Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Историята на „Бийтълс“ в Ришикеш, Индия

Виолета Станичич посети местата в Индия, където "Бийтълс" са създали по-голямата част от т.нар. "Бял албум" и са замислили някои от най-любимите ни песни. Снимки: Лшчин архив - Историята на „Бийтълс“ в Ришикеш, Индия

Виолета Станичич посети местата в Индия, където "Бийтълс" са създали по-голямата част от т.нар. "Бял албум" и са замислили някои от най-любимите ни песни. Снимки: Лшчин архив

От няколко дни насам всички приятели на Виолета Станичич във фейсбук пътуват из Индия. След няколко бързи шока в Делхи, сега тя е в светите земи на Кришна, Шива, Вишну, Брахма, Агни…, край Ганг и храмовете, на пръв поглед прескочени от западната цивилизация. Пътуванията на Виолета са като скок в пространството, сега и за нас. С разрешението на Станичич вземаме някои от бележките й, публикувани в социалната мрежа. Първият разказ е от Ришикеш, познат на западната попкултура от знаменитото пребиваване там на Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж Харисън и Ринго Стар през 60-те години…

Бийтълсите идват в Ришикеш през пролетта на 1968 г., след като се запознават с Махариши Махеш Йоги на една лекция в Лондон, а после посещават и ретрита му в Уелс. По това време вече са култови звезди и ги брули световната слава, много милиони, куп екзистенциални въпроси, както и откритието, че любов и щастие не се купуват с пари. Постепенно Махариши се превръща в гуру на Ню ейджа, води новото движение за трансцедентна медитация и за потрес на всички, има вкус към лукса (и ходи по турнета на Запад с Ролс Ройс).

Така или иначе, през февруари 1968-а, Бийтълсите кацат в Делхи, оттам с такси в Ришикеш и се настаняват в ашрама ма Махариши. Както си личи от снимките, които ви пуснах, това е било едно неописуемо красиво планирано, архитектурно чудно (верно е малко психеделично) място, разположено в началото на самата джунгла с Ганг в подножието.

Бийтълсите идват с жени, гаджета, антураж (и репортери пред заключените порти), настаняват ги в някои от порутените каменни вили, които виждате. Ашрамът, парка, общите сгради и болницата, която е поддържал духовният водач, са построени с щедрата дотация на американската милиардерка Дорис Дюк, която завещава на Махариши 100 000 долара. Земята е наета от индийското правителство за ползване до 80-те години.

Ринго издържа малко, с жена си не търпят насекомите и храната и си тръгват за 10 дни. След около месец си тръгва Пол, а Ленън и Харисън остават повече от 6 седмици. По това време в ашрама е и Мия Фароу. Бийтълсите се изчистват и под влианието на Махариши спират ЛСД-то. По цял ден медитират, ядат само вегетерианска храна, посещават лекциите на Махариши, вечер се събират, пишат и записват музика на покрива на вилите и слушат шума на Ганг под себе си. Жените им клюкарстват и се оплакват от тежката си участ и милионите фенки… Така се раждат 30 (а според някои 48) песни от „Белия албум“, включително Back to the USRR…

"Бийтълс" със своя духовен водач Махариши

„Бийтълс“ със своя духовен водач Махариши

Бийтълсите обаче си тръгват бесни и набързо след финансови дрязги с Махариши (не искат да ги снимат като персонажи във филм за него), а вероятно и заради постановка, от която излиза, че Махариши посяга на жени (а той е дал обет за целомъдрие), между които и вездесъщата Миа Фароу (тази жена е набъркана във всеки скандал на планетата).

Отнема им години, докато полека Пол и Джордж Харисън установят, че май не е имало такива прегрешения, и макар и късно, се сдобряват с него.

Така или иначе, няма лоша реклама, дори когато Бийтълсите те напуснат. Махариши се превръща в духовен лидер на „просветлените“ западняци, има няколко милиона последователи. Умира в дълбока старост през 2008 г. Семейството му разделя „духовния“ бизнес.

А какво става с ашрама?

След изтичането на наема, през 90-те години индийското правителство (което е титуляр като собственик на националния парк там) си го взема.

Оттогава досега му се случва това, което виждате. Превзела го е джунглата, къщите и невероятно красивите сгради се разрушават полека, вътре се разхождат маймуни, а нощем и диви животни. Обърнете внимание на невероятно красивите „пещероподобни“ постройки, очевидно предназначени за медитация, в които видимо човек е можел да се отделя, изолира и вглъбява с дни. От друга страна е вярно, че тази работа е била много луксозна, направена така, както западняците биха си представяли, че изглежда един ашрам, неговата култура и внушение. Личи си дори и сега, от грандиозните останки, край които продължава да има индийска мръсотия и мизерия.

2

8

9

Ашрамът е официално затворен и посещенията в него са забранени, но неофициално любопитни чужденци се събират отпред. Мафията (пазач плюс „баба“, т.е. крайпътен светец, разположен стратегически) те упътват и пускат вътре срещу 100 рупии на ръка. Пускането тече направо организирано, на малки порции. Вътре обаче е страшно, защото си влизаш съвсем сам, насред джунглата, очевидно в нарушение на всички законни и естествени правила за безопасност.

10

11

Рушащите се сгради са неописуемо красиви. По тях графити от всички страни са писали и рисували. Галерията от „Катедралата на „Бийтълс“ е от сградата, където Махариши е събирал учениците си за лекции. Очевидно организирани графити са я превърнали в паметник на Бийтълсите и епохата като са я изографисали с техните портрети, Махариши, Далай Лама и са изписали текстовете от песните им.

5

4

13

12

7

Днес едни готини западни нео хипита се настаниха на покрива, в една от яйцевидните „пещери за медитация“ и очевидно нямаха никакви намерения да си тръгват скоро. Ще си говорят, ще се забавляват, ще „пият“ атмосферата, ще медитират или ще се дрогират…

15

17

Като се връщах, по ужасно прашния път към развалините идваше друг един образ-западняк. Пилгрим, истински. С китара в ръката, пееше и свиреше по посока на ашрама на Бийтълсите.

16

Как е възможно такова прекрасно място да се остави на разрушението (и да не се превърне в световен Грейсленд на „Бийтълс“), човешкият ум не може да го разбере. Явно трябва да разполагаш с менталния инструментариум на индийската администрация…

18

14


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах