София – градът на седемте реки

Свикнали сме да мислим за София като за град, лишен от красива пълноводна река, на каквато се радват много други големи български градове. В столицата ни не извива снага водна змия като Янтра, нито се спуска достолепното сребърно тяло на река като Марица например.

Но ако Пловдив е градът на седемте тепета, то София със същата увереност може да бъде наречена „градът на седемте реки”. Точно седем са реките, които си дават среща в Софийското поле: Блато, Боянска река, Владайска река, Искър, Лесновска река, Перловска река и Суходолска река.

Заради това изобилие на речни корита, през 1879 г., когато те все още не са озаптени в бетонни коридори, Константин Иречек нарича София „Българската Венеция”. Ето как е видял съвсем младата българска столица чешкият историк:

„… След пладне навалихме се на другата страна на планината. Пътът от оттук до София е съвършено отвратителен, както изобщо бива пътуванието по бившата османска държава. …

Половин ден вървиш все между голи скали и блатисти пастбища между цел лабиринт еднообразни криволици, които омръзват на окото да го гледа. По шосето срещаш тук-там ханища, защото селата са отдалечени и скрити от главните пътища. Малко като се слезе от врьха, на лева страна се съгледва дълбоката долина на реката Искърец: той се втича в големий Искър, който тук наблизо през непроходими скали и височини се отправя към Дунава. …

Тука по улиците зимно време има кал до невервание, който се разлива из целий град като езеро и человек не може другояче да излезе из жилището си, освен с дълбоки ботуши. В това време София заслужава да се нарече „Българска Венеция.“

По това време градският пейзаж на София е бил съвсем различен. Бул. „Стефан Стамболов”, който свързва бул. „Сливница” и бул. „Тодор Александров” и върху който е разположен Женския пазар, например, е бил река, която се е вливала в р. Владайска точно под Шарения мост (известен днес като Лъвов мост). Там е било „хорището” на София, мястото за празнични хора в османската епоха.

В миналото София била прекосявана от р. Крива река (или т.нар. Иша) – стар ръкав на р. Боянска. Тя навлизала в София откъм площад „Македония“, минавала покрай Института за спешна медицинска помощ „Пирогов“, по ул. „Солунска“, пл. „Славейков“, ул. „Левски“ и ул. „Славянска“ и образувала блата пред Народния театър и между ул. „Гурко“ и бул. „Цар Освободител“. При Орлов мост Крива река се вливала в Перловска река.

План на София от 1887 г.

Боянската река до 1979 г. е била надземна от площад „Ручей” в Хиподрума до НДК. При строежа на бул. България е вкарана под земята.

Дървенишката река също е вкарана в подземно русло.

Най-силно във времето са променени речните корита на р. Искър и на вътрешноградските реки: Перловска, Владайска и Суходолска. Част от тях са напълно пресушени и премахнати. Такива са Кривинският ръкав на р. Искър, разположен между кв. „Гара Искър“ и кв. „Челопечене“, реките Мутийска и Драганчова бара и др. Около 28 км от останалите реки са трайно коригирани посредством подпорни стени и облицовки на дъното с камък или бетон – такива са случаите с р. Стари Искър (р. Лесновска), Перловска (след кв. „Бояна“), р. Дървенишка, р. Владайска след кв. „Княжево“ (вкл. р. Суходолска), р. Какач след кв. „Обеля“ (вкл. Църна бара) и р. Блато след кв. „Мрамор“.

Преди повече от половин век в околностите на София е имало табела:

„Тук ще бъде пристанище Павлово”.

Това не е била шегичка на зевзеци, а част от популяризацията на огромен проект, който предвиждал да свърже София с три морета.

В продължение на години проектът „Софийско море” е бил част от ежедневието на столичани. В началото на 50-те години, когато Вълко Червенков управлява Партията, народа и България, ентусиазираните комунистически управници решават да превърнат София в морски град. По това време кипи усилено строителство – издигат се над 30 тежкопромишлени завода, построява се Дунав мост, растат водни и топлоелектрически централи. Всичко това става с безплатното и недотам доброволно участие на населението – бригади от цялата страна, включващи хора с всякакви професии, са изпращани по „горещите” обекти. Това дава смелост на развихрилите фантазията си държавни мъже да планират проекта „Софийско море”.

Първоначално се мисли върху вариант да се отклони течението на Дунав към София, като се обърне посоката на р. Искър. Водата от Шварцвалд трябвало да запълни „софийското море” и да се оттича към Струма. Отделно от това трябвало да се направи и връзка с Марица, а после оттам да се прокопае канал до Черно Море. Така трябвало да се създаде воден път, по който до София да стигат кораби от Балтийско море, които да поемат от столицата към Черно или към Бяло море. Така мечтата на мнозина днешни „патриоти” щеше да е завършена – не просто България, а София щеше да има излаз на три морета.

Разбира се, имало и разумни инженери и хидростроители, които протестират срещу реализацията на този мегаломански план. Но комунистическата власт е неуморна и не спира. Започват да копаят. Първоначално трябвало да се изгради канала Павлово – Панчарево с пристанища Павлово, Красно село-Север, Лозенец, Студентски град, Младост и Панчарево.

Всеки софийски гражданин трябвало да участва в изкопаването на този амбициозен канал. Всяка сутрин 2000 софиянци били събирани от сборни пунктове и с кирки прокопавали бъдещето на „морска” София.

Постепенно ентусиазмът спадал, а и нахлули нови политически времена. Десетилетие по-късно софиянци отново давали повинност – този път с лопати връщали изкопаното обратно в дупката в полите на Витоша, която сами били принудени да направят. Така приключила възможността София наистина да стане Венеция на Балканите.

Днес реките на София продължават да прекосяват града почти невидими. Мнозина, особено не кореняци софиянци, възприемат каналите не като русла на истински реки, а като корита на безименни вади.

Всъщност това са градски пространства, които имат нужда от ренесанс. Затова инициативата „Реките на София” се е заела да ги превърне от неугледни и изоставени места в пространства за спорт, отдих и култура. Първата стъпка към промяната на „каналите“ на столицата ще бъде направена този уикенд, на 26 и 27 септември, когато фестивалът ще се разположи на Перловската река до Националния стадион „Васил Левски“, Владайската река до Лъвов мост и в кв. „Зона Б-5“ до ул. „Три уши“.

Вижте още: ФЕСТИВАЛ ПРЕВРЪЩА РЕКИТЕ НА СОФИЯ В МЕСТА ЗА КУЛТУРА, ОТДИХ И СПОРТ