Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Професор Господин Никой

Авторитети в изкуството вече няма, дори класиците в литературата „разчитат“ да им бъде даден втори шанс

Само с една роля Мария Бакалова постигна по-голям публичен успех от своя учител Иван Добчев, който се занимава с театър вече 40 години. Снимка: Кадър от „Борат 2“ - Професор Господин Никой

Само с една роля Мария Бакалова постигна по-голям публичен успех от своя учител Иван Добчев, който се занимава с театър вече 40 години. Снимка: Кадър от „Борат 2“

Има ли йерархия в изкуството? Отговорът е кратък – вече не.

Тенденцията на срив на авторитетите достигна кулминацията си, когато социалните мрежи си извоюваха статута на паралелен виртуален живот, най-вече културен. Липсата на авторитети означава, че вече няма високо и ниско изкуство, границите между величавото и пошлото са невидими и размити, а критериите за качество в културата са въпрос на лично мнение.

Въпреки всички битки за запазване на естетическата йерархия, които много хора дълго водеха в този процес, войната е загубена – за дълго, ако не завинаги. Това се видя дори в нормативен акт – според новия Закон за филмовата индустрия „филм” е всяка движеща се картинка. Споровете във Фейсбук, свързани с Мария Бакалова, също показаха каква е ситуацията. Вкусовете са определящи, не естетическите норми. Естетиката вече е аморфно понятие. Личното предпочитание от типа „на мен така ми харесва” определя и пазарния, и културния успех.

Трябва да сме слепи, за да пропуснем факта, че в книжните групи хората обещават „да дадат шанс” на класиците. Каква йерархия, щом поставяме доказалите се във времето автори в ситуация, в която трябва да се състезават за нашето внимание? Те са върнати на стартовата линия, където се надбягват с книги като „50 нюанса сиво” или „Живот в скалите”. Тих отглас от вековната значимост на безсмъртните писатели е фактът, че все пак хората знаят имената им.

Мнозина нямат този късмет. В споровете по повод Иван Добчев и неговото изказване за Мария Бакалова се прокраднаха купища коментари на хора от различни поколения, които не се срамуват да заявят на всеослушание, че Добчев е „Господин Никой“, защото никога не са чували името му. Нищо, че той е един от създателите на модерния български театър след края на соца. Йерархията в случая е на база известност – за талантливата Мария Бакалова знаят всички. И въпреки че нейният успех е основан само върху една роля засега, тя вече е възприемана като по-успешен творец от своя учител, посветил над 40 години на театралното изкуство, създател на емблематичен театър и школа в българския театър. А и той допринесе донякъде за това, като демонстрира липса на комуникационна естетика в изказването си.

В киното сериалите масово изтласкват класическия филм. Не само заради стрийминг платформите, а и заради хипнотичния ефект и липсата на свръхсинтезираност на посланията. Телевизионните поредици улесняват зрителя, заместват дълбочината с широчина, развързват ръцете на авторите си, които вече нямат нужда от метафори и алегории – могат да разкажат всичко буквално, имат време и пространство за това. В тази тенденция също няма нищо притеснително, така се развива светът. Но това също е признак за разпадането на йерархията в изкуството. За да го усетите, представете си например „Амадеус” на Форман, разтеглен в 6 серии. Или „Амаркорд“ на Фелини в 2 сезона.
Музиката винаги е била едно от най-демократичните изкуства, въпреки че йерархията там има култов статут.

Класическата и съвременната популярна музика са два различни свята. Но това също е напът да се промени. Андре Рийо е приеман като класически музикант. А не е, той отменя йерархията, защото прави попкултура с цигулка… И не е сам в това, процесът тече отдавна – оперните певци не отказват участия на поп и рок концерти например.

Процесът по дейерархизация на изкуството е процес на демократизация, болезнен, но необратим. Той гради върху постигнатото, без да го забелязва. А освен това позволява на много повече хора да се докоснат до някаква форма на изкуство, без задължително да се очаква от тях да се „катерят“ нагоре към върховете му. Няма време за това, социалните мрежи създават твърде много ерзаци.

Всъщност и с думата „ерзац“ може би сме напът да се разделим, защото тя предполага някакъв критерий, някаква рамка, извън която трябва да се излезе. Рамки вече няма.

Щом няма йерархия, видимо вече не са нужни нито време за трупане на опит, нито самият опит. Всичко се случва мигновено и изчезва като в Инстаграм или Снапчат. Изкуството все повече се приближава към момента, в който ще се възприема като наркотик – бързо действие, кратък ефект и болезнена абстиненция при липсата му.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах