Най-красивият скок на Нуреев – през Желязната завеса

Един от най-очакваните спектакли тази година в Болшой театър – постановката на Кирил Серебренников „Нуреев“ – бе спрян и пренасрочен за май 2018 г. с обяснението, че не е готов. Някои медии цитираха свои източници, според които премиерата е отложена по разпореждане на министъра на културата Владимира Медински – във ведомството решили, че постановката пропагандира „нетрадиционни сексуални ценности“.

Рудолф Нуреев бе един от най-известните и нееднозначни фигури в световния балет. Той стана също и първият артист „невъзвращенец“ (една от най-грозните думи, фабрикувани за политически бегълци) на Съветския Съюз, направил през 1961 г. знаменития си скок към свободата.

За това как се е случило всичко и за самия балетист, пред програмата на Би Би Си „Очевидец“ разказва известният британски импресарио Виктор Хоххаузер, довел Нуреев на Запад. Въпреки че е прехвърлил вече 90, Хоххаузер и съпругата му Лилиан и до днес продължават да се занимават с организация на балетни гастроли. Тази година те отново ще доведат в Лондон Мариинския театър: сезонът ще бъде открит в „Ковънт Гардън“ на 24 юли и ще продължи до 12 август.

За най-важните качества на Нуреев като танцьор

Виктор Хоххаузер: „Той притежаваше необикновено техническо майсторство, и имаше необикновена харизма. Когато излизаше на сцената, изведнъж се преобразяваше. Той беше велик, може би дори гений – така както великият цигулар Давид Ойстрах или великият пианист Святослав Рихтер бяха гении.“

За страстта, сексуалността и романтиката

В. Х.: „У него имаше много страст, на сцената той изглеждаше като огромна романтична фигура, която привличаше и мъже, и жени – но това нямаше никаква връзка със сексуалния му живот, който никога не ме е интересувал. Той беше велика личност, магически персонаж – абсолютно несравним, според мен, с други велики танцьори като Михаил Баришников, Антон Долин и така нататък. Беше уникален по собствен начин, със свой стил и отношение, и напълно промени света на танца.

Той обичаше всичко да става така, както на него му харесва, и ако нещо не му допадаше, ако не бе направено така, както той иска, можеше да изпадне в истерия…“

Бягството

В. Х.: „Не знам дали КГБ са се съмнявали, че може да избяга на Запад, но допускам, че в СССР може и да е бил нежелан заради своеобразното си поведение – и като човек, и като артист. Предполагам, че никой не е бил сигурен какво може да се очаква от него. Но мога да ви кажа със сигурност, че него абсолютно, съвършено не го интересуваше политиката. Интересуваше се от изкуството, от собствената си слава и влияние… Но идеите на комунизма или на капитализма – те не играеха никаква роля за него.

През 1961 г. Мариинският театър – тогава Ленинградският държавен балет „Киров“ – имаше планирани гастроли в Лондон. Нуреев беше една от звездите на трупата. Малко преди това в турнето бе включен и Париж. В деня, в който трябваше да отлетят от Париж за Лондон, ние отидохме на летището, за да ги посрещнем. И заварихме там невероятен брой журналисти. От тях разбрахме, че няколко часа по-рано Нуреев е обявил, че е решил да избяга.

Той винаги е бил много добър в скоковете, но този скок му се получи особено красив. (Смее се) Реши да избяга и прелетя над всички ограждения.

По онова време бягството от Съветския съюз беше много голяма новина. В продължение на много дни, седмици и месеци всички вестници говореха за бягството на големия балетист. Това беше първото бягство на съветски артист от такава величина и, разбира се, то стана голяма сензация.

Когато руската трупа пристигна, ние видяхме подтиснати хора с мрачни лица, всички бяха изпаднали в униние. Към този момент вече знаехме какво се е случило – журналистите ни разказаха, че преди полета за Лондон, големият скачач скочил още по-високо и изчезнал.

Разбира се, ние бяхме разстроени, но веднага разбрахме, че гастролът няма да бъде отменен и ще мине както е планиран. Дори и без Нуреев, в Лондон за първи път пристигаше толкова велика трупа, изключителен театър, създал преди сто години най-добрите балетни постановки в света. Мариинският театър е легендарно име в света на балета, всеки балетист знае това.“

За влиянието му в света на балета

В. Х.: „Това е неоценимо, уникално. Разбира се, той беше голям танцьор, в състояние винаги да очарова света на балета. Самият той създаваше балет, той е и хореограф, много известен. Създаде „Ромео и Жулиета“ и много други неща. И до днес хора като Баришников говорят за огромното му влияние.

Но отчитайки неговата необуздана личност, не винаги можеше да се разчита на неговото здравомислие. И все пак, всички трупи, които канехме за да танцуват с него, бяха много щастливи от това.“

Лилиан Хоххаузер: „Той много обичаше класическата музика. Накрая, когато вече не танцуваше, искаше да стане диригент.

Навремето беше най-издържливият от всички танцьори, които познавах. Танцуваше седем седмици подред, без да отмени нито едно представление. Понякога – по два спектакъла на ден. Винаги танцуваше.“

В. Х.: „Да, никога нищо не отменяше. Не само не отменяше, което е доста необичайно за танцьорите, но и – от самото начало, от първия фестивал, в продължение на 12 години – при огромния успех, който имаше, билети беше невъзможно да се намерят – а той нито веднъж не поиска по-висок хонорар. Работили сме с много артисти и обикновено най-много след десетина години, ако имат успех, започват разговори за преразглеждане на хонорарите. С него това никога не се случи.“

https://youtu.be/TR-gXaUawQc

За стимулите

В. Х.: „Неговият главен стимул, бих казал неговият единствен стимул, беше наслаждението от танца и живота. Но той, разбира се, беше ужасно сложен човек. Въпреки своето величие – той беше в състояние да прави и ужасни неща, но ние не ги забелязвахме.

Да се работи с него беше доста трудно – и а аз обикновено го поверявах на съпругата си. Той може да бъде груб и да използва думи, които не знаех какво означават, но беше интересен човек и Лилиан винаги е била в състояние да се договори с него за програмата.“

Как ще го запомним

В. Х.: „Помня го като велик танцьор, велика личност в много отношения, артист с уникален принос към балета. Но и човек, който отвреме навреме се държеше по детски, склонен беше към истерии, но и понякога и на невероятна щедрост по отношение на други танцьори. Ето такава смес беше Нуреев.“

Вижте още: В ПОСЛЕДНАТА МИНУТА: БОЛШОЙ ОТМЕНИ БАЛЕТ ЗА ЖИВОТА НА НУРЕЕВ

РЕЖИСЬОРЪТ НА СВАЛЕНИЯ БАЛЕТ В БОЛШОЙ: РУДИК НЕ МОЖЕ БЕЗ СВОБОДА