Разходка из най-големия столичен музей – улиците на София

„Исторически наръчник: София“ от Здравко Петров - пътеводител за туристи и носталгици (откъс)

Столичната улица „Търговска“, снимана откъм Двореца. По онова време в центъра на София все още не са поставени жълтите павета. Снимка, оцветена от „Истории за Царство България“ - Разходка из най-големия столичен музей – улиците на София

Столичната улица „Търговска“, снимана откъм Двореца. По онова време в центъра на София все още не са поставени жълтите павета. Снимка, оцветена от „Истории за Царство България“

Особена популярност в София напоследък намират разходките по места с историческа стойност, водени от гид. Здравко Петров, който организира такива обиколки, описа някои от тях в наръчника „Исторически маршрути: София“ и той вече може да бъде открит по книжарниците. Пътеводителят проследява историята на столицата ни, разказвайки за известните и непознати сгради, в които са се случили значими и за българската история събития или са били обитавани от знаменити личности. Книгата съдържа повече от 200 фотографии и стари пощенски картички, както също и карти, на които са отбелязани някои от изчезналите забележителности, сгради и улици на София.

На 300 страници авторът развежда читателя из най-големия софийски музей – улиците на града, разказвайки историята на София предимно чрез архитектурата. Спира се на около 80 обекта, между които Военния клуб, Народния театър, Националната библиотека, Софийския университет, банки, застрахователни дружества, дворци, къщи… – някои от тях съхранени и до днес, а други – запазени само в старите пощенски картички.

Авторът започва разходката от Улпия Сердика, изградена по римски образец, минава пред османския период, в който според Иречек София е „българската Венеция“ заради калта и гьоловете по улиците, за града, когато става столица и за около 3 десетилетия придобива европейски облик, за изгубената при бомбардировките улица „Търговска“, за атмосферата преди изграждането на сталинската архитектура на Ларгото.

Урбанистът Здравко Петров организира културно-познавателните обиколки в центъра на София по три маршрута – „Софийски домове”, „Софийски „дворци” и „Женски пазар”. Два от тях влизат в пътеводителя.

Поместени са кратки текстове, акцент в които са архитектите, проектирали сградите, историите на фамилиите, обитавали тези домове, или на обществените здания, които представляват културно-историческо наследство.

Интересна е статията за комплекс „България“, проектиран в стил модернизъм от архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов и построен от фирма „Циклоп“. Комплексът е поръчан от Чиновническото застрахователно дружество, които придобиват собствеността върху целия квартал между бул. „Цар Освободител“ и ул. „Аксаков“. В резултат през 1936 – 37 е изграден хотел със 100 стаи с отделни бани, концертната зала „България“ за 1470 места, с обща система за отопление и климатизация.

За жалост, при някои авторът не посочва кой притежава днес въпросните къщи (някои с размера на палати) – например в саттията за дома на проф. Шишманов не се отбелязва нито стила на сградата, нито името на архитекта, нито кога е построена, нито кой е днешният ѝ собственик. Четирите страници са запълнени със снимки и дълга биография на знаменития интелектуалец, която е известна, така както и фактът, че в този дом професорът е посрещал величия в родната литература като Иван Вазов. Не е посочено кой е днешният обитател и на „Резиденцията на Боян Пеев“ на ул. „Оборище“ – всъщност от посланика на кралство Нидерландия в България. Но пък е изложена накратко любопитната история на собственика – един от първите производители на шоколад в София. Авторът разказва и за съседната къща, но не пропуска да посочи, че днес това е Френското посолство.

Доза Щастие

Въпреки някои пропуски, пътеводителят събира на едно място изключително ценна информация за много от най-красивите сгради на столицата, с детайли, з които вероятно не подозират дори и старите софиянци.

Представяме ви откъс от „Исторически маршрути: София”, предоставен от издателство „Сиела“.

Изгубената улица „Търговска”

Улица „Търговска“, макар и дълга по-малко от половин километър, е била сред най-елегантните софийски улици и е останала най-носталгичният спомен за София преди Втората световна война. На фона на спретнатите фасади в началото на XX век, по „Търговска“ и близките улици са се разигравали многобройни сюжети с участието на дами и господа с безупречно облекло. Мъжете с панталони, сако и цветна жилетка, нагръдник и ръкавели, задължителното бомбе, а понякога и с бастун не за опора, а за елегантност. Дамите с дълги рокли, отрупани от цветя шапки, често и с воалетки, за да скрият красотата си (или пък нещо друго), а през лятото и с чадър против слънце.

Редом с тях минават улични продавачи на сладък салеп, „убава“ боза, гевреци или „жежки“ кестени. Минават и кафеджиите с таблите кафета за разнасяне по магазини и кантори. Виждат се и пъстрите шопски носии на жените от околните села, дошли в града за седмичния (Женския) пазар.

По „Търговска“ са минавали и всички високопоставени гости на Двореца – след железопътната гара файтоните с тях са се отправяли по „Мария Луиза“, покрай Баня Башъ са завивали по „Търговска“, пресичали са първо „Дондуков“, после площада и са влизали в дворцовата градина от западния вход. А ако си представим, че тръгваме в обратната посока – от Двореца към гарата, след като напуснем княжеската градина сме на
площад „Александър I“, а точно срещу нас се вижда началото на „Търговска“. Вдясно, на мястото на фасадата с пиластрите на Партийния дом (днешното Народно събрание), щяхме да видим внушителната сграда на застрахователно дружество „Балкан“, изградена по проект на Фридрих Грюнангер в първите години след 1900 г. Вляво са две красиви по-ниски сгради, а след 1911 г. до тях в дъното на площада и срещу Бююк джамия вече
щяхме да видим и хотел „Юнион палас“, собственост и проект на архитект Никола Юруков. Ъгълът на хотела между площада и ул. „Знеполска“ (разделяща хотела от джамията, а след 1930-а и от Българска народна банка) е имал прекрасен, заоблен корниз над няколко прозореца от мансардата, а пък срещуположният ъгъл е бил увенчан с купол.

Минаваме покрай водоскока и пресичаме площада, след което се отправяме по първата част на улица „Търговска“ до „Дондуков“, която е била на мястото на Партийния дом. В тази част подминаваме магазин за шапки, за копчета, за платове, за бижута, за оръжия, антиквар, бръснарница. Ето че сме на кръстовището с „Дондуков“, където вдясно на ъгъла можем да видим висока сграда с причудлив мансарден покрив, а през една малка сграда е знаменитият грандхотел „Панах“ на виенчанина Йохан Панах, построен в края на XIX век. Там можем да се отбием за шварц кафе с кифла в сладкарницата, но не и след 1927 г., когато на мястото е построено застрахователното дружество „Български феникс“. Ако се обърнем назад, над нас вляво ще се извиси ъгловата сграда с двете колони и магазина за дрехи „Тиринг“.

Тръгваме по втората част на улицата, отстъпила място за построяването на Министерски съвет и ЦУМ и пред нас вече се вижда минарето на Баня башъ. Преди да излезем на площад „Бански“, където след 1913 г. можем да посетим Минералната баня, избираме да се отбием вляво в пасажа „Свети Никола“.

Пасажът е бил вътрешнокварталното пространство между улица „Търговска“ и булевардите „Мария Луиза“ и „Дондуков“.

Днес на неговото място се намират самият площад на Ларгото и ЦУМ. Там преди повече от сто години е имало вехтошарски пазар за стари дрехи и обувки, свещници, скъсани фотьойли и т. н. От пасажа можем да се върнем на „Дондуков“, само че по тази част от булеварда, която вече не съществува. По нея са били „Руска парна чайна“ за хубав чай с лимон и захар, както и прочутата сладкарница „Роза“. Според градската легенда нейна кръстница е била сервитьорката Роза, която привличала мъжките посетители не по-малко от шоколадовите или сметановите пасти. В тази част е била и не по-малко известната сладкарница „Охрид“. От другата страна на квартала, по „Мария Луиза“, са били Арменското кафене и средището на дейците за свободна Македония – хотел-кафене „Македония“. За тях обаче ще ни трябва един следващ исторически маршрут.

ДС