ВИЕНA – СОФИЯ
Виенa очакваше Софийскaта филхaрмония още миналия декември, но всеобщата карантина отложи гостуването за този май. За втори път, само две години след шумния успех в „Златната зала“ на Музикферайн, филхармониците и Найден Тодоров отново се вписаха в интензивния музикален живот на Виена, където в програмата на 66-те концерта на течащия в момента фестивал (Mузикферайн фестивал: 7 май – 17 юни) се открояват имената на Виенската филхармония с Рикардо Мути, Бостънски симфоничен оркестър с Андрис Нелсонс, сър Саймън Ратл с Лайпцигския Гевандхаус оркестър, Дрезденската Щатскапеле с Кристиан Тилеман, Симфоничен оркестър „Веберн“ с Кирил Петренко, мецосопраното Сесилия Бартоли, цигуларя Юлиан Рахлин, пианистите Мицуко Учида, Игор Левит, Денис Мацуев и още десетки световни артисти.
Концертът на Софийската филхармония на 17 май бе интригуващ зa виенчани не с екзотиката на новото, неизвестното, а напротив – като вече познато с достойнствата си събитие, привлекателно както за българската диаспора (дори собственик на малък магазин на отговора ни откъде сме, възкликна: „О, Софийската филхармония има довечера концерт тук!“), така и за дошлите множество колеги, прочути музиканти, интелектуалци, художници, известни обществени фигури, чуждестранни дипломати, традиционното виенско меломанско общество. Въпреки дъждовния ден, вечерта отрано се събираше многобройна публика, към Музикферайн бързаха търсещите последни билети, в метрото отдалеч се отличаваха елегантно облечени достолепни двойки, а и много млади хора. И отново – препълнена „Златна зала“!
…Иска ми се да уталожа емоционалния момент в спомените си, да обрисувам безпристрастно характеристиката на този концерт, но не е възможно. Защото атмосферата на тази вечер бе изцяло изпълнена с възторженост, в залата и на сцената. Филхармониците музицираха с истинско удоволствие, наслаждавайки се на великолепната акустика, позволяваща разгръщането на пълния потенциал на оркестровата звучност, с всички детайли и най-фини нюанси в тембри и динамика. И от първия до последния тон между музиканти и публика течеше онзи непрекъснат ток с високо емоционално напрежение, предаващ взаимно радост и благодарност.
Изцяло „славянската“ програма бе замислена в логична градация – от началните витални Славянски танци № 2 и № 8 на Дворжак към драматичната Пета симфония на Чайковски като финал. А между тях – Гротескната сюита „Бай Ганьо“ на Веселин Стоянов, създадена преди повече от 80 години, но неизпълнявана досега тук – в града, където големият творец е получил висшето си образование. И ако в музиката на Дворжак и особено на Чайковски публиката можеше да се възхищава на респектиращото диригентско майсторство на Найден Тодоров в изграждането на мащабната драматургия с намиране на нови детайли и акценти в интерпретацията на сложната симфонична форма, да се наслаждава на високия професионализъм на оркестъра с неговата богата монолитна звучност и брилянтно изваяни сола, то истински взрив на въодушевление и спонтанни реакции донесе премиерното за Виена изпълнение на „Бай Ганьо“. Постигнатата ярка, почти „сценична“ образност, обширната палитра от динамични, темброви и хармонични цветове, променливата контрастна жанровост и виртуозните перфектни инструментални сола предизвикаха не само бурни аплодисменти след всяка една част, но и интереса на професионалистите към необичайната творба.
Така майсторството на Найден Тодоров и Софийските филхармоници въведе отново във виенския музикален свят представата ѝ за високо професионалното равнище на съвременното ни изпълнителско изкуство, и за оригиналното богатство на българската музикална култура. Дано тези изяви бъдат постоянна традиция!

Снимкa: Василкa Балевска/Софийска филхармония
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение