Милен Русков: Нов вид ченгета окупират литературата

Станах писател, защото падна тоталитарният режим

Милен Русков предизвика гнева на мнозина след интервю в сп. "Биограф". - Милен Русков: Нов вид ченгета окупират литературата

Милен Русков предизвика гнева на мнозина след интервю в сп. "Биограф".

– Би ли помогнало на литературата и въобще на културата, ако някой от управляващите сподели публично, че харесва да речем вашите книги?

– Не съм сигурен, че това би помогнало. Кой според вас, ако препоръча „Възвишение”, би имало добър ефект, кажете ми?

– Има политици, които нямат лоша слава – например Кристалина Георгиева и Йорданка Фандъкова. Но може би не би било добра идея някой от олигарсите да признае, че чете „Възвишение”. Най-малкото ще усъмни читателите в достойнствата на книгата.

– Изказване, както на някой от олигарсите, така и на някой от политическия елит, би било двусмислена услуга, защото всички негови политически противници ще се обърнат срещу тази книга.

– Да разбирам ли, че ако Сергей Станишев каже някъде „Милен Русков е изключителен писател, прочетете книгите му”, това ще ви навреди?

– Във всеки случай не мисля, че ще ми е от полза, тъй като обществото е разделено политически и всичко, което кажат хората от властта, се политизира. Ако препоръчат вашата книга, те ще я вкарат в полето на политическия спор и това ще ви спечели колкото приятели, толкова и врагове. Пък и не е работа на политиците да се изказват за литературата. Допускам, че не са кой знае какви капацитети в тази област. То впрочем не е и тяхна работа. Тяхната работа е друга.

– Досега като че ли не сте разкривал публично какви са политическите ви убеждения?

– Не смятам и да го обявявам, аз не съм партиен писател, а български. Нямам никакво намерение да се поставям в услуга на една или друга партия. Моите книги са обърнати с еднаква любезност към всички читатели, независимо от техните възгледи. И мен като читател въобще не ме интересуват политическите пристрастия на писателите, които харесвам. Двете неща не трябва да се бъркат. Винаги съм държал да бъда свободен и независим, и смятам да остана такъв.

– Гласувате ли?

– Гласувам, да. Но не мисля, че това касае някой друг освен мен. Няма да седна да разтръбявам предпочитанията си, още по-малко да ги формулирам като съвети, сякаш съм някакъв социален мъдрец и умник. Аз впрочем не харесвам особено мъдреците и умниците, да не кажа и че ги презирам, главно защото не ги намирам нито за особено мъдри, нито за особено умни, а и самата тази наставническа поза ми е противна. Между другото, като голям почитател на английската култура ще ви кажа, че в Англия се приема за страшна безвкусица да си политиканстващ писател. В България обаче това не само минава за нормално, а и за добър стил.

– В момента пишете нова книга и водите живот на отшелник. Как протича един ваш ден?

– Животът ми не е толкова отшелнически, колкото може би изглежда. Малко хора знаят какво правя, защото така се живее по-лесно. Обикновено ставам, пия кафе, ако съм измислил предния ден какво ще пиша, сядам и го написвам, а това понякога продължава до късно вечерта. Ако не съм наясно какво ще пиша, чета някакви неща, за да ми помогнат да ми се изясни сцената, която смътно си представям. Понякога излизам вечер да се развея, да се видя с тоя, оня. С писатели не се срещам, приятелите ми са в друга сфера, от университетските среди. Когато пиша книга, целият ми живот се върти около нея.

– В момента живеете в 20-те години, доколкото разбирам, когато се развива новата ви книга?

– За 20-те години пиша, да. Известните личности са второстепенни герои в книгата ми. Разказвам как тези драматични години въвличат един съвсем обикновен човек в тях, а той въобще не е имал намерение да участва. Събитията от онова време са военният преврат на 9 юни 1923 г., след това въоръжената борба на Единния фронт, който се състои от комунисти, анархисти и свалените от власт земеделци срещу правителството на Александър Цанков, после през 1925 г. атентатът в църквата „Света Неделя”, и прочие. Аз няма да описвам всички тези събития, изброявам ги, просто за да ви дам представа за фона на 20-те години, който впрочем е много по-богат от чисто политическите събития, но хайде засега да спрем само до тях. Много е трудно да се каже кои са добрите и кои са лошите по онова време, те си менят местата в зависимост от това откъде започнете да разказвате историята. Тя е завързана като възел, представлява неразрешим морален казус, и затова е толкова интересна.

– Ще ви върна още по-назад, към годините на „Възвишение”. От Котел ли, където се развива историята в книгата, са вашите корени?

– Бащиният ми род е от Котел, аз ходя отвреме-навреме при баща си да го виждам, там съм изкарал част от детството си. Но съм роден в Бургас, където са живеели тогава родителите ми.

– Доколко са се променили хората днес в Котел, би ли могло наследниците на онези бунтовно-разбойнически глави да участват в революция като описаната във „Възвишение”?

– Абсурд. Градът е западнал – първо материално, после откъм характери, личности. Днешният Котел по всяка вероятност е в пъти по-беден, отколкото е бил по турско време. Сега там живеят съвсем други хора. Времето променя всичко, променили са се обстоятелствата, средата, в която градът съществува. Това се отнася за цяла България, но в Котел е особено видимо, защото през Възраждането той е бил много важен град, силен, пълен с енергия, интелектуална и духовна мощ. От нея е останал единствено големият инат, защото балканджиите са инатливи хора. Този залез впрочем е естествен процес, това е нормално, така става. Така е станало и с далеч по-велики градове. Идете например днес във Флоренция и се опитайте да намерите там Микеланджело и Леонардо да Винчи или някакво тяхно подобие. На добър час, дето се вика!

Специално за Котел най-голяма вреда нанася разделянето на България след Освобождението на Княжество България и Източна Румелия. Котел остава в Източна Румелия, неговите овчари са имали паши в Добруджа и не са имали възможност да водят овцете си там, защото вече е било друга държава. Границата е минавала точно по билото на Балкана над Котел. Започва упадък на животновъдството, след това западат и занаятите, свързани с него, сменя се психологията на хората, защото Котел става граничен град и от там започва да се развива голяма контрабанда. Няколко години по-късно идва Съединението, сега пък и контрабандата свършва… Изобщо всичко се обърква, оплесква. А след това през 1894 г. избухва голям пожар, при който изгаря почти целият град. Общо взето това е краят.

– Имате ли роднинска връзка с някой от героите от Освобождението, описани в книгата, г-н Русков?

– Нямам, проверявал съм. Но се чувстам свързан с тях. Като отида в Котел, виждам същата гледка, същите върхове и планини, които и те са гледали… Усещам някаква приемственост, някаква връзка с Духа на мястото, тъй да се каже. Имам чувството, че съм част от някаква по-голяма история, от нещо, което се простира отвъд границите на моя собствен живот. Това е много хубаво чувство, има особен кураж в него.


Бел. ред. – интервюто е публикувано в сп. „Биограф“

Предишна страница 1 2

OPERA OPEN