Най-големият ловец на социализма и културната му дружинка

Новата книга на Иван Бакалов „Тодор Живков. Власт – свидетели, участници” – разказ за извращенията на властта (откъс)

Тодор Живков и Леонид Брежнев (в средата), ген. Кашев и членове на съветска делегация се снимат след лов с трофеи в ловно стопанство Кормисош, 1976 г. - Най-големият ловец на социализма и културната му дружинка

Тодор Живков и Леонид Брежнев (в средата), ген. Кашев и членове на съветска делегация се снимат след лов с трофеи в ловно стопанство Кормисош, 1976 г.

Децата, родени, когато беше свален Тодор Живков, вече имат свои деца. Две поколения растат без портрета на Първия, който наблюдаваше от всяка стена. Това – нормално – би довело до забрава, но точната оценка за времето, в което Живков беше начело на държавата, закъсня. Така споменът за него се превърна в носталгия. Затова е особено важно да се разказва кой беше той, как беше подредил държавата и как създаде среда, в която достойнството бе заменено от угодничене, професионализмът – от приспособенчество, знанието – от умение да се наложиш. Отровните следи от това време са проникнали и в наши дни.

Книгата на Иван Бакалов „Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“ е от тези разкази за миналото, в които не се усеща нито носталгия, нито омраза. Обективният поглед е изключително важен, защото засилва потреса. Бакалов е директен и безпощаден, не крие и не смекчава нищо.

„Отношението към онзи период от историята на България е противоречиво – от напълно отрицателно до напълно положително. Книгата ще помогне на всеки да оцени сам какво и как е било по време на социализма, който до голяма степен се олицетворява от личната власт на Тодор Живков“, казва авторът във въведението.

Съдържанието е обещаващо – включени са разкази за най-значимите имена от висшите кръгове на властта, както и някои истории, свързани с редките дисидентски прояви по времето на комунизма, като книжката „Люти чушки“ на Радой Ралин например.

В изданието са представени неизвестни или малко известни снимки от лични, неофициални или официални срещи на Живков. Според Иван Бакалов книгата е написана така, че да бъде разбираема и интересна и на хора, които са родени след падането на Тодор Живков през 1989 г., и на свидетели на онова време.

Предлагаме ви откъс от „Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“, предоставен от издателство „Кръг“.

Ловната дружинка като неофициален кабинет

Неформален кръг с голямо влияние е ловната дружинка на Живков. С нея той, освен че се забавлява, се съветва и споделя идеи с академиците Ангел Балевски и Пантелей Зарев, генерал Христо Русков (т. нар. Заешкия генерал, председател на Българския ловно-рибарски съюз и близък с Първия от времето на партизанското движение), с актьора Стефан Гецов (когото по-късно Живков започва да кани по-рядко на лов). В дружинката с постоянно присъствие е и Георги Джагаров, по-рядко Любомир Левчев и скулпторът Величко Минеков. На лов с Първия периодично попада и по някой друг писател, поканен специално. Емилиян Станев до смъртта си през 1979 г. е канен често.

Част от постоянните членове на ловната дружинка, от ляво надясно: поетът Георги Джагаров (зам.-председател на Държавния съвет), ген. Христо Русков (шеф на Българския ловно-рибарски съюз и народен представител), Тодор Живков, актьорът Стефан Гецов. Правец, 1978 г.

Всички те, освен ловна дружинка, са и овластени с постове в Държавния съвет, ЦК на БКП, народни представители, на различни номенклатурни длъжности в йерархията на държавата.

Това разпределение на постове е една от особеностите на тогавашния режим. Не може да те изберат току-така председател на Съюза на писателите, член на ЦК на БКП или член на Държавния съвет, или народен представител. Първо, не могат да те предложат, ако няма покана или благословия отгоре. За председатели на най-важните творчески съюзи, също като за членове и кандидат-членове на Политбюро, е въпрос на личен избор на Живков. Спускат кандидата, посочен или одобрен от Живков, и съответният конгрес или пленум го гласува без никакви забележки против, най-много да се чуят няколко хвалебствени изказвания за него. Например писателският съюз от 1966 до 1988-а е оглавяван от лично предани на Живков хора – Джагаров, Зарев, Левчев.

Така ловната дружинка се състои от приближени, но и овластени от Първия хора. Сами по себе си те са с качества и авторитет в своята област, направили професионална кариера. Някои не са искали да ги натоварват с отговорности и като членове на ЦК или на Държавния съвет, но са изпълнявали волята на Живков. Малцина са отказвали постове. Щом отгоре те канят… Пък и е признание. Живков така е раздавал постове, с които иска да си осигури лична вярност. Но ловната дружинка също така е и допълнителен кръг от съветници, освен кабинета.

Ловните дейности на Пенчо Кубадински водят до създаването на десетки ловни стопанства и ловни резервати. Някои от тях са в горите на стари ловни лесничейства от царска България, строят там нови хижи. Когато Живков се увлича по лова през 60-те години, постепенно започват строежи на изцяло нови ловни стопанства с оградени горски територии край Дунав, край морето, в Стара планина, Родопите, Витоша и т. н., буквално във всички краища на България – „Кормисош“, „Воден“, „Мазалат“, „Правец“, „Витиня“, „Балчик“, „Ропотамо“, „Искър“ и т. н.

Но някои от ловните стопанства заради Живков се превръщат в ловни резиденции, изцяло затворени, предназначени само за висшия ешелон на властта и важни гости от чужбина. Строени са луксозни за времето си хижи, с повече удобства и президентски апартаменти. Там не се допускат какви да е ловци, територията и дивечът са запазени за височайш лов. Персоналът е от УБО или на разпореждане на службата за охрана.

В дългосрочен план тези ловни резервати имат положителен екологичен ефект – опазват горски територии, развъжда се многократно повече дивеч.

Най-едрите елени, муфлони, глигани се пазят за Тодор Живков и му организират специални гонки, за да може да удари точно тези екземпляри. Той така става световен рекордьор, тоест еленови рога и глиги на дива свиня, на убити от него животни са оценени с рекорден брой точки.

„Така стана, че аз съм най-много трофеи убил, а това е обяснимо… Така че заслужава си специална книга да се напише за развитието на ловното стопанство през времето на Живков и живковистите“, казва в интервю малко преди смъртта си Тодор Живков, вече леко неадекватен и без задръжки в приказките.

Тодор Живков в ловен екип, около 1978 г.

Често ходи в ловния резерват „Воден“, а всяка година по веднъж специално на лов за мечки в резервата „Кормисош“ (Родопите). Стопанството там има три големи сгради, една от които е известна като резиденция „Карамуш“. Иначе точно в този ловен резерват през 1986-а Живков е отстрелял глиган за световен рекорд, оценен на 155 точки, с които подобрил рекорд на прочутия ловец и нацистки лидер Херман Гьоринг от 1936 г. По спомените на шефа на ловното стопанство глиганът бил само ударен от Живков и намерен ранен на другия ден и доубит от служителите там. Шеф на ловната резиденция „Кормисош“ е съселянин на Живков от Правец – Христо Христов Референта. През 2009 г. той издава мемоарна книга („Тодор Живков, другарите и времето, както ги видях аз“, изд. Grand ADV , С., 2009 г.), в която описва с подробности един и друг лов и срещите си с височайши ловци, кога Живков и свитата му какъв дивеч са ударили.

Всяка година Живков успява да удари там каквото поиска. Тоест каквото му осигуряват като на тепсия в ловното стопанство. За него в ловните стопанства са правени специални чакала в дърветата с електрическо отопление, да чака там на гюме, без да мръзне.

В лова Живков се съревновава с румънския диктатор Николае Чаушеску. Двамата взаимно се канят на лов по време на посещения. За Живков Чаушеску организира лов на мечки в Карпатите, а Живков го води за елени и глигани. Мечките в България са по-малки и Живков не може да надмине рекордите на Чаушеску в тази „дисциплина“. Но пък е рекордьор при глигани и елени. Не пропуска и лов за зайци в ловния резерват „Бялка“ край Ловеч, до с. Александрово.

Тодор Живков и Николае Чаушеску (двамата вдясно) след лов на мечки в Карпатите, 1967 г.

Ловните резиденции са само част от общия брой новопостроени резиденции в България в епохата на Живков. Те стават толкова, че ако всяка седмица Живков е прекарвал по един уикенд в някоя от тях, за година не би могъл да посети всичките. Той най-често обаче посещава двореца Евксиноград във Варна, „Царска Бистрица“ на Боровец и няколко от ловните, по-късно и в новопостроената резиденция „Перла“ край устието на Ропотамо. В някои е бил само по веднъж.

Най-често Живков кани на лов тесния кръг – акад. Балевски, акад. Зарев, ген. Русков, Георги Джагаров, Стефан Гецов, по-рядко Любомир Левчев, Величко Минеков. Но понякога променя състава на ловната дружинка, за да покани конкретен човек, с когото иска да говори, и да следи настроенията сред интелигенцията. Така няколко пъти на лов попада Йордан Радичков.

Във височайшия лов важна фигура често е и Пенчо Кубадински, най-запаленият ловец, развъждал дивеч из България. Понякога Живков е на лов само с други членове на Политбюро – Петър Младенов, Александър Лилов. С Кубадински се създава интрига – пускат на Живков слуха, че преди него той е минал и отстрелял най-големите екземпляри…

Има случаи лично Кубадински да организира лов за Живков с по-многобройна ловна дружина от висшия ешелон на властта. В мемоарната си книга Иван Славков разказва за един такъв лов за глигани, на който той стрелял с карабината си по излезли група елени и случайно убил два един зад друг, а в този момент ловът на елени бил забранен. Довтасал Кубадински, накарал му се с гневен тон и употребил репликата:

„В България има двама бракониери, ти и тъстът ти, ама аз ще ви оправя…“.

Писателят Георги Марков, преди да избяга в чужбина, също е бил в кръга от хора, които Живков е канил в неформална обстановка. Специално Марков не е ловец и е ходил с Живков на туристически походи и на срещи в хижа или резиденция, на които нашироко са се обсъждали ловни теми. На тези трапезни дискусии Живков е преслушвал настроенията на един или друг, пускал е по някоя тема, за да накара слушателите си да се чувстват избрани, на които се доверява нещо извън официалната информация, и се радвал на хвалебствията и слагачеството на аудиторията.

Георги Марков се чуди как Живков е намирал време да се среща с толкова широк кръг писатели и хора на изкуството.

Състав на ловната дружинка

Акад. Ангел Балевски (1910 – 1997) е от водещите български учени през XX в. Бил е 20 години председател на БАН, след 1988 г. остава почетен председател. Член е на ръководствата на международни научни организации като Пъгоушката и др., има няколко награди за научен принос от Германия и Франция. Основоположник е на научна школа по металознание в България, шеф на Института по технология на металите, автор е на оригинални методи в производството, които се използват и в чужбина. Съавтор е на метод за леене с противоналягане, по какъвто се произвеждат например някои от модерните джанти за автомобили. Известен е като разказвача на вицове в компанията на Живков. Зам.-председател на Държавния съвет, народен представител.

Акад. Пантелей Зарев (1911 – 1997) е литературен критик, бил е ректор на Софийския университет (1968 – 1972), председател на Съюза на българските писатели (1972 – 1979), зам.-председател на БАН и член на Държавния съвет, народен представител. За него се разказват шеги, че понякога ходел с ловната дружинка само с ловни дрехи, без пушка, и записвал в бележник какво казва Живков.

Георги Джагаров (1925 – 1995) е поет, автор на няколко пиеси, сред които е известна само „Прокурорът“ (1962), антисталинистка по съдържание, поставена и в Лондон през 1967 г. и екранизирана у нас през 1968 г. Бил е председател на Съюза на българските писатели (1966 – 1972), над 25 години е бил народен представител, член на ЦК на БКП, зам.-председател на Държавния съвет и шеф на Съвета за духовно развитие към него. Има много български литературни награди и една френска за поезия.

Стефан Гецов (1932 – 1996) – един от най-известните театрални актьори в България от втората половина на XX в., играл е над 30 години на сцената на Народния театър. Носител на много награди, държавни отличия. Снимал се е и в 20 игрални филма и тв сериали, в два филма играе ролята на Георги Димитров, като в „Наковалня или чук“ за Лайпцигския процес има награда за мъжка роля и от кинофестивал в Италия през 1975 г., снимал се е в ролята на цар Иван Шишман в исторически филм за него и др. Бил е народен представител.

По спомени на Павел Писарев Гецов изпаднал в немилост по повод свое изказване. Живков събрал на вечеря неколцина от ловната дружинка, на която присъствал и Писарев, за да се посъветва с тях. Предстояло международно честване на 90-годишнина от рождението на Георги Димитров, част от което е и филмът с Гецов. Живков, за да изтъкне собствената си историческа роля, развил идеята, че Димитров има и положителни, и отрицателни страни в дейността си, сътрудничил на Сталин, подкрепил репресиите, предприел грешни стъпки по въпроса за Македония и др. И поискал да му се постави по-трезва историческа оценка. Стефан Гецов реагирал остро и казал, че не можем сами да рушим образа на националните си герои. Живков се опитал да го успокои, че само се съветва. Но отношенията им охладнели и Гецов не бил вече толкова често канен на лов, поне за дълъг период.

Ген. Христо Русков (1916 – 1996) – известен с прозвището Заешкия генерал, защото е дългогодишен шеф на Българския ловно-рибарски съюз (1964 – 1988). Бил е и зам.-председател на Международния съвет по лова и дивеча, на конфедерация по риболовни спортове. Като ученик в родния си град Русе станал ремсист, като студент в София минава в нелегалност и става партизанин в бригада „Чавдар“ в Софийско, откъдето се познава с Тодор Живков. Участва като зам.-командир на дивизия във Втората световна война и прави кариера в армията през 50-те години. Член на ЦК на БКП и народен представител.

Любомир Левчев (1935 – 2019) – поет, автор на повече от 30 издания със стихове (1957 – 2012), два романа и четири книги с есета и мемоарна проза (1986 – 2011). Бил е председател на Съюза на българските писатели (1979 – 1988), народен представител, член на ЦК на БКП, зам.-председател на Комитета за култура (зам.-министър). Носител на множество български литературни и държавни награди, също и две награди за поезия от Франция, една от Испания и няколко от СССР (Русия).

От най-изтънчените хвалители на Живков. Често цитирано е негово изказване на партиен форум:

„Другарю Живков, не можете да ми забраните да ви обичам“.

Величко Минеков (р. 1928 г.) – скулптор, професор, бил е ректор на Художествената академия в София (1976 – 1983). Влиза в кръга около Живков, който търси контакти с хора на изкуството, за да следи настроенията им и да ги ангажира с жестове на внимание. Получил пушка, подарък от Живков, и посветен в ловната дружинка. Живков уважавал мнението му по културни въпроси, ценил го и като скулптор. На него Живков възлага надгробните паметници на съпругата си Мара Малеева и дъщеря си Людмила. На него е поръчано да направи приживе бюст паметник на Живков, сложен през 1987-а на площада с автогарата в Правец, година по-късно махнат с решение на Политбюро. Бил е народен представител и кандидат-член на ЦК на БКП, зам.-председател на Съюза на българските художници.

Снимка с трофеи в ловното стопанство Кормисош. От ляво надясно прави, на първи ред: вторият е Георги Джагаров, Стефан Гецов, акад. Пантелей Зарев, Тодор Живков, акад. Ангел Балевски, най-вдясно е шефът на УБО ген. Кашев. 1982 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах