Триизмерни макети, говорещи етикети и информация на брайлов шрифт ще направят архитектурното наследство на столицата достъпно чрез допир в първата изложба по проекта „Докосни София“, съобщиха от Столичната община. Изложбата ще бъде открита на 23 октомври в Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928“.
Петнадесет от най-известните архитектурни забележителности на София ще може да бъдат разгледани по необичаен начин: не с очи, а с ръце. Инициативата представя известни столични сгради и паметници чрез триизмерни макети, които посетителите ще могат да изследват с пръсти. По този начин архитектурни елементи като куполи, колони, кули и фасади, обикновено възприемани чрез зрението, ще придобият осезаема форма. Информацията за всяка забележителност ще бъде достъпна и чрез специални говорещи етикети, а проектът предвижда и издание на брайлов шрифт, представящо включените обекти.
Инициатор на проекта е Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928“. Идеята не се изчерпва с временна експозиция. Предвижда се създаването на образователна колекция, която да продължи да се използва и след приключването на изложбите, включително от деца със зрителни увреждания.
Планирани са общо три изложения на макетите. След откриването в читалището експозицията трябва да гостува в Специалното училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“ и в специализираното предприятие „Успех“. В края на проекта един комплект макети ще бъде предоставен на училището, а друг ще бъде предаден на Регионалния исторически музей на София.
„Докосни София“ се вписва в усилията за преодоляване на една от дългогодишните прегради пред хората със зрителни увреждания – ограничените възможности да възприемат визуалното културно наследство. Подобен подход вече е прилаган в България. През октомври 2016 г. в Националната галерия „Квадрат 500“ беше открита специалната постоянна експозиция „Докосни галерията“, в която произведения на известни български художници са адаптирани като тактилни графики с аудиоописания на български и английски език.
Новият проект пренася този принцип в градското пространство. Вместо да разчита единствено на словесни описания на известните сгради, той предлага възможност за непосредствено опознаване на техните форми и пропорции. Така изложбата поставя и по-широк въпрос за достъпността на културното наследство – доколко един град действително принадлежи на всички свои жители, ако част от тях не могат да възприемат неговите най-разпознаваеми символи.
