Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Авангарден ли е българският политик?

Той трябва да притежава личността на революционер – да прави радикални промени, срещащи силния отпор на широко приети идеологии, дълбоко вкоренени навици, почитани традиции и мощни икономически интереси, твърди проф. Йезекил Дрор

 - Авангарден ли е българският политик?

Над 30 български политици, министри и учени получиха едно изключително четиво, което излиза на родния арт пазар – „Авангардният политик. Лидери за нова епоха“ на израелския професор по политически науки и публична администрация Йезекил Дрор. Книгата вече е у президента Росен Плевнелиев, председателя на Народното събрание Цецка Цачева, премиера Бойко Борисов, у Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган и др. 

avangardniat

Авторът е почетен професор по политически науки и публична администрация в Еврейския университет в Йерусалим, консултант на израелски и чуждестранни правителства, както и на международни организации като ООН, ПРООН и ОИСР.

Според Йезекил Дрор бързият напредък на науката и техниката дава на хората технологии, които едновременно са полезни, но и много опасни – дори унищожителни. Това налага нов тип управление на човечеството с конституция и световна власт, способна да контролира технологиите и да ги насочва в правилната посока. За целта са необходими и нови политици, които да вземат решения и да действат в интерес на човечеството, а не водени от своята партийна или национална принадлежност.

Интересни са съветите му към т.нар. авангардни политици – от техния личен етичен кодекс и ценностен компас до това как да организират и оборудват своя офис, какви съветници да наемат, как да се държат на обществени места и у дома, при семейството.

Предлагаме ви откъс от „Авангардният политик“:

Основни качества

Задължителните качества за ума на авангардния политик може да се опишат по-образно като вързопи с много „личности“, които се припокриват и си взаимодействат.

Личността, която най-пълно изразява основните задължителни качества, е тази на лидера основоположник. Да се положат основите на едно ново бъдеще, което да осигури дългосрочен разцвет на човешкия род и същевременно да не допусне нанасянето на сериозни щети на човечеството, в много отношения представлява същността на необикновената мисия. Това е качествено различно и много повече от „трансформационното лидерство“ (Bass and Riggio, 2006), което е по-ограничено като обхват, радикалност, цели и влияние в миналото.

Подобно огромно значение има личността на композитора, особено този, който „композира“ управлението на човечеството и съответните големи политики, разгледани в Четвърта част на книгата. Това включва новаторски подход и нови идеи, макар и в определени рамки, които се записват като ноти в партитури, например големите политики, и които служат като ръководство за различни изпълнители, свирещи на различни инструменти.

Сродни са частично застъпващите се личности на мечтател, институционалист, социален архитект, педагог, градинар и предприемач. Мечтателят рисува в ума си алтернативни варианти на бъдеще с помощта на въображението и ценности, подходящи за проекта, като взема предвид потенциала и ограниченията на наличните материали и съобразно естетическите съображения. Институционалистът подготвя основите и поставя началото на институционални нововъведения, особено глобални. Социалният архитект реализира желани характеристики на обществото от горе надолу, като например премахването на бедността. Педагогът се опитва да промени манталитета на хората и да ускори тяхното съзряване. Градинарят подпомага желаните действия от долу нагоре, като сее идеи, тори и плеви. Предприемачът е инициатор на нови икономически дейности, той ги развива въпреки инерцията, консерватизма и силната съпротива.

Тук може да се добави комплект от още две личности на авангардния политик, а именно диригентът и концертмайсторът в оркестъра. Диригентът вдъхновява, мотивира, съветва и координира музикантите. А концерт-майсторът участва в най-важните дейности.

Авангардният политик притежава в различна степен и личността на революционер – той прави радикални промени, срещащи силния отпор на широко приети идеологии, дълбоко вкоренени навици, почитани традиции и мощни икономически интереси. Често са нужни и елементи от личността на командира и воина (Kaplan, 2003), който прибягва до принудителни мерки.

Свързана с всички други личности е и тази на изследователя, който търси нови знания, оригинални идеи, новаторски възгледи и с помощта на екип отива там, „където човешки крак не е стъпвал преди“. Умът на авангардния политик трябва да включва също така личността на човек, който умее да решава ребуси, да минава през лабиринти, а в случая – да разбере и да се ориентира в трудни и привидно загадъчни ситуации и да търси път през тях.

Човешката история постоянно е съпътствана от кризи, които понякога се превръщат във важни повратни точки. А кризите във времена на метаморфоза са още по-чести и значими. Ето защо личността на човек, свикнал да управлява кризи (Carrel, 2010), а понякога и инициатор на кризи, представлява важно качество, което трябва да се упражнява и развива в ума на авангардния политик.

Повечето личности на авангардния политик се нуждаят от голяма подкрепа и са предвидени за различна публика. Това поражда нуждата от личността на разказвача. Една от ролите на всички политически лидери е да разказват истории пред подходящата публика, за да обяснят какво се случва и какво е нужно да се направи, с идеята думите им да стигнат до цялото човечество. В тази роля някои изпъкват за добро или за лошо. Необикновените задачи на авангардния политик изискват и други неща, включително промяна на важни части от политическата и социалната култура, на представата за себе си, на здравия разум, на фикциите и чувството за идентичност. Сред тях е и активната работа за преобразяването на обществените възгледи от „племенни“ към общочовешки. Ето защо лич­ността на съчинителя и разказвача на истории играе важна роля не само в самия ум, а и в представянето ѝ пред публика.

