Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Нина Димитрова: Не може да си щастлив, минавайки през трупове

След 20 г. в театъра, сега ми е много по-интересно

"Стенли и Митко с детството не знам дали са скъсали, ама аз нещо взех да се инфантилизирам покрай тях", твърди Нина Димитрова. Снимки: Румен Добрев - Нина Димитрова: Не може да си щастлив, минавайки през трупове

"Стенли и Митко с детството не знам дали са скъсали, ама аз нещо взех да се инфантилизирам покрай тях", твърди Нина Димитрова. Снимки: Румен Добрев

Колкото по-известно е едно представление, толкова по-малко има нужда да се пише за него. Това в пълна сила важи за спектакъла „Шинел”, който вече над 20 години е на сцената и смени 3 поколения зрители. Но не по-малък прецедент е второто представление на Театър „Кредо” „Каквото направи дядо…” – то прибра половината от наградите на „Шинел” за двойно по-късо време. И в двете заглавия от началото на сезон 2013-2014 до актрисата Нина Димитрова на сцената излиза по един от нейните студенти – Стелиан Радев в „Шинел” и Димитр Несторов в „Каквото направи дядо…” Преди дни двете момчета си взеха дипломите от НАТФИЗ – Димитр получи награда за отличник на випуск 2014, а Стенли – за най-добър актьор на випуска.

След първия си успешен сезон с Радев и Несторов, Димитрова тръгва заедно с тях на турне в чужбина. Походът им стартира през юли в Русия. Следва Япония през октомври и ноември, където „Кредо” ще играе в Токио, Сапоро, Фукушима и др.

Следващия месец „Кредо“ ще отпътува към Русе, за да открие Международния театрален фестивал в крайдунавския град. Срещата на публиката с „Шинел“ е на 16 юни, а с „Каквото направи дядо…“ – на 17 юни в Драматичен театър „Сава Огнянов”. За Стелиан Радев това е сериозно изпитание, защото ще се представи в родния си град вече като професионален актьор.

– Момчета, вече половин година сте на професионална сцена. Наясно ли сте вече какво е нужно за успех на театралната сцета? Труд , пот, покер фейс, късмет?

Димитр Несторов: – Без труд и пот не може да се успее.

Стелиан Радев: – Нужни са увереност и самочувствие.

– Какво беше чувството, когато стъпихте на професионалната сцена?

С: – Казах си само „Не припадай”.

Д: – На премиерата на „Шинел” Стенли беше с 39 градуса температура. Излезе на сцената, след като изпи един течен аналгин. А аз нямах такъв проблем, защото се доверих на Нина, която ми каза: ”Щом аз не се притеснявам, значи и ти няма от какво да се притесняваш.”

С: – Ама аз видях, че Нина се притеснява при мене…

Нина Димитрова: – Притесних се да не умреш. Особено като видях побелелите ти пръсти в 18, 30 ч. преди премиерата на „Шинел”. Мокри, влажни…, той беше пред колабиране.

– Нина, в кой точно момент си каза, че искаш да върнеш тези две представления на сцената?

Н: – Провокацията дойде от тези две момчета, които ме спечелиха. Аз бързо взимам решения. При мен завоите обикновено са много остри. И ако не изхвръкна на завоя, оцелявам. (смях)

– Как мислите – какъв е животът в театъра – прекрасен или ужасен?

Д: – Това, което ни се случва до момента, е от хубаво по-хубаво.

С: – Вълнуващ! Неща, които усещаш, че могат да минат в НАТФИЗ, пред публиката не вървят. Слава Богу, залата на „Шинел” винаги е пълен. А да играеш пред пълен салон е фантастично!

– Стенли, как се живее в „Шинела” на „Кредо”?

С: – Животът в „Шинел” е топъл и уютен. При мене е жега, а при Митко е кучешки студ (смях). Малко стяга понякога. Но емоцията, която изпитвам на сцената, трудно бих сравнил с каквото и да е друго.

