Кристо канен да се върне и от кмета Софиянски

Христо Явашев – Кристо, който напусна България през 1956 г. и се прочу по цял свят със своите опаковани сгради и инсталации, си отиде от този свят на 31 май, без да се завърне в родината. Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите в първия кабинет на Бойко Борисов, разказа пред „Площад Славейков“, че е посетил артиста през 2011 г. в дома му в Ню Йорк, за да го покани от името на държавата да посети България. Кристо отказва. Десет години след тази среща Дянков за пръв път оповести идеята Националната галерия „Квадрат 500“ да носи името на прославения български художник, двамата с Кристо обсъдили държавата да купи 5 негови произведения, бившият финансов министър имал готовност да даде парите. Но и това не се осъществило.

Вижте още: СИМЕОН ДЯНКОВ: ПОКАНИХМЕ ОФИЦИАЛНО КРИСТО ДА СЕ ЗАВЪРНЕ В БЪЛГАРИЯ 

Седем години по-рано Явашев получава още една покана да се завърне в България – от името на тогавашия столичен кмет Софиянски в Ню Йорк пристига директорът на Софийската градска галерия Весела Радоева. Това става в първите дни на октомври 2004 г. Г-жа Радоева заминава по програмата „International Visitors“ заедно с още петима българи, които ръководят различни арт институции у нас. Малко преди заминаването си получава потвърждение от Кристо и Жан-Клод, че са съгласни на среща с нея. Директорката на СГХГ заминава, след като получава и официалната покана от кмета Софиянски артистичната двойка да направи изложба в Градската галерия пред 2005-а, когато творческият тандем навършва 70 години.

„Когато дойдоха денят и часът на срещата, един от служителите на държавния департамент дойде с мен като официален придружител на срещата и така в 14 часа на втори или трети октомври ние позвънихме на вратата на Кристо и Жан-Клод.

Срещата беше предвидена за 30 минути, а продължи час и половина и беше изключително интересна, много сърдечна, с явното желание при достатъчно сериозно отношение от страна на Столична община, тоест цялостно финансиране на тази изложба и издаване на каталог за нея, събитието да се състои през следващата година. Казаха ми, да, с удоволствие ще го направят, но те няма да дойдат на откриването, тъй като в България няма колекционери на техни произведения – това било тяхното условие.“

Весела Радоева признава, че не е търсила политически аргументи, за да убеди двойката да пътува за България, не са обсъждали и твърде дългото отсъствие на художника от родината си. Но разговаряйки, твърди, че тяхното „не“ не ѝ прозвучало категорично.

„Не отидох на среща, на която трябваше да се държа като дипломат и като политик, аз отидох на среща като изкуствовед и като директор на най-големия художествен музей на Столична община. Доколкото си спомням, нямаше никакви политически моменти в разговора, дори между редовете не се усещаха подобни теми… Но явно им беше много приятно това гостуване, не само защото ставаше дума за предстоящата им 70-годишнина, не само защото вместо 30 минути срещата продължи 90 минути, което ако те искаха да я прекратят, просто в един момент щяха да кажат „благодарим ви за посещението, довиждане“.

Жан-Клод беше изключително сърдечна през цялото време. В един момент, когато Кристо се качи на друг етаж, за да ми донесе и да ми подпише лично три много хубави каталога от различни техни проекти, тя ми показа халката си и каза: „Виждате ли тази халка? Когато почина майката на Кристо и само аз можех да отида в България на погребението, тъй като ако той отидеше, после можеше да не се върне обратно, тогава неговите братя ми дадоха халката на тяхната майка. Казаха ми, че я дават на мен, защото не са присъствали на нашата сватба и искат аз да нося част от семейството в този малък пръстен“. Високо оценявам такива лични моменти – чисто женски от днешна гледна точка, пък и от тогавашна, и чисто човешки. Не усетих някакво озлобление, някакво категорично не.

В края на разговора, вече когато си тръгвах и се сбогувахме, с Жан-Клод по френски маниер си доближихме главите за символична целувка, и тя ми каза на ухото: „Искам да го върна в България“. Но това нямаше значение, защото ние не изпълнихме другите им условия и изложбата не се състоя.“

Г-жа Радоева разказва, че срещата с Кристо и Жан-Клод протекла на френски и на английски.

„В един момент казах, че ще продължа на български да описвам какво ние смятаме за тази предстояща изложба и че ще моля, тъй като английският ми не е перфектен, господинът, който ме придружаваше и знаеше перфектно български, да превежда. На два пъти в разговора, преди той да започне да превежда, Кристо започваше да ми отговаря, което означава, че той великолепно разбира родния си език, но ми отговаряше на английски.“

Дали Кристо не е попитал все пак нещо за България?

„Не мога да се сетя. Не. Вероятно не.“

По покана на Кристо, на следващия ден Весела Радоева отново се видяла с него.

„Явно бяха заинтересовани от изложба в България, независимо от това, че не биха дошли на тази изложба, защото Кристо се обади по време на срещата ни на директорката на музея на Художествената академия в Ню Йорк, където след около два или три дни той трябваше да открие самостоятелна изложба, гостуваща от един немски музей. И на следващия ден той и аз се срещнахме при директорката на този музей, тя ми показа как е аранжирана готовата вече изложба. Кристо пристигна с племенника си Владимир Явашев, за да донагласят осветлението. Фактически от тази директорка разбрах точно как се прави организацията на изложбата, колко би струвало пътуването на една такава изложба, застраховката и каталога, за да мога вече, връщайки се в България и отивайки на среща при господин Софиянски, да му предам за резултата от срещата и да започнем някакви действия за реализирането на тази наша идея.“

В следващите месеци между Кристо и Весела Радоева последвала кореспонденция по мейла, разменили си поздравления за Нова година, за първи март, а след откриването на „Портите“ в Ню Йорк, той ѝ изпраща снимки от инсталацията, прессъобщенията – с които материали бил организиран информационен кът във фоайето на Софийска градска галерия.

„Според мен той и Жан-Клод вече припознаваха Софийска градска галерия като място, в което може да се случи едно тяхно представяне в България.“

Изложбата, както знаем, не се осъществява. Причината, според г-жа Радоева – изтеклият ѝ договор като директор на СГХГ, след конкурса за поста друг заема ръководната позиция. Не работи по организацията на изложбата и като външен куратор.

След смъртта на Христо Явашев в интернет се появи слух, че и по времето на Людмила Живкова Кристо е бил канен да посети България, за да направи изложба. Нищожна е вероятността да бъде истина, но все пак решихме да го проверим. Потърсихме Георги Йорданов, заместник на Людмила Живкова в Комитета за култура и последният министър на културата до промените. Според Йорданов това е абсурд:

„Няма как да търсим контакт с един хулник на България. Не мисля, че Людмила Живкова го е чувала. Нито Светлин, нито бай Дечко са повдигали дума пред нея за него“.

Последният ни тоталитарен министър на културата сподели гнева и възмущението си, че „днес България се присламчва към един човек, който се срамува от нея“.

Дали наистина Людмила Живкова не е чувала за Христо Явашев?

Има една история, която няма как да не е стигнала до Живкова. През 1981 г. на „Шипка“ 6 се открива изложбата „Художникът на работа в Америка“, организирана от американското посолство в България. Показани са произведения на велики американски художници като Джаксън Полък, има прожекция и на филм за Кристо. Много хора разбират твърде късно за нея, сред тях са и братята на Кристо, които не са го виждали от бягството му (година по-рано държавата най-сетне пуска родителите му да пътуват до Ню Йорк, за да се видят с него, а братята му – през 1982-а). Затова семейството решава да помоли в посолството да им покажат филма – риск, който може да има огромни последствия за тях. В крайна сметка им дават копието за една прожекция. На нея близките на Кристо канят негови приятели и колеги…

Пред Симеон Дянков Кристо споделя, че е получавал писма от мнозина свои почитатели от България с различни предложения – едно от тях било да опакова НДК, а друго – цялата държава. Сред нереализираните му идеи било опаковането на Берлинската стена, но за щастие паднала.

Интересно, каква би била съдбата на Кристо, ако си беше останал Христо Явашев, ако не беше избягал от България…

„Не мога да кажа. От работите му, които съм виждала от студентските години в България, той носи един страхотен заряд в живописта, работи с изключителна свобода и енергия в една много интензивна палитра, така че ако беше продължил в тази посока… Но в историята няма ако, така че да не гадаем – отбелязва Весела Радоева. – В тандем с Жан-Клод не могат да бъдат имитирани, двамата имат уникално присъствие в художествения живот на света, не само на един континент или в някакви по-тесни среди.“

Вижте още: ПЪТУВАНЕ В ДЕТСТВОТО НА КРИСТО ВЪВ ВАРНА (СНИМКИ)