Сродни са личностите на лекаря и специалиста по преодоляване на стреса, както и един вид обществен „пастор“. Личността на „лекаря“ пристъпва със загрижеността на медик към обществените болежки, прилагайки професионалните си знания и натрупания с времето личен опит. Интересен факт е, че в класическата португалска литература за държавническото изкуство тази метафора се използва много често. Тясно свързана с нея е личността на специалиста по преодоляване на стреса. Ерата на метаморфоза нанася различни травми и стрес, които засягат много хора, общества и човечеството като цяло. Те струват скъпо от гледна точка на човешкото благоденствие и увеличават опасността от разрушително поведение. Затова умът на авангардния политик трябва да се включва активно в лечението на травмите и овладяването на стреса. Още по-нужна е личността на пастора, но не в религиозен смисъл, а в този да се грижи за морала и духа на обществата и човечеството, което вече бе споменато като изкуство на духовността.

Много зависи и от това, което Макиавели нарича Fortuna (съдба) в смисъл на непредвидими случаи и така наречените случайни събития. Това важи с още по-голяма сила за ерата на метаморфоза, когато много процеси, които са били относително стабилни в миналото, стават неуправляеми. Следователно дори авангардният политик да се сдобие с пълно познание за всичко познаваемо, което няма как да стане, преобладаващата плътна несигурност превръща всички възможности за избор в „неясен хазарт“. Този хазарт не може да се сведе до вероятности или до други скали за измерване, даващи „оптимални“ или поне очевидно „предпочитани“ възможности.

Ото фон Бисмарк е пределно ясен:

„Целият ми живот премина в хазартни игри с големи залози, за които използвах парите на други хора. Никога не успявах да предвидя точно дали плановете ми ще успеят… всичко зависи от късмета и предположението. Човек трябва да взема предвид серия от вероятности и невероятности и да гради плановете си върху тях“ (Steinberg, 2011, 130).

Това е валидно почти за всички необикновени мисии на авангардния политик. От това следва, че умът на авангардния политик трябва да включва и централната личност на майстора комарджия, което се разглежда по-подробно в глава 16.

В противовес на очертаващото се впечатление ще изтъкна, че в много отношения авангардният политик е „уредник“, в смисъл че урежда или се грижи за съществуването на човечеството и донякъде за неговото благополучие, но не е „господар на бъдещето“. Оформянето на бъдещото човешко съществуване е работа на създателите на ценности, на културните процеси и на цялото човечество, което се движи към втора осева епоха с непредвидимо и в голяма степен невъобразимо съдържание, както вече споменах. Такова „създаване на бъдещето“ далече надхвърля мандата и способностите дори на най-видните авангардни политици. Важно е да имате предвид това ограничение като антидот срещу опасната склонност към мегаломания.

Всички личности в ума на авангардния политик трябва да знаят, да си представят, да размишляват, да решават и да действат чрез стратегически политики и проекти, насочени към реализиране на екзистенциалните императиви и ценностния компас, като отклоняват хода на историята, за да я насочат към желани варианти на бъдещето. Това изисква в ума на авангардния политик да има личност „велик стратег“ с главна роля при изграждането на умението да се направлява човечеството, което се обсъжда в Четвърта част.

Хибрид между таралеж и лисица

През 1953 г. Исая Бърлин публикува прочутото си есе „Таралежът и лисицата“ (Berlin, 2013). Връщайки се към мисълта, приписвана на древ­ногръцкия поет Архилох, че „лисицата знае много хитрини, а таралежът само една, но много добра“, Бърлин я приложил към разликата между това да имаш една-единствена определяща идея срещу това да имаш много перспективи. Бърлин признава, че никога не е считал тази дихотомия за много сериозна. Въпреки това тя става прочута и може да охарактеризира важни задължителни качества на ума на авангардния политик като вид хибрид между таралеж и лисица, наследил добрите страни и на двете животни, но с превес на едните или другите според това кое е подходящо за конкретни въпроси и ситуации.

Най-важната идея за авангардния политик е да осигури бъдещ разцвет за човешкия род. За целта е нужно да има широк мироглед и да приеме поговорката на римския драматург Публий Теренций „Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо“ като опора, а не като пречка за съсредоточване на ума върху конкретни въпроси и задачи. Важни са не само детайлите, а и широкият мироглед – от това произтича нуждата от ум, който да е хибрид между таралеж и лисица.

Обвързване с миналото

Цялото задължително умствено богатство, обсъдено по-горе, се сблъсква с една сериозна трудност, когато човек е изправен пред нови предизвикателства, породени от метаморфозата, а именно – силното обвързване с миналото. Освен че е неизбежен, проблемът се изостря от предимно изкривените образи на миналото в ума ни (MacMillan, 2010) и от херменевтичните бели полета, които влияят на възприемането и разбирането на ситуации, различаващи се коренно от по-раншните.

