Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Сърцето на митологията в „Метаморфози“ на Овидий

Прочутият труд на римския поет излиза в ново, луксозно издание

Кадъм и Хармония. Кн. IV от „Метаморфози“ - Сърцето на митологията в „Метаморфози“ на Овидий

Кадъм и Хармония. Кн. IV от „Метаморфози“

„Метаморфозите“ на древноримския поет Публий Овидий Назон излизат в ново издание – луксозно и с кожен гръб. Една от иконите на културния подем на Римската империя през I век отново ще е на пазара с едно от най-прочутите си съчинения – повече от 40 години след като излиза в Библиотека „Световна класика“. Преводът от латински език е същият – на вече покойния проф. Георги Батаклиев, а изданието е на „Изток-запад“.

Овидий е определян като майстор на елегичния дистих и традиционно се смята за един от тримата канонични поети на латинската литература – заедно с Хораций и Вергилий. Поезията му остава пример за подражание през Късната Античност и Среновековието, а „Метаморфози“ е сред основните източници за класическата гръко-римска митология.

„Метаморфози“ е и най-амбициозното му произведение – епическа поема в хекзаметър в 15 книги, енциклопедично очертаващи трансформациите в гръцката и римската митология от създаването на света до обожествяването на Юлий Цезар. По времето на написването на поемата, Овидий вече се ползва със статут на един от най-изтъкнатите поети и интелектуалци на Рим.

metamorfozi_coverТворбата е написана около 7-8 г., като малко след това Овидий е изпратен от Октавиан Август в изгнание в Томи на Черно море (дн. Констанца, Румъния). Причините за прокуждането не са известно – ясно е обаче, че то е наредено еднолично от императора без участието на Сената и без съдебен процес. В Томи, вече отчаян, поетът унищожава труда си, който, за радост на бъдещите поколения, продължава живота си чрез преписи на негови приятели.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Златният век на римската култура

През последните десетилетия преди Христа, след кръвопролитни битки и продължителни сражения римският император Октавиан Август съсредоточава в ръцете си неограничена военна и гражданска власт, установявайки трайно мир в цялата Римска империя.

Наред с промените, които внася в управлението и законодателството, Октавиан издига внушителни храмове, съдебни сгради, множество театри и библиотеки, прокарва пътища и водопроводи из цялата империя. Освен това се стреми да възстанови и добродетелите на старата република: благочестие, доблест, нравственост.

Подобно на елините, и Август привлича около себе си най-изтъкнатите представители на изкуството и науката, които не просто да го възхваляват, но и да популяризират идеите му, т.е. духовното и нравственото възраждане на римския народ чрез възвръщането на добродетелите и религиозността от времето на Републиката – и оставането на този период в историята като златен век на римската култура.

Откъс от „Метаморфози“ на Овидий

„Сътворението“

Тегли духът ми да пея как в нови тела се превръщат

формите. О, богове – та нали ги превръщате вие, –

почина мой вдъхновете, водете стиха ми неспирен

до настоящите дни от самото световно начало!

Преди морето, земята, небето, покриващо всичко,

само един бе ликът на природата в тази вселена,

хаос наречен – сурова и неразчленена грамада –

нищо, освен тежина неподвижна и заедно сбрани

кълнове срещуположни на свързани зле елементи.

Още титан над света не кръжеше да праща светлика,

още и лунния сърп не изпълваше с прирасти Феба

и не висеше твърдта сред околния въздух свободно

при равновесно тегло, и не беше протягала още

Амфитрита ръце до далечния край на земята.

Имаше, вярно, и твърд, и море, и не липсваше въздух,

ала нездрава твърдта, неплавателна беше водата,

въздухът беше без зрак. Не запазваше своя лик нищо.

Всяко враждуваше с всяко, защото в отделното тяло

топлото беше в борба със студеното, сухото с влажно,

мекото с твърдо, това, що тежи, с вещество безтегловно.

Тази вражда отстрани бог – природната по-добра сила.

Той от небето твърдта отдели, от твърдта пък водата

и от по-гъстия въздух откъсна небето лазурно.

Щом като всичко разви и от тъмната маса извлече,

свърза неща, по места отделени, в съгласие мирно.

Тъй на небесния свод безтегловната огнена сила

блесна и място избра висината отгоре над всичко,

въздухът по лекота и пространство остана след нея.

По-плътна, земната маса притегли по-грубите части,

стегната от тежестта. Подир всички околната влага

крайното място зае да опаше кръга на земята.

Щом като тъй разположи природата богът безимен,

щом я така раздели, разделеното в слоеве свърза.

И от самото начало заобли земята, да бъде

равна от всички страни, на кълбо с исполински размери.

После разля нашироко морета, от буйните ветри

да се вълнуват, отвред да връхлитат брега на земята.

Извори той, езера и блата необятни придаде,

ограничи с брегове лъкатушни реките, които

в разни посоки текат – от тях някои почвата пие,

други догонват морето, през чисти полета се вливат

в равната, волната шир, за да плискат крайбрежия, не бряг.

И повели да се ширнат поля, долини да се смъкнат,

да зашумят лесове, да се дигнат планински чукари.

Както небесния свод прекосяват два пояса вдясно,

толкова пояса вляво, но има и по-горещи пети,

богът грижовен така раздели обградената тежест

също на толкова дяла: пет пояса стелят земята.

Който заема средата, от жега не се обитава,

двата с дълбок сняг покри, между тях разположи два други,

даде на тях мекота, като смеси студа с топлината.

Въздухът висна над тях с по-голяма от огъня тежест,

толкова също стои след земята по тежест водата.

Там повели и мъгли, повели да се облаци трупат

с тътнещи гърмове вкуп, за да сепват сърцата човешки,

и с ветровете, които пораждат светкавични бури.

Все пак творецът световен не им позволи да вилнеят,

както си искат, в ефира: и днес те се мъчно удържат,

щом като в разни страни устремяват напора си всички,

да не разкъсат света, че такава е братската свада.

Евър завя към Аврора, към Персия и Набатея,

към върховете, огрени от ранния утринен блясък.

А бреговете, които съгрява вечерното слънце,

близо лежат до Зефира. Към скитите страшен напира

и към Голямата мечка Борей. А земята насрещна

кваси Южнякът безспир с устойчивите облаци тежки.

Горе тогава разся той ефира кристално прозрачен,

без тежина и съвсем от утайките земни пречистен.

Тъкмо на всичко така постоянните слогове сложи,

и по небето навред заблестяха звездите, които

бяха под гъстия мрак спотаявани толкова дълго.

Без живина да не би от вселената кът да остане,

с образи на богове, със звездите насели небето.

Даде вълните за дом на сребристите риби, земята

своите твари прие, пък пернатите – лекият въздух.

Но същество, по-свещено от тях, с по-възвишена мисъл,

нямаше още в света за господство над всички околни.

И появи се човекът – дали от божествено семе

оня творец, първоизвор на свят по-добър, го създаде,

или земята, едва от ефира висок отделена,

свежа, бе скътала кълн от предишното сродство с небето?

Нея примеси синът на Япет с дъжделивата влага,

образа на боговете всевластни така пресъздаде.

Докато другите твари наведени гледат земята,

стори човешкия лик възвисен, за да вижда небето,

и повели на човека да свръща очи към звездите.

Тъй, дотогава сурова, от облик лишена, земята

беше сега променена с незнайните образи хорски.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах