За пореден път Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ не показа накъде върви и докъде е достигнала българската литература. Всъщност намекна къде е спряла и какво не ù достига.
За двадесет и седми път на официална церемония в къщата музей „Христо Г. Данов“ в Стария град на Пловдив в петък бяха връчени Националните награди за принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов“. Събитието се организира от Министерството на културата и Община Пловдив – съучредители на отличието от 1999 г., когато градът под тепетата бе съпътстваща Европейска столица на културата.
Звучи престижно, церемониално, важно. Но всъщност събуди дискусия, в която стана ясно, че зад фасадата се крие нещо гнило.
На първо място – награденото издателство „Български писател“. То е собственост на Съюза на българските писатели, управлява го председателят Боян Ангелов. Издателството работи само в полза на членовете на СБП и отдавна няма нищо общо с тенденциите на съвременната българска литература. Продукцията му е ограничена и тематично, и идеологически. Съюзът на българските писатели не обединява всички автори у нас. Позициите му – русофилски, антилиберални, дори социалистически – се демонстрират непрекъснато и в съюзния вестник „Словото днес“, и в изказвания на ръководното му тяло. Затова наградата идва изненадващо – нито тиражите, нито качеството на издаваните от „Български писател“ книги съответстват на нивото на европейската и световна литература днес. Но пък в журито на наградата „Христо Г. Данов“, обявено в деня на награждаване, присъства дясната ръка на председателя и управител на издателството – Анжела Димчева. Последната книга на поетесата репортерка, която отразява цялата дейност на СБП във в. „Труд“, също е издадена от „Български писател“. Това навежда на мисълта за сериозен сблъсък на интереси. В статута на наградите „Христо Г. Данов“ е обявено, че членовете на журито подписват декларации за необвързаност с кандидатурите. Как е възможно автор да не е обвързан с издателството, в което излиза книгата му, или член на СБП да не е обвързан с юридическо лице, собственост изцяло на същия този съюз?!
Подобна ситуация доведе до отмяната на резултатите от конкурса за Роман на годината на Фонд „13 века България“ преди 2 години. Този път не се очертава да бъде отменена наградата на съюзното издателство. Макар че то, освен това, не е получило нито една номинация в останалите категории на „Христо Г. Данов“, а това е странно – остава да виси въпросът защо точно получава наградата за цялостна дейност, ако няма нито една книга, която да впечатли със съдържание или корица.
Спорове се развихриха и при наградите за превод. Мнозина оспориха дали Жанина Драгостинова с превода ù на „Изповедите на авантюриста Феликс Крул“ от Томас Ман (Изд. „Колибри“). Но всъщност при преводите проблемът е друг. Тази година имаше наистина добри кандидати. Безспорно преводът на Томас Ман е тежка и отговорна задача. И да оцениш как е преведен класик е доста по-лесно за журито. Преводачи и издатели обаче посочиха, че преводаческа виртуозност е демонстрирал Крум Крумов при превода на „Книгите на Яков“ от Олга Токарчук (Изд. „Ай Си Ю“). Възможно е да са прави в аргументите си, но субективизмът тук надделява. Всъщност журито можеше да подходи нестандартно и да обяви по изключение двама наградени.
Това обаче едва ли може да се очаква от жури, чиято средна възраст е поне два пъти колкото възрастта на наградите „Христо Г. Данов“. Тази година книгите и издателствата бяха оценявани жури с председател Боряна Лозанова – началник на отдел „Регионални дейности“, дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ в Министерство на културата, и членове: Десислава Димова – главен експерт в същия отдел на МК; Пламен Панов – заместник-кмет „Култура, археология и туризъм“ в Община Пловдив; Йордан Велчев – поет, писател и историк; проф. д.н. Пламен Петков – представител на Института за литература към БАН; д-р Ваня Аврамова – заместник-директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“; доц. д-р Вера Киркова-Жекова – представител на Съюза на преводачите в България; Анжела Димчева – представител на Съюза на българските писатели; Цвятко Остоич – представител на Съюза на българските художници.
Практиката журито да работи анонимно чак до вечерта на конкурса е остаряла, признават мнозина. Така не може да се предвиди нито сблъсъкът на интереси, какъвто тази година несъмнено има, нито да се потърси отговорност за нечие пристрастие, преди наградените да бъдат обявени. Разговорите за промяна в статута на наградите „Христо Г. Данов“ продължават вече години наред, но си остават безплодни.
Въпреки всичко – честито на наградените!
Номинирани и наградени по категории 2026 г.
Автор на българска художествена литература
Номинация: Боян Йорданов за книгата „Под месечината, огромна като тиква“ (Изд. „Жанет 45“)
Номинация: Деян Енев за книгата „Тъгувам за Киото“ (Изд. „Жанет 45“)
Наградата спечели: Антон Баев за книгата „Колкото да влезе Бог“ (Изд. „Коала прес“)
Преводач на художествена литература
Номинация: Елена Алексиева за превода на „Transhumanism inc.“ от Виктор Пелевин (Изд. „Жанет 45“)
Номинация: Крум Крумов за превода на „Книгите на Яков“ от Олга Токарчук (Изд. „Ай Си Ю“)
Наградата спечели: Жанина Драгостинова за превода на „Изповедите на авантюриста Феликс Крул“ от Томас Ман (Изд. „Колибри“)
Автор в областта на хуманитаристиката
Номинация: Алберт Бенбасат за книгата „Литературата като книга“ (Изд. „Колибри“)
Номинация: Стефан Дечев за книгата „Съединението срещу задкулисието. Политика и памет (1885-1998)“ (Изд. „Жанет 45“)
Наградата спечели: Явор Гърдев за книгата „Власт, суверенитет и режисура“ (Изд. „Жанет 45“)
Автор на издание за деца
Номинация: Божидар Манов за книгата „Що е то? Гатанки в стихове“ (Изд. „Колибри“)
Номинация: Ивелина Радионова за книгата „Приключенията на Ардин“ (ИК „Персей“)
Наградата спечели: Мария Донева за книгата „Моите кукли“ (Изд. „Жанет 45“)
Художник на книга
Номинация: Капка Кънева за книгата „Вълшебното грозде“ с автор Капка Кънева (Изд. „Лист“)
Номинация: „Медия Кей“ ООД за книгата „Театър 199 в няколко стъпки“ от авторски колектив („АйПринт“ ООД)
Наградата спечели: Милена Вълнарова за книгата „Хендерсън – кралят на дъжда“ от Сол Белоу (Изд. „Лист“)
Представяне на българската книга
Номинация: Диаскоп (www.diaskop-comics.com) с автор Георги Чепилев (Изд. „Пловдивско дружество за комикс изкуство и графични романи „Диаскоп“)
Наградата спечели: Литературно списание „Страница“ – Редакционна колегия: Борис Минков, Галина Лардева, Гергина Кръстева, Димитър Келбечев, Клео Протохристова, Людмил Станев, Младен Влашки; издател: Сдружение „Литературна къща” – Пловдив
Библиотечно дело
Номинация: Регионална библиотека „Пейо Яворов“ – гр. Бургас
Номинация: Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ – гр. Шумен
Наградата спечели: Библиотечно-информационен център на Медицински университет – гр. Пловдив
Българско издателство
Номинация: Издателство „Ерго“
Номинация: Издателство „Лист“
Наградата спечели: Издателство „Български писател“
Голямата награда за цялостен принос в националната книжовна култура бе обявена и връчена от министър Евтим Милошев. Неин носител тази година посмъртно е бардът Михаил Белчев.