Обвързаността с миналото не е фатална пречка, тъй като и при метаморфозата съществува значителна приемственост, която превръща миналото донякъде в полезно ръководство за бъдещето, макар и рисковано, защото към него винаги трябва да се подхожда със съмнение. Но все пак неизбежната обвързаност на по-голямата част от ума или вероятно на почти целия ум с миналото е много сериозна пречка за разбирането и справянето с изцяло нови проблеми.

В една впечатляваща книга за мисленето от Дъглас Хофстатър и Емануел Сандър откриваме доста неща за зависимостта на нашето мислене от миналото, като например „миналото, което сме преживели, е всичко, което имаме, когато мислим за бъдещето“ (Hofstadter and Sander, 2013, 331) и „благодарение на категоризацията чрез аналогия успяваме да открием прилики, които ни помагат да се справим с новото и непознатото“ (Hofstadter and Sander, 2013, 20).

Но умът сигурно притежава допълнителни метаобрази и метаизмерения на мислене, незасегнати в цитираната книга, които обаче са основни за избора на аналози и за решението доколко са подходящи. Това не разколебава твърдението, че мисленето за бъдещето е силно обвързано с миналото, което има сериозни последици, когато се изправим пред безпрецедентни проблеми, а е сигурно, че те ще се увеличават и ще стават все по-сериозни. Но съществуването на метанива в ума подсказва, че вероятно хората имат някакъв вътрешен механизъм за разбиране и справяне с напълно новото – като въображението, което не е непременно и напълно обвързано с миналото – и доказателство за това са многото ключови иновации в развитието на човечеството.

Ако се върнем на един сравнително прост пример, да предположим, че общият коефициент на интелигентност (IQ) на повечето хора се увеличи средно до 150. Няма аналог в миналото, който може да ни помогне да си представим как би изглеждал светът тогава. Още по-трудно е да се предвиди как това ще се отрази на клонирането на хора и на съзнанието на „интелигентните“ роботи, ако те имат такова. Няма налице подходящи понятия от човешкия опит в миналото. Но това не пречи да използваме въображението си, което поне подготвя ума за някои неща от бъдещето. Това се отнася и за способността на ума да схване понятието „немислимост“ – тя може да стимулира въображението и да ни даде идеи какво предстои, независимо че бъдещето може да се окаже много по-различно от това, което си представяме.

Резултатът от масов терор със синтезирани вируси може приблизително да се изчисли по аналогия с пораженията от по-конвенционални средства за масово унищожение в миналото и от големи епидемии. Но последиците от повсеместна безработица заради масово прехвърляне на работа от хора към триизмерен печат, молекулярно инженерство и квазиинтелигентни роботи са обвити в плътна несигурност, защото липсва убедителна аналогия с миналото.

Все пак в миналото има аналози, които могат да помогнат на въображението да предвиди най-общо подобни ситуации в бъдещето, като например социални сътресения и повишено търсене на забавления за „убиване на времето“. Частичната аналогия с миналото може да помогне и при разработването на способи за справяне с проблемите, като например осигуряване на минимален доход и възможности за смислено използване на свободното време. И все пак обвързаността на нашите умове с миналото е много голяма и силно затруднява разбирането на изцяло нови ситуации, които със сигурност предстоят на човечеството. Обвързаността с миналото ни пречи също да се справим с тези ситуации на минимална цена и да си извлечем поука.

Тази обвързаност се отнася и за повечето теории в социологията. Така например, ако динамиката на икономическите явления се промени напълно, не разполагаме с надеждни теории, които да ни послужат за справяне със ситуацията. Световната икономическа криза в началото на ХХІ век е донякъде илюстрация за това. А тя е нищо в сравнение с онова, което може да дойде.

В такива ситуации разсъжденията обикновено са теоретични, а вариантите за избор са неуправляем мъгляв хазарт. Ако се движим напред с очи, приковани в огледалото за обратно виждане, ще се сблъскаме с ужасни бедствия. Опитите да продължаваме по същия начин ще се провалят с гръм и трясък и поправките на парче няма да помогнат. Вместо това са необходими радикални нововъведения, дело на върхови творчески постижения, снабдени с много гаранции срещу провал. Но никакво творчество и никакви предпазни мерки не могат напълно да компенсират липсата на ясни аналози и надеждни теории. А такива няма, когато възникват изцяло нови проблеми, което се случва все по-често.

Ето защо на авангардните политици задължително ще им трябват стратегиите за антикрехкост (на български се среща и като античупливост – бел. ред.) на Насим Талеб (Taleb, 2012), ускорено учене и много усилия за предусещане на тенденциите, за да сведат до минимум изненадите в новите ситуации. Освен това е нужна „интуиция за предвидливост“, която ще бъде разгледана по-нататък, но не е ясно дали и доколко тя съществува, на какво се основава и как може да бъде легитимирана, преди бъдещето да се стовари върху човечеството.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg