Оркестърът никога не е спирал да свири

Снимка: Руди Бежев - Оркестърът никога не е спирал да свири

Снимка: Руди Бежев

Не приемам определения като „старо нормално“ и „ново нормално“. Животът е един и ни поднася различните си лица по своя, понякога безапелационно циничен, но винаги безкрайно искрен начин. И ние просто трябва да го живеем – според вярата и убежденията си, с радостите, мечтите и надеждите.

Двете най-страшни неща за мен в живота са неизвестността и страхът. И целта ми е да се боря с тях в личния си живот и да се старая да помагам и на околните да ги преборват. Тази криза донесе на хората страх и неизвестност. И ние сме длъжни да ги преборим. Как? Продължавайки напред, кроейки планове за осъществяването на мечтите ни, с вяра и убеденост и с надежда в сърцата. И трябва да сме готови за това, че нашето лично „нормално“ не винаги може да съвпада с общата идея за такова.

Ние, музикантите, сме странни за много хора. Нашето ежедневие не е „нормално“ – работим, когато другите почиват, репетираме, когато почиваме. Нашите цели не са „нормални“ – можем с часове да свирим един пасаж в стремежа ни да стане идеален. Нашите радости не са „нормални“ – радостта в очите на публиката може да ни разплаче, а искрената похвала може да е най-скъпа за нас. Ние не можем да живеем по друг начин, затова и нямаме избор – връщаме се към обичайния си живот, защото той е единствената алтернатива за истинския музикант.

Първата репетиция след затварянето на залите доказа това – оркестърът зазвуча така, сякаш никога не е спирал да свири. Защото никой от нас не е спрял да поддържа форма и да се развива.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

Ще се върне ли светът към нормалния си ритъм? Самият аз следя с интерес процесите в международен план. Опитвам се да гледам обективно с ясното съзнание, че това не винаги е възможно. Но ми се струва, че светът ще ни преживее и ще си съществува под една или друга форма. Въпросът е как ние ще се впишем в него. Не винаги правилното е обществено популярно и не винаги нашата представа за хубаво и лошо е съвместима с тази на другите.

Бих искал да вярвам, че работата ни ще има смисъл за много хора в пътя, който всички ще се наложи да извървим. Знам, че точно в този момент, за да продължим напред към бъдещето, за което мечтаем, трябва да се постараем повече от обикновено. И не бива да губим вярата си и надеждите за по-добър живот. Защото той зависи само и единствено от нас.

В личен план съм благодарен, че имах време за семейството си. Да съм край дъщеря си всеки ден в продължение на повече от три месеца е лукс, който професията ми не ми е позволявала. Това е един безценен подарък. Днес не искам да мисля за трудностите и неудобствата от неосъществените концерти и отменените ангажименти. Предпочитам да се фокусирам в бъдещето и, макар и все още плахо, да правя планове за срещи с публиката.

Имам щастието работата ми да дава надежда на хората и да им помага в техния път. Концертите, които пуснахме онлайн по време на карантината, бяха гледани, коментирани и споделяни стотици хиляди пъти и това ми дава надежда, че нищо не е загубено и всички ние сме на прав път.

Ars longa, vita brevis!*


* От лат. – Животът е кратък, изкуството вечно!

„Фантастичният нов свят“ е рубрика, в която видни български писатели, поети и мислители говорят за света, който ни очаква след внезапното спиране. Техните прогнози, фантазии и наблюдения отразяват все още невидяното бъдеще и обобщават общите ни настроения. Рубриката се осъществява със спомоществователството на „Фантастико“.

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3