Lora&Sion Paganini Baner

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Българската следа във „Властелинът на пръстените“

Петият хобит от дружината на Фродо - от хобитския род Болгер

В ранните версии на „Властелинът на пръстените“ не четири хобита съставляват дружината на Фродо, а пет. Петият е хобитът Фредегар от видния хобитски род Болгер. Снимка: New Line Cinema - Българската следа във „Властелинът на пръстените“

В ранните версии на „Властелинът на пръстените“ не четири хобита съставляват дружината на Фродо, а пет. Петият е хобитът Фредегар от видния хобитски род Болгер. Снимка: New Line Cinema

През 1041 г. бъдещият норвежки крал Харолд III Хадрада (Суровия), по-късно претендент и за короната на Англия, разгромил в прочутата Островска битка силите на българските въстаници, водени от Петър Делян. По това време Харолд се подвизавал като командир на Варяжката гвардия на византийския император, елитна военна част, съставена основно от скандинавски наемници. По този повод и поради другите му военни успехи в служба на империята един от основните му биографи – Адам от Бремен – ни представя и прозвището му „Светкавицата на Севера“. В скандинавските саги обаче станал известен и като „опустошител и разорител на България“.

Докато тези факти са популярни сред българската публика, друг един любопитен момент остава само в кръга на тесните специалисти. А именно, че на остров Готланд, където по вековна традиция се погребвали викингските аристократи, е открита причудлива сребърна чаша, най-вероятно произведена в Средна Азия или като ромейска имитация на средноазиатски форми.

Дотук нищо необичайно – викингите имат навика да търгуват със стоки от цяла Евразия, които често завършвали пътя си в гроба на своя собственик. Но през 1963г., докато копаели за гробове в гробището на днешния град Преслав, местните хора намерили чаша, много подобна на тази от Готланд, и с една съществена разлика. На дъното на нашата чаша, от външната страна, има грижливо изписан надпис с гръцки букви – определящ я като притежание на Сивин, Велик жупан на България. Дали двете чаши са били комплект, дали някой боен другар на Хардрада е придобил едната, докато опустошавали България, или пребивавали като гарнизон в Йоанопол – византийското име на Велики Преслав, никога вероятно няма да научим. Но тези факти ни показват, че Средновековна България била повече от добре известна на скандинавците от онези далечни векове, когато мечтаели за европейския юг като за богатата цивилизация, в противовес на трудните за живеене и доста по-бедни северни територии.

Тези дейности, вярвания и бурни събития несъменено са били известни на Джон Роналд Руел Толкин. Той, макар и да произхожда от древен и голям германски род от Кьонигсберг, счита с право себе си за англичанин и натоварен от съдбата с особено важната мисия да дари Англия с липсващата ù предхристиянска митология. В тази си мисия той разбираемо стъпва мощно на своята професия – учен-палеолингвист, изучаващ древните езици на Англия, Шотландия и Уелс, с дългогодишна преподавателска дейност в престижния университет в Оксфорд. Именно на база на древния уелски и други изчезнали езици той разработва езиците на елфите от своите легенди, които смело превръща от малки летящи пакостливци, каквито са най-често те в предхождащите традиции, в красиви двуметрови и вечно млади хуманоиди, надарени с вълшебни качества и орисани да преживяват бурни събития.

Във вселената, изградена от Толкин, с пълни шепи се черпи от скандинавските древни легенди и митове, от древния скандинавски език. Това става възможно благодарение на неговите огромни познания и дългогодишни усилия – превежда „Беоулф“ и го представя на студентите театрално – влизайки в ролята на древен скандинавски бард. Един негов ученик ще сподели след години, че когато влетял в аудиторията и започнал да рецитира с преправен глас, без съмнение пред тях се изправил магьосникът Гандалф от „Властелинът на пръстените“. Самото име „Гандалф“, както и повечето други имена в творбите на считания за баща на жанра „фентъзи“ автор, е взаимствано от реалната митология и история. Тук става дума за едно от джуджетата, споменати в „Пророчествата на Вьолва“ – един от най-важните текстове от скандинавската митология, запазен в най-ранен препис от Х век. Други джуджешки имена обаче са с по-различен произход. Един от най-важните участници в „Хобит“ и пръв приятел на Билбо е джуджето Балин, носещо име, асоциирано в Средновековието с виден болярски род от Никопол от XIII век. Неговото име се чете върху няколко сребърни съда, намерени там. От видния род на Балин вероятно произлиза и единият от водачите на Първото търновско въстание в края на XVI век – Тодор Балина от Никополския санджак, провъзгласен от въстаниците за цар под името Шишман III.

Но да се върнем на Толкин и умението му умело да грабва имена от други традиции и да ги включва в своята митология – умение, в което може да му съперничи единствено Умберто Еко с творби като граничещия с гениалното труд за средновековното мислене и разказване на истории „Баудолино“. В търсенето си на интересни образи и имена Толкин не се ограничава в границите на Европа – неговите магьосници, истарите, несъмнено са взаимствани, със своите жезли, бради и островърхи шапки, от древноизточните традиции, където например в хетско-хурийския пантеон откриваме и eдно божество на планините, наречено Сарума или Шарума – вероятен първообраз на Саруман Белия, който в писанията на Толкин командва именно времето в планината Карадрас. Жезлите с техните вълшебни свойства се носят както от боговете, така и от техните жреци, често облечени в бели дрехи, точно като толкиновия Саруман или превъплътилия се в бяло Гандалф, както, разбира се, и от зороастрийските жреци в древността и до днес.

Още в първите преводи на Толкин на български език през 80-те на преводачите му, най-важният от които без съмение бе безкрайно уважаваният и ценен от всички почитатели на Толкин Любомир Николов, правят впечатление имена като Боромир и Фарамир – смели мъже, борещи се със злото далеч на изток (т.е. далеч на изток от Англия). Без съмнение имената, завършващи на -мир, са много популарни сред славяните и особено при техните вождове през Средновековието. У сърбите например Властимировичите съставляват цяла една династия, в която освен името Властимир се срещат още Мутимир, Строимир и други подобни.

Като палеолингвист Толкин несъмнено е запленен и от нашето етническо име, което е особено специфично и дълго затруднява с произношението си редица народи (звукът „ъ“ е проблемът, поради което се прибягва до заменянето му с „о“ или „у“ според езиковите практики на съответния автор). Едно от местата във „Властелинът“, където вероятно става дума за заемане на имена от родната ни история, е споменаването на водача на орките Болг, син на Азог. Някои изследователи на Толкин смятат, че става дума за името на народа Фир Болг от древните ирландски митове, но запознатите са наясно, че префиксът „Фир“ е задължителен в този случай и се пренася и в имената на двата родствени народа – Фир Домнан и Фир Гайльойн. Основната версия за тях е, че съответстват на магическия народ на фоморийците от ирландската митология. И ако в този случай има съмнение дали името на орка-великан Болг, предвождащ армия в „Хобит“, е базиран на нашето етническо име, в случая с видния хобитски род Болгер такова съмнение е напълно излишно.

Много малко читатели знаят, че в ранните версии на „Властелинът на пръстените“ не четири хобита съставляват дружината на Фродо, а пет. В публикувания текст хобитът Фредегар от видния хобитски род Болгер се отказва от приключенията, но в по-ранните разработки на Толкин и той се присъединява към опасното пътешествие до столицата на Елронд – Ломидол. Тези хобитски аристократи със звучното име Болгер са може би едно намигване на Толкин към българите, чиято ранна история той познава от съчененията на видни английски историци като Едуард Гибън и Томас Ходжкин. Възможно е също така Толкин да е познавал историята на Болонския университет, създаден по нареждане на Фридрих Барбароса от „Четиримата доктори“ – видни учени, единият от които и, оказва се, най-деен сред тях, носел звучното име Булгарос или Булгаро и бил доверен съветник на императора, а заради уменията си в реториката и правото носел прозвището „Златоуст“.

Каквато и да е истинската причина Толкин да вплете древното българско етническо име в съчиненията си, можем да констатираме, че в пъстрата мозайка на скандинавските саги, послужили като основно негово вдъхновение, българските земи присъстват като част от цивилизования и богат Юг на Европа, накъдето отивали и откъдето се прибирали към дома викингите векове наред, носещи със себе си плячка, подаръци и вълнуващи спомени за далечни земи и народи.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС