Букърът и „колективният оргазъм“ на България

Българите не са се гордели така от световното по футбол от 1994 г., коментира Анджела Родел, преводач на книгите на Георги Господинов на английски език, в интервю за „Файненшъл Таймс“. Разговорът на журналист от изданието с преводачката и българския писател е по повод наградата им „Международен Букър“ за романа „Времеубежище“. Призът бе обявен минути преди настъпването на 24 май и доведе до невиждан интерес у нас и по света не само към „Времеубежище“, но и към останалите произведения на Господинов.

Написването на романа е акт на съпротива, казва за книгата Господинов и пита:

„Защо популистката пропаганда да прелъстява хората по-добре, отколкото аз като разказвач?“

Изданието припомня и сюжета на романа – идеята за времеубежища възниква като лек за хората с деменция, но постепенно се превръща в оръжие на политическата пропаганда. С разпада в ценностите на Европейския съюз, всяка държава провежда референдум, за да избере в кой период от миналото да се върне.

„Въпреки сериозността на темата, типичният за Господинов хумор е в пълна сила във „Времеубежище“ – отбелязва интервюиращата Миа Левитин. – Това, че хуморът се е запазил при превода, е доказателство за таланта на Родел.“

Родом от Минесота, Родел не крие, че очаква възторжени реакции за книгата в България. Още преди журито на „Международен Букър“ да съобщи избора си, тя коментира пред „Ню Йорк Таймс“, че България „ще получи колективен оргазъм, ако спечелим“. Този коментар е направен след около четири чаши шампанско, но заставам зад него, шегува се Родел.

„Не се отричам от думите си! Вече не сме „най-тъжната страна на света“, допълва тя, позовавайки се на класация на „Икономист“ от 2010 г., според която страната ни е на последно място по щастие в света по показател доход на глава от населението.

Страната ни излиза на световната литературна сцена със закъснение, защото не успява да се наложи след падането на Берлинската стена, когато има жажда за източноевропейски творби, смята Родел, давайки за пример Милан Кундера. Несъмнено двамата ще пожънат „Букър отскок“ в приходите от „Времеубежище“, но приливът ще понесе със себе си всички лодки, казва преводачката.

„Като преводач преди получавах реакции като „Какво? Къде? Бавария? Днес е много по-лесно да предлагам на издателите българска литература, когато имаме хора като Георги и Захари Карабашлиев, отворили вратата“, казва Родел.

„Антиутопичните романи се превръщат в документалистика“

Господинов се среща за интервю и с „Гардиън“, отново по повод „Букър“. Отличеният роман е „почти стряскащо актуален“, коментира журналистката Клеър Армитстед – излиза от печат в деня, в който България е посечена от Ковид, след това идва и руската инвазия в Украйна.

„Онова, което си мислех, че ще се случи утре, започна да се случва днес – казва Господинов. – Проблемът с антиутопичните романи в антиутопични времена е, че се превръщат в документалистика.“

Подготовката за написването на „Времеубежище“ включва внимателно изследване на избирателната статистика, защото „хората имат поколенческа памет“, изградена от сложна смесица от култура и политика, казва той.

„Но политическите страхове винаги са дълбоко личностни – допълва Господинов. – Когато войната избухна на 24 февруари миналата година, страховете ми от детството изведнъж се завърнаха с вой.“

Когато страхът от ядрено нападение отново се възроди в Европа покрай руската инвазия, писателят веднага си помислил:

„Какво ще кажа на дъщеря си? Не искам да живее с този страх“.

Едно от най-големите удоволствия, след като е издаден във Великобритания, Господинов намира в срещата си с вдовицата на Георги Марков.

„Беше много емоционално – споделя той. – Тя ми каза, че Георги би бил удовлетворен да види, че българска книга се представя толкова добре.“

А ще остане ли България в Европейския съюз?

„Люлеем се на ръба – отговаря Господинов. – Но поривът за принадлежност на държавите, които толкова дълго са били част от периферията, остава силен. “

Но не отстъпва и „сантименталният национализъм“, отбелязва „Гардиън“ – още едно от предсказанията на романа, включващо инцидент с гигантския български трибагреник, предстои да се сбъдне. България се готви да кандидатства за Рекордите на Гинес с издигането на най-големия национален флаг върху най-високия пилон в света, дава контекст Господинов.