Софийска филхармония МЕГАБОРД 13.11.25 до 25.12.25

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Русенската митрополия критикува стенопис на екзарх Йосиф в разградско училище

Бил изрисуван с ореол, който не му се полага

Автор на стенописа е художникът Орхан Исмаил, преподавател по изобразително изкуство в разградската гимназия. Изображението заема стена с размери 6 на 4 метра на входа на училището. Снимка: Община Разград/Фейсбук - Русенската митрополия критикува стенопис на екзарх Йосиф в разградско училище

Автор на стенописа е художникът Орхан Исмаил, преподавател по изобразително изкуство в разградската гимназия. Изображението заема стена с размери 6 на 4 метра на входа на училището. Снимка: Община Разград/Фейсбук

Русенската света митрополия поиска преработване на стенопис с образа на българския екзарх Йосиф I, открит само ден по-рано в Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ в Разград, написа лично русенският владика Наум във Фейсбук. Причината е, че духовникът е изобразен с нимб (ореол) и други елементи от православната иконографска традиция, които според митрополията са несъвместими с историческата му личност.

От канцеларията на Русенската митрополия уточняват, че митрополит Наум не е бил предварително информиран за инициативата и никой не е потърсил становището му за художественото решение.

„Поставянето на нимб (ореол), както и използването на други символи, присъщи на иконографската традиция, има определено богословско значение и не следва да се възприема единствено като художествено решение“, посочват от митрополията.

В православната традиция ореолът е символ на святост, а не просто декоративен елемент или знак за исторически заслуги. Екзарх Йосиф I е сред най-значимите личности в историята на Българската православна църква, но не е канонизиран за светец.

Стенописът е открит тържествено на 17 ноември като част от честванията на 35-годишнината от началото на чуждоезиковото обучение в Разград. Негов автор е художникът Орхан Исмаил, преподавател по изобразително изкуство в гимназията, който е работил по произведението в продължение на три месеца. Изображението заема стена с размери 6 на 4 метра вляво от входа на училището.

Инициативата е финансирана от сдружение „Архитекти на бъдещето“, председателствано от д-р Ваня Кастрева. На откриването са присъствали директорката на гимназията Ивелина Христова, председателката на Общинския съвет в Разград Галина Георгиева, преподаватели, ученици и представители на институциите.

Според училищното ръководство стенописът трябва да се превърне в петия символ на гимназията наред с емблемата, знамето, химна и училищната камбана. Предвижда се и възможност чрез QR кодове изображението да отвежда към образователни ресурси.

„Защото, за да летиш високо и да говориш на много езици, първо трябва да имаш здрави корени и да пазиш чисти своето родно слово и памет“, посочват от гимназията при представянето на инициативата.

От Русенската митрополия подчертават, че не оспорват намерението на училището да отдаде почит на своя патрон. Според църковната институция обаче е било необходимо предварително съгласуване с епархийското ръководство, за да се избегнат неточности при представянето на историческа църковна личност.

„Решението на училищното ръководство да се отдаде нужната признателност на блаженопочившия Български екзарх Йосиф I е похвално“, заявяват от митрополията, но настояват, че крайният резултат не е подходящ.

Позицията завършва с конкретно искане:

„Считаме, че така изпълнено, изображението на екзарх Йосиф в ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ – Разград не го олицетворява като заслужила историческа личност, като би следвало то да се преработи – под надзора и с консултацията на компетентни специалисти“.

Екзарх Йосиф I, чието светско име е Лазар Йовчев, е роден през 1840 г. в Калофер. Получава образованието си в Цариград и Париж, където следва литература, философия и право в Сорбоната. През 1877 г. е избран за Български екзарх и остава начело на Българската православна църква до смъртта си през 1915 г.

След Освобождението той запазва седалището на Българската екзархия в Цариград, откъдето ръководи мащабна дейност за развитието на българското църковно и училищно дело в Македония и Тракия. Неговата работа за съхраняването на българската национална идентичност извън границите на Княжеството го превръща в една от най-важните фигури в историята на българското образование.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.