Не ходете на тази изложба!

Прощавайте за заглавието – избрах го, за да покажа как със средствата на словото ще ви подтикна да отворите тази статия – така както един фотограф чрез голотата на една отиваща си от този свят актриса ни провокира да посетим изложбата му. Нарича се „Мигновения“ и се открива на 3 април в столичната галерия „Райко Алексиев“.

Фотографът и сценограф Юлиан Табаков е портретирал 81-годишната Златина Тодева през 2007 г. – няколко месеца преди смъртта й. Актрисата е приела да се снима без дрехи, за да разголи прозата на старостта, смъртта, началото и края. Изложбата е критика на естетиката, която ни лансират медиите.

Снимките остават непоказани осем години след смъртта на Мама Злата, както наричаха приживе актрисата в театралните среди. През есента на 2014 година дъщерята на актрисата – режисьорката Гергана Тодева-Гуга, предлага фотографиите на майка й да бъдат показани пред широката публика и авторът на снимките започва да търси начин за реализация на отложения проект. Намерението за изложба не получава подкрепата на Столична община, но кадрите му попадат при българи в САЩ и две дами се ентусиазират да му помогнат – пианистката Павлина Доковска и Кояна Тренчева.

В информациите до пресата проектът на Юлиан Табаков е описан като морална мисия. От фотографиите публиката трябва да усети мъдрост, смирение, усещане за преходността на живота и възвишеност в очакването на смъртта. Внушението е засилено от противопоставянето на старото тяло с младото на режисьора Марий Росен. Идеята е да открием, че физическата атракция има значение само в младостта, тъй като физическото и духовното се развиват в противоположни посоки.

Златина Тодева е актриса, а тялото е нейният инструмент. На сцената театралите нерядко използват голотата като средство за въздействие. Почти всички са приемали това изискване на режисьора след известни колизии. Тодева може и да е имала подобни предизвикателства по време на артистичния си път. Но на тази възраст, при това малко преди смъртта си, не знаем дали решението й да приеме тази роля е взето с бистър ум, дали е преценила ясно подходящ ли е този образ за нея и струват ли средствата целта на фотографа.

Защото ако голотата от снимките бъде премахната – темата на Табаков изчезва. Очевидно голотата е основното в тази изложба.

Забележително е, че в България ще бъде представена толкова дръзка творба. Българското общество силно се нуждае от артистични провокации, за да го изведе от коловозите на старите майстори, от консервативното усещане за живописта като най-елитно проявление на изкуството. Съществуват течения в съвременното изкуство, които са непознати у нас – рилейшънъл естетикс и рилейшънъл антагонизъм дори не съществуват като понятия на български език в Гугъл. Едното е акт, който ни подтиква към действие, другото са живи инсталации, критика на капитализма – произведения, които ни карат да кажем „Това не съм аз“. Артистът Сантяго Сиера например изследва какво са готови да направят хората за пари – едни са съгласни да им поставят татуировка на гърба, други да им изрусят косата, трети да стоят затворени в кутия по време на изложба – а те са самият експонат.

Не можем обаче да кажем с категоричност какъв точно е стилът на фотографиите.

Разголването на Тодева е изключително смел жест. Актрисата може би не се е почувствала ощетена, показвайки публично своята телесна разруха. И въпреки че тя не е открила нищо противоестествено да позира без дрехи на 81, аз се чувствам засегната заради нея. Не намирам тезата на автора, че тялото на Тодева представлява критика на масовите стереотипи за красота, за добре аргументирана. По света съществуват много проекти, които осъждат естетическите изтезания, на които хиляди жени подлагат телата си, за да бъдат красиви за мъжете. В тази изложба това го няма. Съществува единствено контрапунктът старост-младост, у Златина Тодева виждаме просто разгром.

Затова не смятам обясненията към тази изложба за основателни, за да я посетя. Но вие може би ще намерите причина – експозицията може да бъде видяна в София до 19 април. След това тя ще бъде показана в Стара Загора и Пловдив – градовете, в които Златина Тодева е започнала и приключила творческата си кариера.