– Митко, верно ли е кучешки студ в спектакъла „Каквото направи дядо”?

Д: – Ха-ха! Температурата в костюма от вата е близка до тази в слънчевото ядро.

– Момчета, как си представяхте бъдещето, преди да ви поканят в „Кредо”?

Д: – Аз се бях подготвил за всякакви варианти. Ако не си намерех работа като актьор, щях да се откажа от тази професия. Светът не свършва с нея. Завършил съм електротехникум.

– Явно те бива с жиците, да правиш ток. Ти произвеждаш ток и на сцената…

М: – Благодаря!

С: – Никога не съм имал съмнения, че ще спра да се развивам в театъра. Нина ме покани в един сложен за мен период, когато се разкъсвах от колебания трябва ли да се занимавам с актьорството, но по други причини. Обстановката в един момент ми натежа.

– Нина, скъсаха ли с детството тези двама хлапаци край теб?

Н: – Те с детството не знам дали са скъсали, ама аз нещо взех да се инфантилизирам покрай тях. Виждаш ли къде гледат сега – към девойките, които минаха току-що. Те са още в юношеството. А аз съм вече в период на пълно безвремие.

Митко обича да провокира Нина, защото "й е хванал цаката", че се паникьосва.

Митко обича да провокира Нина, защото „й е хванал цаката“, че се паникьосва.

– А как живееш, промени ли се „Кредо”, откакто дойдоха новите актьори?

Н: – Промени се и още как! Всеки влиза с това, което носи – от професионална гледна точка с таланта си, от човешка – със своя морал, житейски опит, с мечтите си, с душевността си, с целия си емоционален заряд и това естествено променя облика на трупата. Най-важното е, че в „Кредо” навлезе енергията на младостта, а на сцената тя е помитаща. Радвам се, че зрителите го усещат, дори и да не могат да си обяснят защо новата актьорска смес в спектаклите е толкова възпламеняваща.

– Как ти влияят като актриса тези момчета?

Н: – Влияят ми изключително позитивно. Те са страшно провокативни и като хора, и като актьори и предизвикват у мен нови емоции, прилив на енергия и желание за работа, добих нов вкус към света и живота, научавам нови неща чрез тях за времето, в което живеем, гледам по нов начин на живота. Страшно ми е забавно с тях и по време на репетиции, и извън работата.

М: – Да, чудесен инфаркт щяхме да й докараме преди малко.

Н: – Митко непрекъснато ме държи в напрежение. Хванал ми цаката, че бързо се паникьосвам (смях).

С: – Неее, ти си много уравновесен и спокоен човек.

Н: – Какво каза?!

С: – Много си уравновесена и спокойна, казвам, и при тебе няма място за такива спонтанни реакции, при които да се счупи чаша или нещо дребно.

М: – При нея се чупи само от кола нагоре.

– Мислили ли сте какви условия за работа предлага държавата като излезете от Театралната академия?

С: – На година завършват 70 актьори и повечето от нас нямат реализация. Това е все едно да има 4 кв. м паркинг, на които да искат да паркират 20 коли. Няма как.

М: – Аз и нищо не очаквам от държавата. Едно, че не съм се интересувал какво може да ми даде. И второ съм на мнение, че всяко нещо, което правиш за себе си, ти трябва максимално да се постараеш да го направиш сам. А не да лежиш и да чакаш някой друг да го стори вместо теб.

– Нина, ти от 20 години играеш в частна трупа. Какви условия трябва да създаде държавата, за да работиш нормално?

Н: – Аз не мога да се оплача от държавата, защото играя на сцената на държавния Театър 199 ”Валентин Стойчев”. В този смисъл държавата ми дава сцена или по-точно не ми пречи да играя на нея. Държавата е понятие, зад което стоят конкретни хора и аз вече 20 години не пропускам да им благодаря, че подкрепят Театър „Кредо”. Формулата на нашето 20-годишно сътрудничество доказа своя смисъл и успешност, такива проверени практики трябва да се подкрепят и развиват от държавата. Творци, които са извън държавната структура трябва да имат възмжоността, когато направят нещо хубаво, да имат и сцена, на която да го показват. Защото България не е държава като Русия или Англия, в които се строят нови културни пространства. Ние сме още на етап в развитието на демокрацията, когато отгоре плува лекото, то се тиражира и продава, защото по-лесно се консумира.

– Трябва ли държавата да регулира качеството в театъра, за да ограничи чалга-представленията?

С: – В културата не е като в математиката – 2 плюс 2 прави 4. Най-вероятно ще назначат комисия, която няма да бъде обективна.

Н: – Проблемът не е в държавата. Масовият вкус се определя от средствата за масова информация. Чудя се защо в телевизиите няма място за култура. Тук вече трябва да се намеси държавата и като дава лицензи за национален ефир, трябва да постави условие да се даде и пространство за националната култура. Трябва да се обърне внимание кое пошло предаване в кой час от денонощието се излъчва. Аз не мога да дебна непрекъснато какво гледа детето ми, преди да си легне. Дадена е възможност на хора с нисък вкус да тиражират този вкус. СЕМ не трябва ли да контролират тъкмо това?

– Стенли, имаш ли силата да откажеш работа в някое комедийно шоу, ако ти предложат?

С: – Ще откажа, защото не харесвам този хумор, не ми е смешен.

Д: – Аз бих приел с радост, ако шоуто е нещо стойностно. Дори не става дума за пари, а за това какво е нивото в него. А ако са пошлотевини – няма и да се замисля, преди да откажа.

– Нина, как си представяш спокойствието в живота на един актьор?

Н: – Това е абсолютно немислимо. Не случайно хората на изкуството не доживяват до дълбоки старини. Актьори, за които изкуството е съдба, начин на съществуване, не могат да живеят без прахоляка на тъмното помещение, без диханието на публиката. За тях спокойствие няма.

– Момчета, въпросът за спокойствието пенсионерски ли ви се струва?

С: – Не разбирам въпроса, ха-ха!

Д: – Аз търся баланс и винаги след репетиции бягам… при роднините в Пловдив. На Нина обаче винаги ще вдигна телефона като ми звънне.

– Митко, баба ти казва ли на дядо ти като в спектакъла: „Каквото направи дядо, все е хубаво”?

Д: – Украинските ми баба и дядо бяха много странна двойка, двамата бяха ветерани от Втората световна война. Баба ми е успяла да избяга като на кино от еврейски лагер на смъртта. Благодарение на нейната борбеност и желание за живот съществувам и аз. Изникват много асоциации у мен, като гледам „Списъкът на Шиндлер”. Двамата с дядо ми нямат нищо общо с двойката от спектакъла, в който играя – двамата се гонеха с корнизи и търмъци да се бият, непрекъснато бяха във военно положение. Но колкото и да се млатеха, вечер като си легнеха, си говореха поне час и половина. Обичах да заспивам между тях.

На ... Стенли ще играе за пръв път като професионален актьор в родния си град Русе.

На 16 юни Стенли ще играе за пръв път като професионален актьор в родния си град Русе.

– Стенли, вярно ли е, че имаш най-високия коефициент за интелигентност в НАТФИЗ?

С: – О, това е някакъв слух!

Д: – В София Стенли е с най-висок IQ, само в Костинброд има един по-висок (смях).

– Вълнуваш ли се как ще стъпиш вече като професионален актьор на сцената в Русе, където ще играеш с Нина „Шинел”?

С: – Истината е, че да играя в Русе ще бъде голямо удоволствие за мен! А ако някой ми каже, че не му харесва играта ми, ще отвърна, че се е объркал и ще му покажа дипломата си (смях).

