Първите Хомо сапиенс в Европа открити в нашите земи

Международен екип от учени проучи кости на петима наши предци, намерени в пещерата Бачо Киро край Дряново

Разкопките в пещерата Бачо Киро са направени от международен екип от учени през 2015 г. Снимка: Ценка Цанова - Първите Хомо сапиенс в Европа открити в нашите земи

Разкопките в пещерата Бачо Киро са направени от международен екип от учени през 2015 г. Снимка: Ценка Цанова

Кости, зъби, украшения и каменни сечива, открити в пещерата Бачо Киро у нас, доказват, че първите съвременни хора са се установили в Европа преди 47 хил. години в нашите земи, сочи ново проучване, цитирано от редица чужди медии.

Учените първоначално предполагат, че останките принадлежат на неандерталци. Но по-съвременни изследнания установяват, че намерените кости и един кътник са принадлежали на Хомо сапиенс. Досега се смяташе, че първите съвременни хора са пристигнали на Стария континент преди около 45 хил. години, а заради различни фосили се предполагаше, че неандерталците са изчезнали от Западна Европа преди 39 хил. години.

Неандерталците и Хомо сапиенс са живели доста по-дълго време заедно, отколкото се смяташе преди, се казва в изследването.

Първите групи съвременни хора стъпват в Евразия за първи път преди 47 хил. години – зказва Жан-Жак Юблен, директор на Департамента за човешка еволюция към германския Институт за еволюционна антропология, част от институтите „Макс Планк“. – Те носят със себе си друго поведение в Европа и си взаимодействат с местните неандерталци. Обменяли са си гени, но също и техники. Сечивата, открити в пещерата Бачо Киро, по-късно ще видим при късните неандерталци в Западна Европа.

Америка за България

Две проучвания по темата са публикувани в списанията „Nature“ и „Nature Ecology & Evolution“. В международния екип учени влизат и българите Ценка Цанова, представител на Института за еволюционна антропология, Свобода Сиракова и Николай Сираков от Националния археологически институт с музей към БАН и палеонтологът Росен Спасов от Нов български университет.

Разкопките в пещерата край Дряново са проведени през 2015 г. Тогава са намерени кости на петима представители на Хомо сапиенс, каменни и костени инструменти и животински кости.

Сечивата, открити в пещерата, са направени от кремък и вероятно са използвани за лов. Снимка: Ценка Цанова

Тази ранна вълна на заселване на съвременните хора измества изчезването на неандерталците в западна Европа с 8 хил. години по-късно – обяснява Юблен. – Застъпването в хронологията на двата вида в Европа сочи, че замяната на единия вид с другия е била много по-сложен процес, отколкото си го представят повечето учени.

Органичната материя на костите е добре запазена, което позволява прецизното им датиране. Самите кости обаче са фрагментирани, което затруднява анализа им. Използваните техники за изследването им са молекулярен анализ, секвениране на протеините, радиовъглеродно датиране и генетично датиране. Надеждата е, че комбинацията от методи ще вдъхнови и други групи учени за още проучвания и скоро ще се превърне в стандарт на археологическите терени, казва Юблен.

Първите заселници на пещерата са се установили там преди около 45 820 и 43 650 години, не се изключва възможността това да се е случило още преди 46 940 години.

Съвременните хора най-вероятно са пристигнали в Европа от Африка преди 47 хил. години. Каменните сечива от Бачо Киро наподобяват откритите при разкопки в Турция, Ливан и Израел. Инструментите са създадени от кремък и вероятно са използвани за лов и в бита. По онова време животните, най-често ловувани от Хомо сапиенс, са бизон и червен елен. Костите на животните също са били използвани за направата на инструменти или са били превръщани в украшения. Някои от орнаментите са от зъб на мечка. Находките са сред първите свидетелства за използване на технологии за изработка на сечива в историята.

Пещерата Бачо Киро е важно местоположение за палеолита, започнал преди около 40 или 50 хил. години.

Палеолитният слой в пещерата Бачо Киро е най-ранният известен ни досега в Европа – казва в изявление Ценка Цанова, другият водещ учен в изследването. – Той показва данни за нов начин за изработване на каменни инструменти и нови форми на поведение, включително създаването на украшения, което променя познанието ни за неандерталците досега.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах