Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Шпионската Мисия „Лондон“ на една българска поетеса

ДС изпраща Лиляна Стефанова да се бори с „умраза“ и „провокаций“ в Англия, без да знае английски

Заради информацията, изпратена от агент „Албена“ от мъгливия Лондон, както и заради усърдието, с което сътрудничи, ѝ връчват медал. Снимка: Личен архив, част от автобиографичната ѝ книга „Моят луд век“ - Шпионската Мисия „Лондон“ на една българска поетеса

Заради информацията, изпратена от агент „Албена“ от мъгливия Лондон, както и заради усърдието, с което сътрудничи, ѝ връчват медал. Снимка: Личен архив, част от автобиографичната ѝ книга „Моят луд век“

Името на още една българска писателка и поетеса бе оповестено от Комисията по досиетата с поредната порция лица от медиите, съпричастни към дейността на бившата Държавна сигурност. Лиляна Стефанова, проверена в качеството ѝ на главен редактор на списание „Обзор“, се оказа секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС. Принадлежността ѝ към органите е установена от наличието на документи от щатни служители, регистрационен дневник и картони.

Както в досието на Юлия Кръстева, и в това на Стефанова няма подписана декларация за сътрудничество, няма и нито ред собственоръчно написани агентурни сведения или каквото и да е излязло лично от нейната ръка. Изглежда, че досието ѝ е било прочистено. Но няма и обяснение (като това в досието на Кръстева), че не е искала да пише. Напротив, в отчета си за регистрацията на „др. Стефанова за секретен сътрудник на КДС“ първият ѝ ръководител Х.Х. казва: „Прие с ярко желание да сътрудничи с нашите органи, което тя смята за естествено и патриотичен дълг“. Но и при Стефанова всичките ѝ донесения са преразказани от оперативните работници (петима), които са я ръководили.

Предложението да сътрудничи идва покрай заминаването на Стефанова за Англия с цел написване на книга, „където тя ще бъде използвана да изучава лицата, с които ще бъде в контакт, и да дава наводки и за получаване на секретна информация главно по линия на идеологическата диверсия“. Година по-рано поетесата е прекарала няколко месеца в САЩ, след което написва „Една есен в Америка“, но няма данни тогава българските тайни служби да са проявили интерес към пребиваването ѝ на вражеска територия.

От Оперативно писмо № 8 от началото на октомври виждаме, че тя ще остане в Англия 10 месеца, като ще специализира английски език. Думата „специализира“ предполага, че тя е знаела английски, но е трябвало да го усъвършенства. Изглежда не е било така. Резидентът в Лондон се оплаква, че „поради незнание на езика и липса на всякакъв опит в нашата работа, др. Лиляна Стефанова дълго време няма да бъде в състояние да изпълнява нашите задачи“.

Ситуацията добива още по-комичен характер в стил „Мисия Лондон“, когато още с пристигането ѝ, пред неразбиращата английски наша разузнавачка се появява втори кандидат да я ръководи – както се разбира от оплакване на резидента до Центъра: „Братовчеда ме предупреди, че само той ще работи с нея, тъй като това му било наредено още докато бил в отпуска, на базата на това, че била близка приятелка на шефа му(цитираме с автентичния правопис). Не знаем кой е „братовчеда“, но изглежда е загубил този спор, защото по-нататък името почти не се среща.

В първите три месеца сведенията от „Албена“ включват само информация за останалите чужденци в курса по английски и преподавателите ѝ. Съобщава, че хазяите в квартирата ѝ били любезни, но ѝ показвали „само положителните страни на живота в Англия“. Пише писмо до полк. Г.В. (по-късно неин оперативен ръководител) с молба да помогне на племенника ѝ – ученик, несправедливо изхвърлен от общежитието на руската гимназия. Вече понаучила английски, тя докладва за унгарец, с когото се запознала парка, който се представил като пилот, избягал от Унгария заедно със самолета си и 20 войника по време на унгарските събития. Той говори с „умраза“ за социализма и ѝ обяснява, че ако остане в Англия, ще си живее добре. Тя не приема предложението му. В София предполагат, че това са „провокаций“ на английското контраразузнаване (често в документите на ДС в множественото си число думи, завършващи на „я“ се пишат с „ий“).

Един ден „Албена“ отива на летището да посрещне Питър Темпест, кореспондент на комунистическия „Дейли Уъркър“ в Москва. При пристигането си той казал:

Най-после в моя чист и хубав Лондон“, като очевидно искал да намекне, че Москва не е толкова чист и хубав град, съобщава Стефанова. За нея това е поведение, необяснимо за комунист.

Така текат напрегнатите делници на боеца на Тихия фронт. А празниците – ваканцията, изкарва в Париж при приятелско семейство.

След като се завръща в Лондон, тя се среща Я.С. – българин от ДМЗ „Ленин“-Перник, изпратен на специализация, който говорел с „най-черни краски за всичко социалистическо – като се почне от завода, където работи, до върховете на партийното и държавно ръководство“. Това сведение е резолирано с нечий началнически почерк:

Да се вземат мерки за да не направи Я.С. някоя глупост!“.

„Албена“ продължава да изпраща имена и незначителни факти (наводки – привидно информация без стойност, която в даден момент може да се окаже полезна) за останалите курсисти. Разговаря с един турчин как възприема изобилието от мъже с дълги коси и бради по улиците на Лондон.

„И в Истанбул има много такива – успокоява я той. – Това поведение не е свързано с никаква идейна подкладка.“

По същото време и в София започват да се появяват младежи с все по-дълги коси, но партийното и държавно ръководство вижда в това идеологическа диверсия (също както и в „Бийтълс“) и милицията взима мерки всички да са прилично подстригани в идеологическо отношение. ДС счита повечето ѝ съкурсници за безинтересни в оперативно отношение.

Ето че стигнахме и до най-важната информация, изпратена от „Албена“ от мъгливия Лондон, заради която, както и заради усърдието, с което сътрудничи, ѝ връчват медал. Това обаче не се случва веднага. При завръщането си от Англия „Албена“ докладва, че в „някои културни среди много се интересували дали на фестивала [Световния младежки фестивал в София през 1968 г.] ще дойдат китайски младежи“. Група учители коментирали следното:

Ако има китайци на фестивала в София ще е много хубаво, защото младежите от западните страни и Китай ще си подадат ръце – фактически те са на еднакви политически позиции. И едните, и другите протестират против капитализма и против съветския социализъм. Английските младежи се канели активно да протестират в София“.

Според Стефанова, „болшинството от английската университетска младеж е силно политизирана. Например в университета „Съсикс“ в град Брайтън, под лозунга „Съдбата на човечеството е в ръцете на младежта“, студентите са се отказали от всякакви младежки удоволствия и усилено изучават трудовете на Троцки, Мао Дзе Дун и други антимарксисти“.

„Те имали намерение да дойдат на фестивала – съобщава „Албена“ – и да направят всичко възможно за да елиминират фолклорната му и въобще забавна страна, и да го превърнат в политическа трибуна. Троцкистите, маоистите и анархистите били убедени, че нашата младеж не ще може да им се противопостави“.

В служебния отчет от престоя на Стефанова в Англия пише и че „изменниците на Родината в Англия през последната година много са се озлобили и това озлобление продължава да расте“. „Албена“ научила това от „изменниците на Родината Петър Увалиев и Донка Аерланд“, но не разбрала на какво се дължи.

Край на Първа част

Следва: КАК БЪЛГАРИЯ „УСТРОИ ПУБЛИЧНИЯ ДОМ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ЛАГЕР“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах