Ако имате големи бицепси, изпъкнали гърди и плочки на корема, може би дължите това физическо превъзходство на неандерталците. Така поне твърди ново изследване, според което ген на нашите еволюционни братовчеди е направил съвременните хора по-мускулести.
Връзката е направена, след като учени идентифицират вариант на гена, свързан с човешкия растежен хормон. Вероятно тъкмо той е направил неандерталците по-набити и едри от съвременните хора, но по-интересното е, че някои хора днес са наследили същия генетичен вариант от отдавнашно смесване между двете групи – и съответно са склонни да имат повече чиста мускулна маса от тези с обикновената версия на гена.
Изследването, публикувано в списание „Current Biology“, твърди че генетичният вариант в известна степен насочва човешката физиология в посоката на неандерталците, но изводите не трябва да се приемат буквално – това не означава, че съвременните хора с този вариант на гена са неандерталци, предупреждава Михаел Данеман, генетик в университета в Тарту, Естония, който не е участвал в проучването.
Неандерталците и съвременните хора са се отделили от общ прародител преди около 500 000 години. Нашата еволюционна линия е продължила да се развива в Африка, а неандерталците са следвали паралелен път в Европа и Азия, като в крайна сметка са изчезнали преди около 40 000 години. Техните скелети с дебели и плътни кости, широк гръден кош и рамене показват, че са били по-мускулести и добре сложени от съвременните хора. Въпреки че изследователите изучават древната ДНК на неандерталците повече от 15 години, гените, които стоят в основата на тази физическа форма, досега оставаха неуловими.
Изследвайки краткия списък с генетични различия между съвременните хора и неандерталците, еволюционният антрополог Хуго Зеберг от Каролинския институт забелязва, че един от тези генетични варианти регулира ключов ген в пътя на човешкия растежен хормон. Хипофизата в мозъка освобождава този хормон в кръвния поток, където той се свързва с рецепторите на мускулните и костните клетки и им подава сигнал да растат. Прекомерното или недостатъчното количество растежен хормон може да доведе до нарушения като гигантизъм и нанизъм. Този конкретен генетичен вариант прави рецепторите по-чувствителни към растежния хормон, като изпраща на клетките по-силен и настоятелен сигнал да се размножават и нарастват.
Зеберг и колегите му правят по-задълбочени анализи и така откриват, че 94% от геномите на неандерталците носят този вариант, докато при съвременните хора той се среща в по-малко от 10% от геномите. Вариантът е най-разпространен сред хората с източноазиатски и южноазиатски произход, като присъства съответно в 15% и 20% от геномите им. Най-рядко се среща сред хората с европейски и коренен американски произход – съответно в 0,5% и 2% от геномите. Според авторите на изследването най-вероятно този генетичен вариант е навлязъл в генома на съвременните хора от неандерталците преди около 47 000 години, по време на период, в който двете групи са се кръстосвали и обменяли генетичен материал.
След това колеги на Зеберг и Канис създали в лаборатория клетки с единия и другия вариант на гена и ги изложили на действието на растежен хормон. Клетките, носещи неандерталския вариант на гена, нараснали с около 40% повече от тези, които съдържали по-разпространения вариант при съвременните хора.
Когато тези данни се сравнят с физиологичните особености в геномни бази данни на реални хора, тенденцията е сходна. Хората с неандерталския генетичен вариант тежали средно с около 285 грама повече от своите връстници със същия начин на живот – увеличена е била тяхната мускулна маса.
