Изложба в Лувъра представя „влиянието на исляма“ в българските икони?

Учен от БАН призовава институциите да откажат да изпратят експонати за вече обявената изложба, а Министерство на културата да откаже подкрепа за нея

Това лято Лувърът планира да представи изложба с предмети от България, с работното заглавие „Изкуство и култури в България (XVI – XVIII в.)“. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Изложба в Лувъра представя „влиянието на исляма“ в българските икони?

Това лято Лувърът планира да представи изложба с предмети от България, с работното заглавие „Изкуство и култури в България (XVI – XVIII в.)“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Третата българска изложба в Лувъра, която ще се проведе през лятото на 2020 г., ще представи българското изкуство от XVI до XVIII век като повлияно от османското присъствие по нашите земи, заяви в пространно изложение директорът на Института за изследване на изкуствата към БАН проф. д-р Емануел Мутафов.

В сайта на института към БАН проф. Мутафов твърди, че се е свързал с кураторката на изложбата Шарлот Мори, за да окаже съдействие като експерт по християнско изкуство по молба на Министерство на културата. Така е научил за концепцията на изложбата – да се покаже „взаимодействието“ между ислямското и християнското изкуство по нашите земи.

Припомняме, че през декември 2019 г. директорът на Лувъра Жан-Люк Мартинез в писмо до министър Боил Банов потвърди провеждането на изложбата с работно заглавие „Изкуство и култури в България (XVI – XVIII век)“. Какво точно е концепцията на експозицията, не беше уточнено.

Вижте още: ОТНОВО ПРАВИМ ИЗЛОЖБА В ЛУВЪРА: БЪЛГАРИЯ ПОД ИГОТО

Сега проф. Мутафов допълва информацията с подробности. Според него мястото за провеждане на изложбата е в едно от подземията на Лувъра, в отдел „Ислямско изкуство“, а кураторката Шарлот Мори е специалист османист.

„Колегата вече е направила проучване и е събрала фотоси на артефакти от български колекции, сред които фигурират икони и църковна утвар. Подборът им обаче е тенденциозен и се базира на трудно доказуемата теза, че в някои от декоративните си елементи тези култови предмети са повлияни от съвременното им ислямско изкуство“, казва в публикацията си проф. Мутафов.

Директорът на Института за изследване на изкуствата към БАН е специалист по средновековно и възрожденско изкуство. Според експертното му мнение, търсените от кураторката „взаимодействия“ липсват, а ако се намерят някакви връзки, то те са на декоративно ниво и „не влияят върху взаимоизключващата се религиозна същност“.

„Арабски мотиви се появяват в украсата на византийски ръкописи още през XII в., но преминават в изкуството на другите православни народи силно променени и вече загубили ислямската си същност, т.е. подобни силно ограничени взаимодействия не са и директни. През същия период се появява и т.нар. псевдокуфическа украса по външните стени на византийските храмове, но тя наподобява арабско писмо, за да отблъсква злото, т.е. има апотропейна функция, чийто адресат е ислямската заплаха. Предметите от бита пък, каквито предстоящата изложба също има намерението да покаже, е трудно да се предположи на какви ползватели са принадлежали“, пише проф. Мутафов.

Според него в изложба, ограничена в периода XVI – XVIII в., не може да бъде представено светско изкуство, тъй като точно по това време българското население е бедно, без свое монетосечене, без търговски контакти извън империята. Единствените представителни артефакти от този период могат да бъдат намерени в църквите, които са християнски и не търпят друговерски влияния.

„В действителност, идеята на г-жа Мори е да покаже, че по българските земи са живели и творили мюсюлмани през периода XV – XVIII в., а тяхното изкуство е повлияло не само бита на подвластните православни християни, но и е навлязло в интимната сфера на религиозния им живот. Затова иска да предложи паралели в украсата на корани и напрестолни евангелия, което освен светотатство е и дълбоко погрешно от научна гледна точка, защото ислямът е аниконична религия, която точно през разглеждания период е агресивна към християните в Османската империя“, продължава проф. Мутафов.

Като директор в сериозна държавна институция той изказва удивлението си, че българската държава подкрепя подобна изложба, която не носи ясно послание към широката общественост.

„Представете си, Руската федерация би ли се представила в Лувъра с изложба, посветена на културните взаимодействия между руси и монголотатари в периода на присъствието на Златната орда на територията на Киевска Рус за около 250 г. (1237 – 1480); Република Гърция би ли представила влиянието на немската култура върху гръцкия бит и изкуство в периода на окупацията през 1941–1944 г.?“, пише експертът.

Мутафов твърди още, че половината от планираните да гостуват в Париж 60 експоната от български колекции няма да бъдат свързани с бита и изкуството на християните по нашите земи. По думите му, до иконите ще се излагат ятагани, чердженца за намаз, ибрици и корани, за да се докаже колко мирен, та дори и взаимопроникващ на художествено ниво е бил животът на културите из тези османски територии през XVI – XVIII в.

Не е ясно, отбелязва доц. Мутафов, дали има определен научен комитет на изложбата и какво е неговото мнение поне относно заглавието ѝ „Изкуство и култури в България XVI – XVIII в.“, тъй като понятие „България“ през споменатия период не съществува, а може да се говори само за български земи под османска власт…

В писмото си директорът на ИИИзк-БАН отправя следния призив:

„Приканвам архиереите от Българската православна църква, както колегите от музеи, библиотеки, институти и галерии, до които е адресирано писмото на министъра на културата с изх. № 91-00-15 от 05.07.2019 г., да не предоставят експонати за предлаганата от г-жа Шарлот Мори изложба. А въз основа на гореизложеното призовавам министър Боил Банов да откаже институционално участие в изложба с подобна концепция, предлагайки да се изготви идея за изложба „Християнско изкуство от българските земи през XV – XIХ в.“ с участие на куратор и от българска страна, както да изиска от Лувъра да бъде определено контактно лице куратор, който има поне докторска степен. Предлаганата изложба може да се реализира в департаментите „Живопис“ или „Скулптура“ на музея „Лувър“.“

Д-р Емануел Мутафов е завършил история и археология в Атинския университет, професор е по средновековно и възрожденско изкуство.

Вижте още: ИЗЛОЖБАТА В ЛУВЪРА ЩЕ ПОКАЖЕ САМО БЪЛГАРСКИ ПРЕДМЕТИ