Асен Блатечки: Лесно е да се кривиш, не се отмятам

Един от коледните филми по телевизията тази година бе български. „Заведи ме вкъщи“ бе излъчен премиерно по БНТ1 навръх Коледа. Продуциран от обществената телевизия, филмът е по едноименната повест на писателя Михаил Вешим и е дебютен за режисьора Мартин Геновски. В центъра на сюжета е едно дете от дома за сираци „Щастие“, което попада във фалшивия свят на телевизията. Ян, както наричат Християн, е поканен от най-популярния шоумен Злати да празнува с него Коледа.

В ролята на шоумена е Асен Блатечки – един от най-ангажираните български актьори в театъра, киното и телевизията. Поканихме го, за да разговаряме за Коледа и коледните филми, за актьорството във всеки смисъл и за културните събития на годината.

– Кой е любимият ви коледен филм, г-н Блатечки?

– Харесвам „Коледата невъзможна“, с Арнолд Шварценегер, който се опитваше да вземе една играчка на сина си и се оказа, че всички бащи искат да вземат на синовете си същата играчка.

– Колко пъти сте гледали „Сам вкъщи“?

– Достатъчно. Този филм е много хубав, затова го пускат всяка Коледа. Много харесвам такъв тип игра като тази на Джо Пеши. Изисква можене, каквото не всички актьори имат. Да играеш като анимационен герой е много трудно. Иван Ласкин беше такъв тип актьор, той можеше да играе по този начин, въпреки че хората надали си дават сметка.

– Новият филм, в който участвате – „Заведи ме вкъщи“, може ли да бъде наречен българският „Сам вкъщи“? 

– Не, не е. Хубаво е да се правят коледни филми. Преди година-две имаше още един много хубав български коледен филм, с Калин Врачански в ролята на джудже. Нашият е с малко черно чувство за хумор, с което много ме спечелиха. Между другото, аз затова се съгласих веднага да участвам във филма „Заведи ме вкъщи“.

Вижте още: КОЛЕДЕН ФИЛМ НА БНТ С ВСИЧКИ ЕЛЕМЕНТИ НА ХОЛИВУД

– Детето в главната роля как се справи на снимачната площадка? Налагаше ли да му помагате като актьор?

– Страхотен беше Алекс! Мисля, че това е първото му участие в киното. Въобще не се налагаше да помагам, пред камерата бяхме като равни. В интерес на истината, първо той беше избран за филма, после мен ме кастваха. Аз ходих на кастинг, за да видя дали ще си паснем с детето. И получих ролята, защото между нас се получи химия.

Алекс Маринов и Асен Блатечки в сцена от „Заведи ме вкъщи“. Снимка: БНТ

Най-важното послание на коледните филми е да бъдем задружни в семейството си. Семейството е най-важното, това е идеята на този празник, както и на Великден.

– Били ли сте сам на Коледа?

– Не, никога.

– Щастлив човек сте. Немалко хора биха отговорили положително – ако са честни, разбира се. А като актьор усещате ли се „в неравностойно положение“ – за много от вас няма Коледа, няма празници, винаги са на работа.

– Така е, както си го направиш. Аз не работя по Коледа и Нова година. Не приемам такива участия. Мисля, че само веднъж съм го правил в живота си – като млад актьор. Тези пари може да ги изкараш и друг път.

– А създавате впечатление, на човек, който не отказва участия.

– Така ли? Напротив, аз отказвам адски много. Просто имам много предложения – все още, слава Богу. Напоследък отказвам заради липса на време, физически няма кога. Но основната причина е материалът – не приемам, ако не ми хареса, независимо дали е филм, или спектакъл. За мен са изключително важни и хората, с които ще работя. Аз искам да мина през този живот с удоволствие – за мен, и за хората, които ме гледат. Искам да играя с приятели или с хора, които са ми приятни.

– В последно време се правят все повече филми по българска литература, вие успявате ли да четете?

– За съжаление, в последните години нямам време да чета книги. Постоянно имам започнати, стигнал съм донякъде, трупам на шкафчето и в раницата като пътувам, защото общо взето единственото време, когато мога да чета, е в самолета. Ако не заспя от умора. Литература си набавям от сценариите, а те в 90% от случаите са лоши, за съжаление.

– Само 10% намирате за добри?

– Даже не знам дали не е много 10%. Не говоря само за българските, а изобщо за всякакви сценарии. Аз чета и американски, те в повечето случаи са много глупави.

– Когато чух за първи път името ви, бяхте водещ на една игра по телевизията, не помня заглавието, нито годината…

– Няма и нужда. Мисля, че трябва да е било 2004-та.

– За 20 години на сцената и пред камерата сте наясно отдавна с лъжите на шоубизнеса. Тези, на чийто фон тече историята във филма „Заведи ме вкъщи“.

– Това е самата истина. Телевизията е огромна лъжа. Огромна лъжа. И който мисли нещо друго, е в страшна заблуда. Смисълът на телевизията е зрителите да останат пред екраните, докато вървят реклами. Защото те от това се издържат. Да е толкова интересно това, което гледат, че да изгледат и рекламите и да продължат да гледат и нататък, въпреки че откакто измислиха функцията да връщаме назад програмата, принципът с рекламите се обезсмисли. Аз лично гледам по българските телевизии единствено новини и публицистика, защото ме вълнува какво се случва в България, а също и исторически предавания.

– Хм, малцина български актьори се интересуват от това, което става в държавата. И никога не съм намирала обяснение защо са толкова равнодушни към проблемите на обществото. За мен е парадокс да предлагаш от сцената някаква истина на хора, от чийто живот не се интересуваш. Взимаш си хонорарите и отиваш на почивка…

– Точно така е. Не знам защо, не мога да отговоря вместо тях, но мен винаги ме е вълнувало какво се случва. Никога не съм се отделял от публиката по никакъв начин. Каквото се случва на всички, това се случва и на мен. Няма как да се правя, че го няма.

– Като актьор, който търси логиката на нещата в един сюжет, за да успее да го изиграе убедително, как си обяснявате това, което се случва в момента на политическата сцена в България? 

– Обяснявам си го като тотално изчерпване на политическата ни система. Тази система е сбъркана. Единадесет пъти не могат да изберат председател на Народното събрание, защото ги е страх, че той може да стане служебен премиер. Аз от политика много не разбирам, даже изобщо не разбирам, но според мен генерално трябва нещо да се промени в политическата ни система.

– Какво би накарало хората да гласуват повече?

– Да речем президентска република. Не казвам, че е хубаво, нито, че съм за това, но смятам, че ако стане президентска република, хората ще излязат и ще гласуват, защото тогава ще знаят за кого гласуват, ще знаят какво да очакват от него, защото ще го познават съответно и ще гласуват конкретно за някой човек. Защото сега всичко е размито. Не знаеш какво да очакваш от десните, които казват, че са десни и правят леви политики, левите са най-големите капиталисти, а етническите партии уж не са етнически партии. Всичко се цепи и се дели.

– А родолюбците какви са?

– Родолюбци? Ха-ха-ха.

– Не се смейте. Те се афишират като такива, поставили са си този етикет.

– Етикети… Всички в политиката би трябвало да са родолюбци. За да си в политиката, трябва да си родолюбец. Иначе какво правиш там?

– Те това казват, че работят, патриотизмът е техният предмет на дейност.

– Всеки нормален българин трябва да е патриот и родолюбец. Веднага се сещам за Николай Хайтов, защото имах щастието да го познавам, него и един от синовете му. Това са родолюбци. Аз съм родолюбец. Моите родители и роднини са родолюбци, а тези с етикета са популисти. Аз не ги познавам, но повечето от нещата, които говорят, са страшни глупости. И аз знам, че го правят, за да могат да спечелят гласовете на някаква част от хората, които само това чакат, за да гласуват. Не искат да гласуват за нищо друго. Всичко е кристално ясно, тряба да си пълен идиот, за да не го виждаш.

Най-големият ни проблем, според мен, е това, че в България в момента няма политики, ние не гласуваме за политики. Не знаем какви програми имат тия партии. В България всички партии са лидерски.

– ПП и ДБ не са лидерски.

– Единствено те не са лидерски партии. И само от тях чувам какво искат да направят – реформи в съдебната система, да прекратят корупцията и цялата тази система на шуробаджанащина, която върви в България. Но от другите не чувам тези неща, знам, че се гласува за Бойко, за Костадин Костадинов, за… как се казваха тия другите? Все тая. В смисъл тук хората не гласуват за политики и за програми, а за личности. Затова казвам, че е тотално сбъркана политическата система.

– Но ето, вие предлагате президентска република, в чийто център е отново една-единствена личност.

– Не, не предлагам нищо. Защо го казвам? Защото, ако има президентска република, тогава всички тези хора ще се обезсмислят, защото те вече са безсмислени тотално, всичките до един. Във всяка партия има читави и симпатични хора, които аз много харесвам – смислени, умни, интелигентни, можещи, знаещи. Но те са в някакви партии, и трябва се съобразяват с това, което им е казал лидерът… Сега аз гласувам, да речем за единия, той обаче се коалира с онзи, против когото съм гласувал, но те правят коалиция и ни управляват заедно. Всичко е толкова объркано…

– Кой или какво може да убеди тези 60% от негласуващите да пуснат бюлетината?

– Мога веднага да кажа: Радев.

Питате ме, отговарям ви. Пак казвам – аз не съм за Радев, не ходатайствам за него. Но смятам, че ще гласуват за него, защото го виждаш и казваш: Това е мъжкар, който казва какво ще направи и си стои зад думите, не си сменя постоянно мнението. Той изглежда принципен човек – дали защото е военен, или защото е летец, нямам представа, но това е някакъв човек, който на мен лично ми вдъхва доверие. Такъв тип политици са нужни.

– Може би го предпочитате заради конфликтната ситуация в света в момента?

– Не, въобще не е заради това, а заради положението в България.

– Първообразът на вашия герой във филма е Слави Трифонов. Смятате ли, че някой от шоубизнеса може да нанесе трайни щети върху българската култура?

– Разбира се, Слави го направи. Слави е събитие. Този човек 19 години всяка вечер е по телевизията. Това нещо е огромно. Ако бяхме президентска република и той се беше кандидатирал, аз съм сигурен, че щяха да го изберат за президент. Само че нашият народ е малко като фурнаджийска лопата. ИТН сгрешиха, направиха някакви издънки и народът веднага спря да гласува за тях, както се случва с всички.

– Въпросът беше за човек от шоубизнеса, който може да нанесе трайни щети, не следи.

– Не съм ви разбрал.

Да, би могъл. Защото нашата държава зависи от нашите деца, те ще ни управляват след 15-20 години. А те се влияят от такива неща – от интернет, от платформи, вече не от телевизията толкова. Но вижте какво се случи в Румъния… Тролове, мролове правят каквото трябва и някакъв абсолютно непознат човек го избират за президент. Как да не може?

– Публиката не вижда какво се крие зад кулисите на актьорската професия и смята, че всеки може да работи като вас…

– Значи добре си вършим работата. Според мен не е нужно да знаят какво се случва отзад. Публиката трябва да се забавлява, когато влезе в театъра. А ако наистина мисли, че е лесно, значи актьорите са много добри. Когато наблюдаваш някой майстор как прави каквото и да е в какъвто и да е занаят, ти изглежда супер лесно. Но той го прави с лекота, защото е майстор.

– Вие сте пословичен като човек, който работи много и непрекъснато пътува, за да играе в цяла България… Това изглежда доста изтощително.

– Аз съм превърнал хобито си в работа и мен това много ме забавлява и ме зарежда. Работата не ме изморява, а по-скоро пътуването, защото трябва да карам стотици километри, да играя два часа и след това да карам обратно към София. Но смятам, че хората не трябва да ги знаят тия подробности – те трябва като отидат, да видят, че е лесно. Тогава всичко е наред.

– Преди време и вие се изказахте по подобен начин за Хоакин Финикс – за ролята му в „Жокера“, за която той взе „Оскар“, вие казахте, че е лесно, „всеки може да се криви“. Съжалявате ли за тези думи?

– Не съжалявам, продължавам да го твърдя. Аз казвам каквото мисля и не се отмятам. Хоакин Финикс е брилянтен актьор. Само че никой не чу тогава какво още казах – че супер много харесвам ролята му в „Her“, колко добре играе в „Гладиатор“, както и като Джони Кеш… Според мен всеки добър актьор може да изиграе тази роля в „Жокера“ – да си сложиш грим на лицето, зелена коса, да се направиш на клоун, да се кривиш. Това не е трудно изобщо за нас, актьорите.

– За ролята му в „Жокера 2“ да не питам, вероятно не сте го гледали.

– Няма да го гледам, защото чух, че е много зле.

– Лейди Гага?

– Като актриса е гола вода. Тя е изумителна певица и творец, артист. Но не и като актриса. Въпреки че в „Гучи“ направи много прилична роля. Но тя не е добра актриса, няма какво да си говорим глупости.

– Какво мислите за българската актьорска школа в световното кино?

– Няма такава. Единствено Мария Бакалова и дотам. Мария е супер, познавам я от 12-годишна. Тя е изключително отдадена на професията. Бачкатор. Със зъби и нокти се бори за работата си и за ролите си. Изключително чистоплътен към работата си човек. Много се радвам, че ú се случи това нещо и че продължава да ú се случва, а тя се и развива. Започна да се занимава с продуциране, с правене на филми, помага на други хора да снимат филми. Тя гори много в работата си и това ú се отплаща.

– Кой е по-прав в конфликта Иван Добчев – Мария Бакалова?

– Не искам да се меся в техните взаимоотношения, защото там е доста особена работата. Нашите учители в НАТФИЗ – моят Стефан Данаилов и нейният Иван Добчев – някакси ни стават като родители, втори бащи. Не може да се буташ в семейни взаимоотношения. За мен беше много странна цялата тази работа. Но аз заставам зад Мария 100%.

– Смятате ли, че думите на Иван Добчев са ú подействали травмиращо?

– Разбира се, убеден съм. Не съм говорил с нея специално за това, защото сме се виждали сигурно 4 – 5 пъти, откакто замина. Но съм сигурен, че се е спукала от рев и това я е разбило емоционално.

– Доколкото познавате Иван Добчев, той дали съжалява за това изказване?

– Смятам, че си е дал сметка какво е направил. Добчев е от старото поколение, истински мъжкар. Той е изумителен талант, мога да ви замерям със суперлативи за него до утре сутринта. И със сигурност е наясно, че е грозно и че не е трябвало да се прави. Дори да го мислиш това нещо, по-добре беше да я викнеш и да ú го кажеш, а не да го прави публично.

– Твърде Многович ли се оказа Малкович за българската публика?

– Еми явно е твърде Многович. Да сме чак толкова комплексирани тъпанари…

– Внимателно с такива думи, днес е много модерно хората по цял свят да се обиждат, търсят за какво да се обидят.

– Абе глупости, какво толкова е станало? А нима не е вярно, че все още в половин България тоалетните са навън? Или че някои не се къпят? Не всички са нечистоплътни, напротив, по-голямата част от българите съм сигурен, че се къпят всеки ден.

– Не беше просто израз на комплекси. В щурма на Народния театър имаше и организирани групи.

– Това изобщо не го коментирам, винаги има такива, които искат да се бият. Винаги има и измет, която иска да яхне вълната. Мръсното винаги е отгоре.

– Ако щурмът на Народния театър е Некултурното събитие на годината, за вас кое е Културното събитие на годината?

– Филмът за Гунди. Първо, някакви млади хора направиха изключителен филм по всички американски и световни стандарти. Абсолютно издържано от начало докрай, без нито една забележка. И другото най-важно нещо е, че Иван и Андрей продуцират самостоятелно един много скъп филм. И доколкото разбрах от колеги, те са осигурили толкова пари, колкото трябва, затова филмът изглежда по този начин.

– Парите не са откраднати, инвестирани са до стотинка на екрана и това се вижда от всеки.

– Естествено, че не са откраднали никакви пари, те са техни. И най-хубавото е, че за първи път в България един филм ще си избие парите и ще спечели нещо.