Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Милчо Левиев: Г-н Азис пее чалга заради дискриминацията към ромите

Парите обременяват живота, колкото повече собственост имаш - толкова по-трудно е

"Парите никога не са ме интересували, което доста хора не го вярват", казва Милчо Левиев. Снимки: Румен Добрев  - Милчо Левиев: Г-н Азис пее чалга заради дискриминацията към ромите

"Парите никога не са ме интересували, което доста хора не го вярват", казва Милчо Левиев. Снимки: Румен Добрев

Продължение от стр. 1

– Политиката по онова време се е месила във всяка сфера на живота, така че вие вероятно сте в състояние да дефинирате тоталитарния режим?

– Съгласен съм с тезата, че всяко изкуство е политично, независимо дали артистът е осъзнат или не. Защото неговото изкуство показва къде принадлежи в обществото. Дали е комерсиалист, дали прави изкуство с подкрепата на силните на деня, или е независим артист. Някой беше казал, че истинският артист винаги е против статуквото.

Вашият сайт се казва „Площад Славейков“, това е хубаво заглавие. Защото площад „Славейков“ е символ на културата на София. Там навремето имаше една концертна заличка, камерна. В нея свирехме и джаз концерти, събираха се около 150 човека. Площад „Славейков“ дори и след промените все още е културен заради книгите, които се продават там. Много артисти живеят в този район – Людмил Георгиев, саксофонистът, Милан Огнянов, режисьорът. Там е паметната пейка на баща и син Славейкови…

– Някои казват, че тази скулптура е кич…

– Този, който го е казал, е пълен кич!

M_Leviev9

Твърдението „Такива сме и това е“ е плод на непукизъм, апатия и невяра, че нещо в държавата може да се оправи. Не, държавата си „ти“, не е този, който управлява в момента.

– Коя носталгия е по-силна за вас днес, г-н Левиев – към младостта Ви в тоталитарна България или към днешна България?

– Никога не съм бил много носталгичен, защото ние, музикантите, сме номади, цигани. Родина ни е навсякъде, където отидем. Но не мога да отрека, че ме е обхващала носталгия през годините. Аз съм продукт на България. Когато заминах, бях на 33 години, оформен човек. Всеки, живял преди промените, знае, че тогава имаше и хубави неща. Плащаха за културата. Разбира се, искаха да купят артистите – някои успяха да ги купят, но мен – не. Не успяха да купят и други артисти. Аз не съм избягал от България по финансови причини. Един мой приятел емигрант ми казва: „Милчо, никога не казвай, че сме избягали. Ние си сменихме резиденциите“. Защото бягството е унизително. Аз не съм страхлив човек и не мисля, че съм избягал. Реших да напусна без разрешение. След това в аулата на университета е имало събрание за невъзвращенството и Тодор Живков, който е присъствал, казал по мой адрес: „Некои другари разпространяват слухове, че композиторът Леви е побегнал. Такова нещо, другари, нема. Ние го изпратихме композитора да покаже на империалистите как се прави музика. Леви ще се върне при нас!“. Забележете, не Левиев, а Леви – лек антисемитизъм! Не считам това изявление за политическо, а за много смешно, то показва хитростта на един държавник.

Аз не съм професор по народопсихология, но българинът има някои много специални качества. Пътуваме веднъж до Варна и се загубихме – табели няма нито на български, нито на английски. И спираме да питаме един селянин къде са табелите. А той: „Циганите ги вземат за чушки да пекат, много хубаво стават“. Дори някои недостатъци в бита не само на българина, но и на някои малцинства са симпатични. Никой не е съвършен.

– В отговорите ви често изскача американецът Милчо Левиев – вие не презирате слабостите, които имаме, не ги изтъквате. За съжаление българинът има склонността да се самоунижава публично. Като че ли днес сте повече американец, отколкото българин?

– Знаете ли, във всяка страна има нещо като „българска работа“. И гърците имат една приказка – „гръцка работа“. Българинът по нищо не се различава основно от другите хора по света, но неговите недостатъци и качества стигат до екстремност. Когато изпитвам в България, за да избера студенти – от десет момчета и момичета девет имат страшен талант. Това никъде другаде не съм го виждал. Според мен талантите ни идват от смесването на различни гени у българина – оттук е минавал кой ли не. Затова ние нямаме български тип, тук сме най-различни хора. И това е богатството на българина. Но и лошите неща у нас са до крайност. Твърдението „Такива сме и това е“ е плод на непукизъм, апатия и невяра, че нещо в държавата може да се оправи. Не, държавата си „ти“, не е този, който управлява в момента. Днес той е на върха, утре си отива.

– Да се върнем в музиката. Вие се заслушвате в чалгата – дотам, че да я оцените, а питал ли сте се някога дали чалга изпълнителите слушат вашата музика и как им влияе?

– Това не ме вълнува. Аз не ходя на техни концерти – не, че не уважавам онова, което правят, Азис да речем. Но тази музика не ме интересува. Не съм фен и на операта, не ходя на спектакли. Но това не значи, че за мен операта не е изкуство. Знаете ли, че аз и джаз не слушам достатъчно. Защото вече толкова прекрасни неща се случват с неизвестни имена…, просто влизаш в Гугъл. Нямам време да се справя с толкова информация. Днес съществува огромна музикална продукция навсякъде, дори предлагането е повече от търсенето. Не само в джаза, навсякъде.

Предишна страница 1 2

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах