Връщането на останките на цар Самуил от Гърция в България се превърна в международна новина с необичайно широк обхват. Случаят беше отразен не само на Балканите, където историческото и политическото му значение е непосредствено, а и от водещи световни информационни агенции и медии в Европа, Северна Америка, Азия, Африка и Океания.
Основният двигател на глобалното разпространение бяха „Асошиейтед прес“, „Ройтерс“ и агенция „Франс прес“, чиито материали бяха препечатани или използвани от десетки национални и регионални издания. Паралелно с това се появиха собствени редакционни прочити в „Гардиън“, „Дойче Веле“, „Евронюз“, „Ал Джазира“, RTÉ, TV5MONDE, гръцките и северномакедонските медии.
„Асошиейтед прес“ публикува обширен материал от София и Солун под заглавие „Останките на цар Самуил се връщат в София след десетилетия разговори с Гърция“. В него се описват военният самолет, който пренесе останките, ескортът от изтребители, хилядите хора в София, 21-те артилерийски салюта, полагането в църквата „Света София“ и връзката между българо-гръцката размяна и гръцкото искане за връщане на мраморите от Партенона.
„Ройтерс“ съобщи новината още на 29 септември, когато е обявено споразумението между България и Гърция, а впоследствие разпространява и снимки от церемонията. Агенция „Франс прес“ също подготви собствен голям материал, който се разпространява чрез TV5MONDE, Boursorama, RTÉ в Ирландия, IOL в Южна Африка, „Ал Джазира“ и други медии.
Отделно от агенционната мрежа, британският „Гардиън“ предлага един от най-оригиналните международни прочити на случая. В статията на медията връщането на Самуил е превърнато в част от много по-големия международен дебат за реституцията на културни ценности. Текстът не започва със Самуил като български средновековен владетел, а със самото споразумение между България и Гърция като пример за това как две държави могат да разрешат дългогодишен спор за културно наследство. От едната страна са останките, приписвани на Самуил, а от другата са 48 икони, кръстове и богослужебни предмети, за които гръцката страна твърди, че са били отнесени от църкви и манастири в Северна Гърция от български войски през Първата световна война и впоследствие са попаднали в български музейни фондове.
„Гардиън“ прави най-силната връзка между Самуил и Партенона. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис използва церемонията, за да заяви, че светът преразглежда отношението си към културното наследство и че исторически ценности не трябва да бъдат третирани като военна плячка. Според него българо-гръцкото решение показва какво може да бъде постигнато, когато има политическа воля и решителност. Така Самуил се превръща в дипломатически прецедент, който Атина използва в спора си с Лондон за мраморите от Партенона. „Гардиън“ припомня и аргумента на Мицотакис, че гръцкото искане не е насочено срещу идеята за световните музеи, а е свързано с целостта на Партенона като архитектурен ансамбъл. Изданието припомня и начина, по който скулптурите са били свалени по нареждане на британския лорд Елгин и впоследствие продадени на Британския музей през 1816 г.
В същата статия Самуил е определен като почитан български средновековен владетел и национален герой заради войните му с Византия. Цитирана е и българската теза, че ако Самуил е разделял народите в миналото, днес може да ги обединява. Важна особеност на текста в „Гардиън“ обаче е, че когато става дума за гръцките реликви, се използват категорични термини, включително формулировки за „плячкосване от български войски“, докато при костите на Самуил внимателно се уточнява, че става дума за останки, за които се „предполага, че принадлежат на владетеля“. Изданието проявява предпазливост по отношение на идентификацията на останките.
„Дойче Веле“ фокусира текста си върху реакцията на Северна Македония и съвременния спор за историята на Балканите. Самуил е описан като владетел на Първото българско царство от 997 до 1014 г. Изданието отбелязва войните му с Византия, поражението при Ключ, ослепяването на войниците от Василий II и традиционния разказ за смъртта на Самуил след срещата с ослепените войници. Представен е и държавният церемониал в София като знак за огромното символично значение на събитието за България. „Дойче Веле“ обаче поставя и въпроса дали Северна Македония също няма основателни претенции към Самуил. Изданието отбелязва големия му паметник в центъра на Скопие и цитира северномакедонски медии, които говорят за поредна „битка за историята“. Представено е и решението на съвместната историческа комисия между България и Северна Македония, според което Самуил трябва да бъде представян като владетел на държава, която повечето съвременни историографи определят като Българско царство, макар значителна част от територията ù да се намира в днешна Северна Македония. Цитиран е и политологът Димитър Бечев от Carnegie Europe, според когото Самуил има важно място и в българския, и в северномакедонския исторически разказ. „Дойче Веле“ подчертава и факта, че историческата символика се употребява в предизборна среда.
Най-нюансираният материал сред агенционните публикации е този на агенция „Франс прес“. Тук се появява формулировката „Карл Велики на Балканите“, която в българските препечатки звучи като определение за самия Самуил, но в оригиналния френски текст препратката е към френско-германските спорове около Карл Велики, които напомнят на споровете между София и Скопие за Самуил.
„Франс прес“ поставя Самуил ясно в рамката на Първото българско царство и го определя като един от последните големи владетели на Първата българска империя. Агенцията пише, че той управлява от 997 до 1014 г., воюва с Византия, контролира значителни части от Балканите и използва района на Преспа и Охрид като основен политически център. След това обаче показва как днес Самуил е включен и в северномакедонския национален разказ, включително чрез огромния му паметник в Скопие.
Агенция „Франс прес“ също проявява изключителна предпазливост по отношение автентичността на останките. В текста на агенцията са използвани формулировки като „останки, които може да са на цар Самуил“ или „останки, приписвани на цар Самуил“. Подчертано е, че идентификацията е основана на косвени признаци, а не на окончателно доказателство. Френската версия добавя и че някои историци в София поставят под въпрос равностойността на размяната, защото произходът на гръцките предмети е сравнително добре установен, докато идентификацията на костите не е напълно доказана.
Би Би Си използва темата, за да разгледа както завръщането, така и историческия спор около Самуил. БНТ декларира в официално съобщение, че нейни кадри от церемонията са използвани в новинарските емисии на седем канала на Би Би Си, макар имената на тези канали да не са публично изброени.
В Гърция темата получава особено широко отзвук. Темата отразяват ERT, Kathimerini и eKathimerini, Proto Thema, Ta Nea, To Vima, SKAI, HuffPost Greece, Newsbomb, Makedonia и редица регионални медии. Гръцките публикации разглеждат събитието едновременно като връщане на Самуил на България и като възстановяване на 48 гръцки църковни и културни реликви. В някои медии акцентът пада върху културната дипломация и успешния край на десетилетия преговори, а в други върху гръцкото настояване, че получените обратно предмети са част от собственото църковно наследство.
В Северна Македония отразяването е вероятно най-интензивното след България и Гърция, но тонът е значително по-конфликтен. Темата е разгледана от Telma, 24 Vesti, Makfax, Faktor, Sloboden Pečat, Nezavisen Vesnik, Plusinfo, Racin, Press24, Denesen, Lider, Republika, Expres, Kanal 77 и Netpress. Общият мотив е, че физическото преместване на останките в София не решава спора за историческото наследство на Самуил. Част от медиите говорят за поредна „битка за историята“, други поставят въпроса дали Северна Македония губи символно наследство, а трети атакуват самата идентификация на костите.
В Турция темата е отразена от Anadolu Agency, Sözcü, Daily Sabah, Gazete Oksijen и Euronews Türkçe. В Румъния има публикации и репортажи на TVR и Informat.ro, в Украйна на UNN и UA.News, в Италия чрез Internazionale и Reuters, в Сингапур чрез The Straits Times, в Индия чрез ThePrint и Devdiscourse, в Кипър чрез Cyprus Mail, в Южна Африка чрез IOL, в Нова Зеландия чрез Yahoo News NZ, а в Хонконг чрез Bastille Post.
По данни на БНТ кадри от церемониите са използвани от обществени телевизии в Северна Македония, Германия, Великобритания, Полша, Швейцария, Белгия, Естония, Франция, Румъния и Ирландия. Кадрите от изнасянето на останките от музея в Солун са използвани от 13 телевизионни канала, а репортажът от държавната церемония в София от 15 телевизионни канала.
Общият международен медиен отзвук показва, че завръщането на останките, приписвани на цар Самуил, далеч не е било само българска или балканска новина. По-важно от количеството обаче е разнообразието на интерпретациите. В крайна сметка физическото завръщане на останките на царя в София не затваря историческия разказ, а напротив, превръща Самуил отново в международна фигура, около която се водят дебати в за археология, национална памет, дипломатическа реституция и съвременна политика.