– Нина, ухажвана ли трябва да бъде публиката?

Н: – Не, с публиката трябва да има диалог. Събрали сме се да разсъждаваме чрез игра на една тема, която би трябвало да вълнува и двете страни. Публиката никога не ти е задължена, ти си й задължен. Това го научих на театралния фестивал в Единбург през 1996 г. След 4 години триумфално шествие с „Шинел” по света и куп награди, попаднахме на едно място, където никой не ни знаеше и където зрителите никога не са гарантирани. След като ни забеляза критиката, залата се напълни. Стоейки зад завесата, усетих колко приятно нещо е шумът на влизащите зрители… А три дни преди това започнахме с 20-30 човека в залата. Това за мен е огромен урок. Сцената стои един метър над зрителите и никога не трябва да злоупотребяваш с правото да стоиш по-високо от тях.

– Различни ли са мечтите ти като актриса, след като започна работа със Стенли и Митко?

Н: – Мечтите са до едно време, след това започват плановете. Не знаем докъде ще стигнем, важното е , че имаме желание да вървим заедно. Сега заминаваме на турне в Русия и Япония. Вълнувам се като че ли повече заради момчетата. Така навремето се радвах, когато показах на баба ми морето, което никога не беше виждала.

– Усещала ли си неприязънта на българина към успелите хора?

Н: – Не. Това стана възможно, защото преди около 20 години взех едно решение да стоя далеч от негативните емоции в театъра и да си гледам работата. Това са 20 прекрасни години от живота ми.

– Не съжаляваш ли, че свърши този период?

Н: – Не съжалявам. Даже сега ми е много по-интересно. Всяко нещо има начало и край.

– Момчета, какви са най-смелите ви мечти, най-развинтените?

С: – Искам да имам концерт на стадион „Уембли”.

– В чия кожа?

С: – В моята, аз – Стелиян Радев, да свиря на „Уембли”!

Д: – Аз мечтая Стелиян Радев да има концерт на „Уембли”, но аз да го менажирам, тоест да го контролирам. Една от големите ми мечти е да обиколя планетата, да стъпя на най-недостъпните за човека места, да видя Бирма, Мианмар.

С: – Искам да поиграя и малко футбол със Стивън Джерард (бел. ред. – футболист на „Ливърпул”)!

„Аз явно съм повредена, защото най-смелите ми мечти все са свързани с театър. Мечтая да имам собствена сцена”, твърди Нина Димитрова.

„Аз явно съм повредена, защото най-смелите ми мечти все са свързани с театър. Мечтая да имам собствена сцена”, казва Нина Димитрова.

– Нина, коя е най-лудата ти мечта?

Н: – Аз явно съм повредена, защото най-смелите ми мечти все са свързани с театър. Мечтая да имам собствена сцена. А в личен план мечтите ми са свързани с дъщеря ми Девина.

– При такива родители, има ли вероятност Девина да стане актриса?

Н: – Твърде голяма вероятност, за радост ли, за съжаление ли… Тя вади много сериозен довод, казва: „За да станеш артист, никой не те пита колко имаш по математика”. Тя се учи прекрасно, разбира се. Още преди да се роди, Девина седем месеца е играла в „Шинел”, докато беше в корема ми. Казват, че от гледане кучето не е станало касапин, но не е вярно. Има значение как ти преминава детството, а на Девина е минало в театъра. Последната й страст е рисуването.

– А тегли ли я към сцената?

Н: – Тегли я и мисля, че тя има всички качества да бъде актриса, стига да се научи, че освен меда, тази професия има и жило.

– Ако трябваше да поставиш представление по събитията, които ти се случиха в последните 2-3 години, кой щеше да е текстът?

Н: – „Фауст” на Гьоте. Човек цял живот иска да бъде щастлив. Въпросът е на каква цена. Отговорът за мен е ясен – не можеш да бъдеш щастлив, минавайки през трупове.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90