Найден Тодоров: Кризата е възможност да преоткрием човешкото в себе си

Една от най-активните преди кризата институции, Софийската филхармония, е първата у нас, която ангажира вниманието на публиката след обявяването на пандемията от коронавирус. Националният ни симфоничен оркестър поде кампания със записи на някои от най-добрите си изпълнения, които започна да излъчва безплатно в своята страница във Фейсбук. Примера им последваха редица още театри и музикални институции. 

Още когато заразата бе в началото, Найден Тодоров дирижира концерт в Италия. След това си наложи известна карантина – работна, защото я прекара в концерти и срещи във Виена, където договаряше бъдещи концерти. Сега много от тези ангажименти пропадат, други се отлагат за неизвестно бъдеще, когато човечеството оздравее и се върне към нормалния си живот. Част от него е удоволствието от концертите в зала „България“.

Разговаряме в Скайп с диригента Найден Тодоров, директор на Софийската филхармония, за миналото, настоящето и бъдещето.

– Как сте, г-н Тодоров, в тези интересни времена, в които имаме късмета да живеем?

– Човек трябва винаги да внимава какво си пожелава, защото понякога това се сбъдва. Аз дълго време страдах от това, че нямам никакво време за себе си и за семейството. Не само репетиции, работа с оркестъра и с други състави, но имам и страшно много индивидуални срещи заради работата ми. И това ми тежеше. А сега имам цялото време на света, мога да правя неща, които искам да правя, неща, които съм мечтал да правя. В един момент обаче се оказа, че всичко това, което ме тормозеше, вече ми липсва.

– Бяхте преди около месец в Италия, надявам се не кашляте, нямате симптоми?

– Категорично. Бях в Италия средата на февруари и си направих една такава, самостоятелна карантина като се върнах, но няма никаква гаранция, че като съм се върнал здрав от Италия, няма да се разболея в България.

– Четем на стената на Филхармонията във Фейсбук: „Не сме на стоп, на пауза сме“. Кого трябва да убедите – публиката или себе си?

– Това засяга проблем, който за мен е много тежък – хора, които нямат директен достъп с изкуството, го смятат за излишно, за натоварване за държавата, за нещо, което е отминало. Някои коментират дори на моята стена във Фейсбук, че се занимаваме с нещо, което отдавна е история, просто още не е разбрало, че е умряло. Това са реплики, които винаги страшно много са ме стресирали и дори обиждали в някакъв смисъл. Аз не смятам, че съм на 500 години, човек съм на днешното време, за мен изкуството не е история. И искам да попитам онези, които не разбират за какво е изкуството: сега, в момента, като сме в карантина, гледат ли филми, четат ли книги, слушат ли музика?

– Мнозина признават, че четат дори повече от обикновено, защото имат страшно много свободно време. Културата в момента е повече в нашето ежедневие, отколкото по всяко друго време.

– Ако трябва да сме честни, културата винаги е била във възход в моменти на криза. За съжаление, в момента кризата е свързана с човешкото здраве и ние не можем да се събираме заедно. Иначе съм сигурен, че и музиката, и в частност симфоничната музика, в този момент щяха да бъдат във възход – защото всеки път, когато човек се чувства несигурен, когато има някаква социална, обществена, лична криза, всеки човек се обръща към изкуството за спасение. Затова и в момента хората четат книги, слушат музика, гледат и филми. Е, това сме ние.

– Четат, слушат и гледат през електронни устройства, но на живо е в десетки пъти по-хубаво.

– От началото на кризата пускаме онлайн по време на дните и часовете, когато трябваше да бъдат нашите концерти, записи от наши минали концерти – защото искаме да съхраним отношението на публиката, да запазим в някаква степен тяхното усещане за нормалност. В същото време обаче не бива да си правим илюзии – нищо не може да замени живото изпълнение. То ни кара да чувстваме музиката сетивно по друг начин. Неслучайно Серджу Челибидаке, един от големите диригенти, навремето забраняваше да бъдат записвани неговите концерти. Той смяташе, че музиката е нещо, което се изживява на момента, на живо и записът прихваща един изключително малък процент от нея.

– Психиатърът проф. Георги Ончев каза, че COVID-19 може да ни върне към нормалност и здрав разум. Ще ни пречисти ли духом това преживяване?

– Възможностите са две. При всички случаи няма да бъде това, което беше. Оттук нататък може да стане истинска катастрофа, което се надявам да не се случи, или може да използваме това време, с което разполагаме всички в момента, за да осмислим отново, или може би за първи път, кое е хубавото в живота, кое придава смисъл на нашия живот, кое му дава цвят, да преосмислим отношенията си с хората, към работата си, отношението си въобще към света.

Вижте още: ПСИХИАТЪРЪТ ПРОФ. ГЕОРГИ ОНЧЕВ: COVID-19 МОЖЕ ДА НИ ВЪРНЕ КЪМ НОРМАЛНОСТ И ЗДРАВ РАЗУМ

За работата ни това е един тъжно-весел момент – знаете, че заради делегирания бюджет музикантите през последните години работиха на страшно натоварен режим и много от тях се оплакваха от това. В момента чета  във Фейсбук изказвания на музиканти, на които им липсва работата. Всяка подобна криза е момент, в който ние имаме късмета да можем да преосмислим живота си и да го настроим обратно, защото с времето нещата се разстройват – нека да го настроим отново. Това е момент, в който имаме възможност да останем насаме и да се замислим за собствения си живот, за това какво искаме да постигнем в него.

От друга страна си мисля, че тази криза – която специално нас, хората на изкуството, ни удари много тежко – се оказва полезна и за планетата, защото виждаме рязко подобрение на климата, на природата, благодарение на замрялата човешка дейност. А това може да ни даде други опции за бъдещето – значи можем да спрем, когато се налага. Дайте тогава, след като сме спрели, да се замислим как занапред да продължим така, че да не унищожаваме средата около нас, да не сме самите ние вирус за планетата.

– Вярващ ли сте, г-н Тодоров?

– Вярвам категорично, че ще оцелеем.

– А вярвате ли в Господ?

– Никога не съм натрапвал вярата си, но аз съм вярващ човек.

– На 27 март се разигра историческа и силно емоционална сцена във Ватикана. Папата произнесе молитва пред празния площад „Свети Петър“, където винаги е имало стълпотворение. „Алчни за печалба, ние позволихме вещите да ни оплетат, а нетърпението да ни мами“, каза в молитвата си папата. И още един цитат: „Мислехме, че можем да останем здрави в един болен свят“. Като наказание ли да приемаме това, което ни се случва, господин Тодоров?

– В никакъв случай, не смятам, че това е наказание. Първо, аз не възприемам каквото и да е, което се случва в живота, като наказание – смятам, че се случва, за да ни бъде подсказано нещо, за да бъдем подтикнати да се развиваме в някаква посока. Аз възприемам нещата в света като възможности. Дори и този огромен проблем е възможност за много хора – да се върнат към човешкото в себе си. Вярвам, че това е трябвало да се случи, защото вероятно ни е предпазило от нещо по-лошо.

…НЕ МОЖЕМ ПОВЕЧЕ ДА МИСЛИМ ЗА СЕБЕ СИ, САМО ЗАЕДНО ЩЕ СЕ СПРАВИМ

– А защо в тази ситуация сте бесен, както споделяте във Фейсбук?

– Бесен съм, че във всяко нещо, което ни се случва, намираме повод да се разделяме на групи. Говоря за България. Ние непрекъснато се делим. Не приемаме чуждото мнение, ние винаги смятаме, че ние сме правите. Ние може наистина да сме прави, но понякога, колкото и да е странно, в живота има повече от една истина. И това, че ние сме прави, не означава, че опонентът ти греши. Бесен съм, че дори в този момент, когато трябва да бъдем заедно, ние се конфронтираме. Ако някога трябва да се обединим, това е сега.

Много често забравяме, че не можем един без друг. Човекът е социално същество. Всеки се нуждае от лично пространство, но не може да остане сам за дълго време, после има нужда от психиатър.

– Какво е чувството, когато влизате в празната зала „България“?

– На мен ми се налага от време на време да ходя. Направили сме режим, така че винаги да има двама души в сградата. За съжаление, в момента работата ни е доста тъжна. Налага се да променяме много планове, които имахме и за тази, и за следващата година.

Както знаете, органистите не разполагат с инструмент вкъщи, за разлика от цигуларите и тромпетистите, които могат да измъчват своите съседи. Сега органистът на зала „България“ идва редовно, когато е празна и свободна, за да се упражнява. От време на време излизам на балкона, просто сядам и го слушам, действа ми успокояващо, връща ми усещането за смисъла, предназначението на залата и че то няма да бъде загубено. Това е храм на музиката и в него се чувствам като в църква. Малко хора могат да си представят колко красиво може да звучи музиката в празната зала „България“…

Найден Тодоров в празната зала „България“. Снимка: Руди Бежев

– Красиво, но тъжно.

За колко месеца напред планирате да отложите концертите?

– За съжаление, аз имам планирани концерти до средата на 2022 г. и в момента се опитваме голямата част от тези, които падат, да ги пренасочваме за следващия сезон, който е пълен. В същото време има артисти за следващия сезон, големи артисти, с които имаме договорка за дати, програми и произведения, но не бяхме стигнали до момента на договора и сега, понеже и при тях падат много събития, те предпочитат да запазят по-скъпо платените ангажименти и някои от тях започнаха да отказват уговорките си с нас.