Опенхаймер почти на финала на филма на Кристофър Нолан.

Отношенията между двамата големи физици са второстепенна линия във филма, но събуждат огромен интерес заради подхода им към важните теми, променили живота на човечеството. За техните взаимоотношения разказва в обширен материал Би Би Си.

Двамата са сред най-големите умове на своето време, но възгледите им съществено се различават, при това не само по отношение на науката. Въпреки това двамата изпитват дълбоко уважение един към друг.

„Бяхме близки колеги, в известна степен дори приятели“, спомня си Опенхаймер през 1965 г. по време на пресконференция по повод 10-годишнината от смъртта на Айнщайн.

Макар диалозите на героите във филма на Кристофър Нолан да са плод на фантазията на холивудските сценаристи, в тях е отразена същността на отношенията между двамата физици – зашеметеният от резултатите на своя труд Опенхаймер търси от Айнщайн почти бащински съвет.

През 1922 г., когато 18-годишният Опенхаймер едва започва обучението си в Харвард, Айнщайн вече е носител на Нобелова награда и се смята за един от водещите физици в света. Общата теория на относителността и други трудове на немския учен оказват огромно влияние върху американския студент. На фона на засилващите се преследвания срещу евреите в Германия, Айнщайн решава да напусне Европа и през 1932 г. се установява в Принстън, Ню Джърси, където продължава работата си. През август 1939 г. той подписва писмо до президента Рузвелт, написано от неговия колега Лео Силард, в което физиците предупреждават Белия дом, че скорошните открития на немски учени в областта на деленето на урана може да доведат до създаване на атомна бомба. Това писмо поставя началото на свръхсекретния проект „Манхатън“, който през 1942 г. е оглавен от Робърт Опенхаймер, по това време вече един от водещите теоретични физици в света. Според някои източници, 64-годишният Айнщайн не е включен в проекта заради немския му произход и левичарските му възгледи. Но има и друга причина – Айнщайн и Опенхаймер имат различни възгледи върху теоретичната физика.

Според биографите на Опенхаймер Кай Бърд и Мартин Шъруин, американският физик смята Айнщайн не за работещ учен, а за „жив светец покровител на физиката“.

Вижте още: АМЕРИКАНСКИЯТ ПРОМЕТЕЙ ОПЕНХАЙМЕР

В интервю за „Ню Йорк Таймс“ Кристофър Нолан разказва, че е държал да отрази сложните отношения между двамата герои.

„Те много ми напомняха отношенията на уволнен майстор с калфата му, нает да довърши неговата собствена работа“, казва Нолан.

Във филма има сцена, в която Опенхаймер се консултира с Айнщайн за тревогите си как бомбата може да унищожи цялата планета. Това е фантазия на режисьора. В реалността Опенхаймер е обсъждал тази опасност с Артър Комптън, който оглавявал отдел, свързан с „Манхатън“, в Чикагския университет.

От 1943-а до 1945 г. Опенхаймер работи в лабораторията в Лос Аламос, Ню Мексико, на хиляди километри от Принстън. Не е известно дали през тези години се е срещал с Айнщайн. През 1965 г. американският физик отрича авторът на Общата теория на относителността да е участвал в какъвто и да е етап от създаването на атомната бомба. Той заявява, че дори писмото от 1939 г. „практически не е повлияло“ върху решенията на американската администрация.

След успешното изпитание на първата атомна бомба Опенхаймер се сблъсква с морална дилема – бомбардировките над Хирошима и Нагасаки през август 1945 г. превръщат работата му от теоретична заплаха в истинско оръжие за масово унищожение, отнело стотици хиляди човешки животи.

Айнщайн строго осъжда атомната бомбардировка в Япония. Той смята, че вече няма никаква нужда от нея, защото Япония практически е победена.

Филмът на Нолан разказва как Опенхаймер се опитва да убеди правителството във Вашингтон да наложи ограничения за използване на разработената от него технология. Но политиците се обръщат срещу него, като му припомнят старите му взаимоотношения и приятелски връзки с комунистите и го обвиняват в опит да застраши националната сигурност. Още повече след като и СССР съобщава, че учените му са създали атомна бомба.

Книгата на Кай Бърд и Мартин Шъруин разказва как Айнщайн заявява на Опенхаймер, че не трябва да взима участие в този лов на вещици, защото е служил добре на страната си. Свидетел на този разговор става секретарката на американския физик Върна Хобсън.

„Ако това е наградата, която ви предлагат Съединените щати, вие трябва да се откажете от нея“, казал Айщайн.

Но по думите на Хобсън, Опенхаймер обичал Америка, при това любовта му била не по-малко дълбока от любовта му към науката.

„Айнщайн не може да разбере това“, казал Опенхаймер на асистентката си.

Кай Бърд и Мартин Шъруин твърдят, че след този разговор Айнщайн, посочвайки Опенхаймер, казал:

„Ето, идва глупакът“.

Известно е, че Айнщайн смятал Опенхаймер за „необикновено способен човек с разностранни познания“ и казвал, че му се възхищава „не заради науката, а заради човешките му качества“.

Опенхаймер от своя страна оценил работата на Айнщайн много противоречиво по време на отбелязването на 10-годишнината от смъртта му и 50-годишнината от публикацията на Общата теория на относителността.

„Ранните работи на Айнщайн са потресаващо красиви, но пълни с грешки“, казал Опенхаймер в Париж, като пояснил, че му е отнело 10 години да подреди съвместната им работа. При това американският физик добавил: „Човек, за поправянето на чиито грешки, са нужни 10 години, е велик човек“.

КРИТИКАТА ЗА „ОПЕНХАЙМЕР“: ЧОВЕШКИ ФИЛМ С КОСМИЧЕСКИ МАЩАБИ

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg