Най-богатият архив за български художник, издаван някога

520 страници, 1073 изображения, 8 големи текста, покриващи различни аспекти и периоди в творчеството на художника, и три приложения. Така изглежда в цифри новата книга „Цанко Лавренов“ – единствено по рода си издание, подготвено от Фондация „Цанко Лавренов“ и Книгоиздателска къща „Труд“.

Луксозното, богато като съдържание и илюстрации издание, е първото, което в цялост представя личността и творчеството (над 90% от произведенията, включително илюстрациите и театралните проекти) на една от най-изтъкнатите фигури в българското изкуство. Никой друг от класиците на българското изобразително изкуство „не може да се похвали“ с такова издание. За първи път се публикува толкова голямата част от живописното наследство на художника, като са документирани и творби, които днес са унищожени или с неизвестно местонахождение.

Книгата има и изключителен приносен характер – за първи път се публикува студия за графичното творчество на Лавренов, за първи път така богато е представено и писменото му наследство като критик и изследовател на изкуството. Съставена е първата подробна биография с богат документално-илюстративен материал, произхождащ от личния архив на художника.

Българските манастири са една от любимите теми в творчеството на Цанко Лавренов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

По-голямата част от факсимилно предложените документи и писма от архива на художника също се публикуват за първи път. Задълбочените изследователски текстове, включени в книгата, не са събрани от различни години, не са писани във времена, когато партийни и идеологически съображения стояха над всичко останало в изкуствоведските изследвания – а са нови.

Автор на предговора е Лаврен Петров, три текста – „Цанко Лавренов между модерното и канона“, „Творчеството на Цанко Лавренов през 30-те и 40-те години. В търсене на националния стил“, както и „Късното творчество на Цанко Лавренов“ са на Анелия Николаева. Сред останалите автори са Ружа Маринска, Владимир Димитров, Станислава Николова, Катя Тинева, Жанет Митева. Художник на изданието е Людмил Веселинов.

„Пазя жив спомен за дядо ми Цанко Лавренов – пише Лаврен Петров в изданието. – Той беше вече възрастен и болен човек. Много ми се радваше. Радваше се и когато го бутах с инвалидната количка из апартамента, или поне така си мислех тогава. Години по-късно майка ми разказваше как, докато съм го „возил“, целият пребледнявал и го избивала студена пот. Но инциденти нямаше. Спомням си също, че бях на юбилейната му изложба в Пловдив през 1976 година. На откриването като че ли беше дошъл целият град. Честването беше грандиозно. Возиха ни навсякъде с лъскава лимузина – мерцедес. В града, където се налагаше да мине количката на дядо ми, бяха поставили стъпенки, а по стария калдъръм го носиха на ръце до мястото, което му беше отредено за къща-музей. Денят завърши с тържествена вечеря. Не обърнах много внимание на отрупаните маси, а се разхождах между тях и се закачах с гостите. За времето на изложбата дядо ми имаше апартамент в хотел „Тримонциум“ – на разположение по всяко време. Беше щастлив от това голямо внимание.

В онези години Цанко Лавренов живееше с идеята творчеството му да бъде събрано в негов музей в родния Пловдив. След това грандиозно честване той повярва, че това ще се случи. От години беше отделил картини в свой „златен фонд“, които не продаваше както на галерии и институции в страната, така и на световни музеи като Дрезденската галерия, Държавния музей за изобразителни изкуства „А. С. Пушкин“ в Москва, Галерия „Тейт“ в Лондон, изявили желание за откупки.“

Днес, 40 години след смъртта на художника, обещаният музей все още не е направен. Настоящата книга дава известна представа как би изглеждал подобен музей.

Вълнуващ е разказът на Лаврен Петров за издирването на известни и неизвестните за него творби на дядо му, намерили място в тази книга:

„В НИМ за първи път се срещнах с мащабното платно „Посрещането на цар Симеон в Преслав след победа“, участвало в конкурс за историческа картина през 1941 година, многократно репродуцирано през годините и високо ценено от своя автор. Същия ден в Богословския факултет на Софийския университет, където любезен домакин ни беше деканът – проф. д-р Александър Омарчевски, на стената ни посрещна внушителен „Рилски манастир“. Неочаквано за нас той се оказа първият образец от голямата серия, който след участието си в Общата художествена изложба през 1933 година печели високи оценки на критиката. Още същата година картината става притежание на Светия синод и до участието ѝ в нашата изложба остава непозната в оригинал за публика и специалисти.

С църквата е свързана и друга интересна среща с оригинал на дядо ми. Знаехме, че той донася от Света гора копие на чудотворната икона на свети Георги от Зографския манастир, но не знаехме къде се намира. Ходът на нашето изследване ни заведе в Пловдив при отец Емил Паралингов, който я споменава в своя публикация. Със съдействието на реставраторката Христина Цветкова получихме разрешение да снимаме иконата, намираща се в параклиса „Св. цар Борис I Покръстител“ в Пловдив. Тя ни чакаше на същото място, където преди 80 години я бяха закачили дядо ми и отец Владимир след освещаването на храма през 1936 година“.

Старият Пловдив днес е туристическа атракция и ентографски архитектурен резерват в центъра на града – и в картините на Цанко Лавренов оживява цялостната атмосфера на града преди стотина година. В тях виждаме улици и сгради, които днес не съществуват. Между тях е Куршум хан.

„Земетръсът през 1928 г. беше нанесъл на места значителни разрушения върху масивната средновековна сграда Куршум хан – пише в спомените си художникът. – През 1930 г. той беше необитаван. В него нямаше вече нито кантори, нито складове – общината беше турила ръка върху това обществено здание. Голямата, обкована с желязо врата бе постоянно заключена.

Въпреки разрушенията Куршум хан можеше и трябваше да бъде възстановен. Но общинската власт през 1942 г. го срина.

Куршум хан в Пловдив, края на 20-те г., XX век, Снимка: Архив на Мимо Райчев

Златю Бояджиев, Давид Перец и аз успяхме да издействаме от общинската управа разрешение да рисуваме една седмица вътре в Куршум хан. Сутрин един общински служител отключваше тежката порта, ние влизахме, след това заключваше вратата и чак вечерта идваше да ни отвори. Цял ден работехме отделни откъси – изгледи от двора, от чардака с колонадата и от стълбищата на Куршум хан. Понякога идваха да работят Данаил Дечев и Нягул Станчев. Последният направи хубави акварели, а Дечев си взе бележки за композиция „Дворът на Куршум хан“.

Това бяха хубави, топли летни дни, прекарани в работа и мечти. Всред аркадите с арабски чупки ние, четата млади художници, се чувствахме щастливи, че работим. Откъснати от света, имахме чувството, че се намираме в някой далечен керван-сарай, някъде в Мала Азия или Северна Африка, и се унасяхме в блянове.“

Цанко Лавренов, „Куршум хан“, 1943 г. Национална галерия. Репродукция: Анатоли Михайлов

Догодина Пловдив ще бъде Европейска столица на културата, което ще съвпадне с излизането на английския вариант на тази книга – също без аналог за класик за българското изкуство.

Изданието е осъществено с помощта на юридически и физически лица, дарили различни суми от хиляда до 20 хиляди лева, без никакво участие на държавни институции. Сред благодетелите, помогнали да издаването на книгата, е Фондация „Америка за България“.

Цената на изданието е 100 лева, може да го намерите в книжарниците „Хеликон“, в книжните щандове на СГХГ, вероятно и на Националната галерия, както и в галерия „Лоранъ“, откъдето ще може да се купи с намаление за 80 лв.

Книгата „Цанко Лавренов“ ще бъде представена в Софийска градска художествена галерия на 20 ноември 2018 г., от 18,30 ч., няколко дни преди рождената дата на художника – 24 ноември.