Хорото на площада пред Народния театър остро раздели общественото мнение пет години, след като фолклорните танци бяха изместени от Градската градина. За завръщането на инициативата пред „Иван Вазов“ алармира актьорът Георги Златарев, част от актьорския състав на „Влюбените“ в театъра, който обърна внимание, че шумът отвън саботира играта вътре.
Публикацията му във Фейсбук предизвика дискусия за фолклора и криворазбрания патриотизъм.
„Повтаряме го от години. Днес пак минах оттам, дънеше чалга и някакви примати надуваха пошла, нефолклорна музика с лоша колона, която пукаше и издаваше звуци, докато тартора на това кощунство крещеше в микрофон. Бил съм на спектакли вътре и се чуваше все едно хорото е на цената. Докога, бе?!“, написа аниматорът Теодор Ушев.
„Селяците, днес, в България, искат да се докажат: шумно и завинаги“, казва Петър Пунчев, съосновател на първото частно радио в България FM+.
Неделното хоро дълго време се игра пред Народния театър, но през 2020 г. – след критики от обществеността и от част от актьорите от Народния театър – получи официално разрешение да се организира на пл. „Бански“ пред Регионалния исторически музей. През годините инициативата се разрасна и различни нейни проявления получиха институционална подкрепа. Това лято например хора се извиваха редовно до езерото Ариана на входа на Борисовата градина.
„Понеже преди години отнесох (и още нося) страшна омраза, защото дръзнах да проверя дали това хоро пред Народния театър е легално, темата ме вълнува. Не беше легално – припомня писателката Мария Касимова-Моасе. – Това, че се възпротивих какъвто и да е шум да се носи пред театъра, защото просто пречи на работата му и няма как него да преместим, беше основна бухалка срещу моя милост в опита ми да бъда вицепрезидент. Нарекоха ме антибългарка.
Аз оставам на позициите си – пред театъра не е място за никаква музика, когато вътре се работи. Има десетки други места, но простотията иска да е „на центъра“. Да пречи и да се бие в гърдите „Булгар, булгар!“.
Вазов не би одобрил „този фалшив, уродлив патриотизъм“, написа в публикацията си актьорът Георги Златарев и Касимова-Моасе е съгласна с тази позиция:
„Вазов отдавна нямаше да е одобрил това. Не е създавал българския драматургичен жанр, за да му бият тупани, докато пиесите му се играят вътре. Когато е пишел в кабинета си и по „Раковска“ са минавали шумни граждани, майка му излизала на балкончето и ги смъмряла с „Тихо, тихо, че Ваньо пише!”. И хората млъквали. Сега днешните хора може би и не знаят къде е тая къща с това балконче… Където лично Царят отива да даде на писателя званието „Народен поет“, създадено за Вазов и невръчено никому другиго. Не е имало хоро – София се е приемала за град. И българите са уважавали творците си. Това е патриотизъм.“
Проблемът може да бъде решен „когато го поискат всички – от хората, които осъзнават, че театърът ни също е наша култура, до институциите, които не ги е страх да си поемат ролята“.
„Изумена съм от човешката наглост и способност за насилие. Гневна съм от мълчанието на управляващите, ама те от Русия треперят, що да не се гънат и пред терора на декоративните патриоти?“, допълва Касимова-Моасе.
Политически привкус в хорото видяха и други.
„Тия хорá не са признак на патриотизъм и българщина. Те са наказателна акция, провокация – пише музикантът Венци Мицов. – Това си е чиста акция по каталог: ние, православно-патриотичните хора сме срещу вас, мръсни интелектуалци. Истината е, че крайните либерали едно време иронизираха фолклора. От другата страна неокумонетата квазиконсерватори им отговориха с качамак от „българщина“ в агресивен формат. И така стигаме до днес – фенове на Радев защитават тая свинщина, фенове на либералите яростно отричат. От цялата тая работа потърпевш е не Народния театър. Потърпевши са младите, които виждат какво е отношението ни към културата и към традициите.“
Политоложката Ружа Райчева подкрепи хорото:
„Ще речеш, че ритуално са колили животно, а не са просто танцували и слушали музика. Интересно – ако някой от танцуващите така дивашки и недопустимо влезе вътре и поиска да гледа този спектакъл – ще бъде ли изгонен или по чудо допуснат? Има ли право този „уродлив и фалшив патриот“ да се докосне до културните върхове, които е осквернил? Надали – те са запазени само за гнусящите се от и презиращите собствените си сънародници (впрочем, презират и тази дума). Аз лично се надявам пак да има хоро пред Народния, защото фалшът го виждам само на сцената, а не пред театъра.“
Писателят Радослав Бимбалов коментира:
„Може би някога, в самото начало, „Хорото пред Народния“ е било някаква малка флашмоб идея, нещо невинно и импулсивно. Само че отдавна не е това. „Хорото пред Народния“ се превърна в емблема на Новата Нормалност, която демонстрира кресливо надмощие над всичко, което може да бъде нарочено за „прекалено културно“ и „елитарно“, „не-нашенско“. Организираната простащина е по-организираната престъпност у нас.“
