Фандъкова: Открихме Двореца на Константин Велики (обновена)

Възможно е да са и Сердикийските терми. Намерени са останките на голяма сграда

Откритието е направено броени седмици след началото на разкопките край църквата Света Неделя. Снимки: Румен Добрев - Фандъкова: Открихме Двореца на Константин Велики (обновена)

Откритието е направено броени седмици след началото на разкопките край църквата Света Неделя. Снимки: Румен Добрев

Дворецът на Константин Велики или Сердикийските терми – това най-вероятно ще се окаже, че лежи под паркинга на хотел „Шератон“, обяви днес пред журналисти кметът на София Йорданка Фандъкова.

Уникален научен шанс! Така столичният зам.-кмет по културата Тодор Чобанов нарече откритията на спонсорираната от общината археологическа експедиция на паркинга на „Шератон“. Само дето името на проекта „Форумът на Сердика“, вече се налага да бъде актуализирано. Защото вече по всичко личи, че екипът на Веселка Кацарова се е натъкнал не на градския форум, а на една от най-големите сгради на територията на днешна България от римския период.

„Очаквахме, че на това място се е намирал централния градски площад на Сердика – форум или агура – всичко сочеше натам – каза д-р Кацарова, – само че в археологията две и две невинаги прави четири“.

Първата изненада били запазените антични зидове, която се появили на дълбочина не повече от метър под паветата на паркинга. Масивни зидове с широчина около два метра, с размерите на крепостна стена. В Сердика има данни за една-единствена сграда, изградена по тази начин. Тя се намира под днешната църква „Св. Неделя“ и е проучвана частично от края на ХIХ век до 80-те години на ХХ век при ремонти, поставяне на трамвайни релси и т.н. Това е предполагаемият Преториум или двореца на Константин Велики*.

Америка за България

Според д-р Кацарова и научната общност, едва ли в Сердика е имало втора такава сграда, така че почти сигурно новоразкритите зидове принадлежат на същата. Най-вероятна това е Преториумът, но биха могли да бъдат и Сердикийските терми (бел. ред. – термите – антични бани, са сред най-големите обществени постройки в римските градове). Ще се разбере със сигурност до края на разкопките – надява се д-р Кацарова.

„Ако нашите догадки са верни, а те най-вероятно са, говорим за сграда с фронт 70 метра, което дори по съвременните стандарти е внушително – обясни д-р Чобанов. – Дебелината на зидовете от над 2 метра сочи, че сградата е била и доста висока – предполагаме етажност.

Ще се работи много внимателно и поне няколко години, но съм убеден, че Националният археологически институт и експедицията, която работи съвместно с нашия музей, има необходимия научен капацитет да доведе работата до успешен край. За да може едно много ценно културно наследство, което близо 1500 години е било под краката ни, сега да получи втори шанс да се появи на бял свят“.

На обекта под ръководството на д-р Кацарова се трудят 20 работници, четирима стажанти доброволци от Софийския университет и седем археолози. Засега на терен са намерени различни дребни предмети, прозоречно стъкло, керамика и монети, които показват кога сградата е спряла да бъде използвана, напусната и разрушена. Това е станало през VI век с идването на славяните. Основният зид е с отклонение от 18 градуса от оста север-юг, което е същото като на зидовете, останали под църквата „Света Неделя“ – което дава основание да се предполага, че това е една и съща изключително голяма сграда, разположена на поне 5 декара площ.

Bookshop 300×250 3

Пред столичния кмет Йорданка Фандъкова ръководителката на разкопките уточни, че договорът им с общината е до 15 декември, но с оглед на бюджета най-вероятно ще приключат работа към средата на септември.

„Ще се опитаме да намерим още някой лев“, обеща Фандъкова.

Кметът разказа още, че специалните усилия за разкриване и показване на културно-историческото наследство продължават – за последните 5 години Столична община е инвестирала в тази дейност около 8 млн. лева. Още 16 милиона са вложени от държавата и Министерството на културата. Настоящите разкопки – за първи път на площад „Св. Неделя“, се финансират със 133 хиляди лева средства по програма „Култура“, но това е само първи етап от проучванията.

Фандъкова отчете и, че тези систематични усилия вече дават резултат по отношение на развитието на туризма. Последни данни на „Туристическо обслужване“ показват ръст на туристите в София за първото полугодие – около 6%, въпреки при всички проблеми общо за страната. А целта е в бъдеще, когато се разкрият всички съкровища на древния ни град, София да се включи в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО в раздела „Културен пейзаж“.


* Константин Велики, който управлява източната Римска империя от 324 г. до смъртта си през 337 г., е признат официално за първия християнски римски император заради спирането на преследването на християните в империята.

unnamed (13)

unnamed (1)

unnamed (12)

unnamed (6)

unnamed (17)

unnamed (10)

unnamed (7)
unnamed (8)

unnamed (4)

unnamed (19)

ДС