Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Странни смъртни случаи в науката и зародишът им в Културната революция

Романът „Трите тела“ на китайския писател Лиу Цъсин - първият в Азия отличен с „Хюго“, за пръв път на български език (откъс)

Науката често влиза в противоречие с политиката и епидемията от COVID-19 го доказа най-добре. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Странни смъртни случаи в науката и зародишът им в Културната революция

Науката често влиза в противоречие с политиката и епидемията от COVID-19 го доказа най-добре. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Дори в извънредни ситуации издателствата продължават да предлагат нови книги. „Трите тела“ на китайския фантаст Лиу Цъсин (в китайския език фамилията се пише преди собственото име) е един от големите съвременни научно-фантастични романи. Преводът е на един от най-изтъкнатите български преводачи от китайски език – Стефан Русинов.

„Трите тела“ е първият том от трилогията „Земното минало“, в която Лиу Цъсин, по подобие на един от най-големите си вдъхновители Артър Кларк, разгръща представите си за бъдещето на Земята и Вселената през следващите хилядолетия. В първата част Лиу поставя началото на фантастичната си история в тъмните времена на Културната революция през 60-те и 70-те, когато интелектуалците в Китай са подлагани на политически гонения и жестоки мъчения. Четири десетилетия по-късно в света на физиката се случва поредица от необясними странности, които подтикват много учени да отнемат живота си. Главният герой Уан Мяо постепенно научава каква е причината за тези явления и връзката им със събитията отпреди четиридесет години.

Лиу Цъсин е от поколението китайски писатели, които израстват именно във времената на Културната революция, описвани като „епоха без книги“. Обстановката се размразява с реформите на Дън Сяопин в края на 78-а и скоро първите си стъпки правят повечето големи съвременни китайски писатели, включително нобелистът Мо Йен и често споменаваните като претенденти за Нобелова награда Цан Сюе и Ю Хуа. И докато през осемдесетте години силните течения на авангардната, неокласическата и неореалистичната литература придобиват особено голяма популярност както в академичните среди, така и сред зажаднелите за култура читатели, възникналата по същото време научнофантастична вълна остава нишова, макар и не по-малко оживена. Извън радара на широката публика остава дори Лиу Цъсин, един от най-продуктивните писатели в жанра, автор на разкази, повести и романи, рекордьор по получени награди „Галактика“ и „Небюла“.

Нещата се променят, когато „Трите тела“ става първият азиатски роман, отличен с най-престижната международна награда за научнофантастична литература „Хюго“. Първоначално публикуван през 2006-а на части в китайското списание „Светът на научната фантастика“ и издаден като самостоятелна книга през 2008 г., чрез английския превод на Кен Лиу за специализираното издателство „Тор Букс“ през 2014 г. той придобива популярност извън тесните кръгове на китайските фенове на жанра.

Въпреки че е в не толкова популярния поджанр на твърдата научна фантастика, „Трите тела“ (преведен на английски като „Задачата за трите тела“ – The Three-Body Problem) постепенно се превръща в съвременна класика, преведен на десетки езици, спечелил почитатели като Барак Обама и Марк Зукърбърг, и предизвикал интереса на филмовото студио „Амазон“.

Предлагаме откъс от първия том от трилогията, предоставен от изд. „Колибри“.

Билярдна топка

Уан Мяо подуши алкохолните пари още щом бутна вратата на чисто новия тристаен апартамент на Дин И. Завари го да лежи на дивана, с включен пред него телевизор, но с очи към тавана. Уан Мяо се огледа. Обзавеждането още беше оскъдно и просторната гостна изглеждаше твърде празна. Затова и толкова се набиваше на очи билярдната маса, поставена в ъгъла.

Дин И не изглеждаше подразнен от неочакваното посещение на Уан Мяо. Напротив, очевидно и той изпитваше нужда от компания.

– Този апартамент го купих преди три месеца – каза той. – И за какво? Все едно тя ще се прибере.

Дин И поклати глава с пияна усмивка.

– Вие…? – Уан Мяо искаше да узнае всичко за Ян Дун, но не му идваше подходящ въпрос.

– Тя беше като звезда – винаги далеч от мен, винаги светла, но студена.

Дин И се приближи до прозореца и се загледа в нощното небе, сякаш търсеше изгубената звезда.

Уан Мяо не отговори. Странното беше, че изпитва желание да чуе гласа ѝ, въпреки че преди една година, в онзи залезен миг, когато двамата размениха погледи, тя не беше казала нищо. Никога не я беше чувал да говори.

Дин И размаха ръка, все едно пропъждаше нещо, за да се измъкне от горестните си мисли.

– Професор Уан, ти си прав да не искаш да се забъркваш с военните и полицията. Те са банда самонадеяни кретени. Самоубийствата на учените нямат никаква връзка с „Границите на науката“.

Така и не можах да им го набия в кратуните.

– Те май са провели някакво разследване.

– Така е, при това на международно ниво, затова и трябва да са наясно, че двама от учените не са имали никаква връзка с „Границите на науката“, включително… Ян Дун.

Дин И изпитваше видимо затруднение при произнасянето на това име.

– Дин И, сега и аз съм въвлечен, така че много бих искал да разбера причините за избора на Ян Дун. Ти все нещо знаеш.

С това нескопосано изказване Уан Мяо се опита да прикрие истинските мотиви за любопитството си.

– Това би те въвлякло още повече. Сега си ангажиран само умствено, а ако разбереш причините, ще се ангажираш и психически и тогава ще стане лошо.

– Аз се занимавам с приложни изследвания. Не съм толкова чувствителен колкото вас, теоретиците.

– Добре тогава – отговори Дин И и отиде до масата. – Нали си играл билярд?

– Само няколко пъти в училище.

– С нея много обичахме да играем, понеже ни напомняше за сблъсъка на частиците в ускорителя.

Дин И взе бялата и черната топка. Черната сложи досами единия джоб, а бялата постави само на десетина сантиметра от нея.

– Можеш ли да вкараш черната? – попита той Уан Мяо.

– От толкова близо всеки може.

– Пробвай.

Уан Мяо взе щеката, чукна леко бялата топка и вкара черната в джоба.

– Много добре. Хайде сега да преместим масата.

Уан Мяо стоеше объркан. След повторна подкана от Дин И двамата вдигнаха тежката маса и я преместиха в ъгъла до прозореца. Дин И извади черната топка, сложи я до джоба, после взе и бялата и пак я постави на десетина сантиметра.

– И сега ли можеш да я вкараш?

– Естествено.

– Давай!

Уан Мяо отново бутна бялата топка с щеката и вкара черната в джоба.

– Местим! – Дин И направи жест на Уан Мяо, двамата понесоха масата към третия ъгъл на гостната, след което той нареди двете топки по същия начин. – Давай!

– Ама какво…

– Давай, де!

Усмихнат, Уан Мяо се предаде и за трети път вкара черната топка в джоба.

Преместиха масата още два пъти – първо в ъгъла до вратата и накрая на първоначалното ѝ място. Дин И винаги нареждаше топките на същите места и Уан Мяо безпроблемно вкарваше черната. След последното местене двамата се бяха поизпотили.

– Хубаво. Край на експеримента. Да анализираме резултатите. – Дин И запали цигара. – Направихме общо пет опита, четири от които бяха проведени по различно време и в различни пространства, а два от тях – по различно време, но в същото пространство. Не те ли изненадват резултатите? – Той преувеличено разпери ръце. – Пет пъти, а резултатите от ударите са все едни и същи!

– Накъде биеш? – попита Уан Мяо запъхтян.

– Хайде първо да обясниш този невероятен резултат. С езика на физиката.

– Е… И в петте опита масата на двете топки е непроменена; началните им положения (с билярдната маса като отправна система, разбира се) също са непроменени; векторът на скоростта на бялата топка в общи линии е непроменен, поради което предаването на импулс между двете топки също е без промяна. Тогава е съвсем естествено, че и при петте опита черната влезе в джоба.

Дин И грабна бутилката бренди, оставена на пода до дивана, напълни две зацапани чаши и подаде едната на Уан Мяо. Той отказа.

– Трябва да отпразнуваме откритието на великия принцип: физичните закони не се променят във времето и пространството. Всички физични теории в историята на човечеството – от закона на Архимед до струнната теория, всички мисловни и материални постижения на науката до днес са странични резултати от този велик принцип. В сравнение с теоретиците като нас, Айнщайн и Хокинг са само прости приложници.

– Все още не разбирам накъде биеш.

– Представи си друг резултат. Първия път бялата топка бутва черната в джоба; втория път черната топка кривва встрани; третия път литва към тавана; четвъртия път започва да се стрелка насам-натам из стаята като подплашено врабче и накрая се намушва в джоба на панталона ти; петия път полита със скорост, близка до тази на светлината, прави дупка в ръба на билярдната маса, пробива стената и излита от Земята, после от Слънчевата система, точно като в онзи идиотски разказ на Азимов. Какво би си помислил тогава?

Дин И впери поглед в Уан Мяо, който отговори след дълго мълчание:

– Това наистина се е случило, така ли?

Дин И обърна и двете чаши бренди, после се втренчи в билярдната маса, все едно имаше пред себе си демон.

– Да, случи се. През последните години центровете за фундаментални изследвания постепенно намериха начини за комерсиализиране на дейността си, вследствие на което бяха построени три скъпи „билярдни маси“ – в Северна Америка, в Европа и, както добре знаеш, в Лянсян в Китай, където вашият институт за наноматериали направи немалко пари. Новите ускорители сблъскват частиците с енергия, която е до един порядък по-висока от постиганата досега. При този порядък обаче опитите с едни и същи частици при една и съща енергия на сблъсъка и едни и същи условия на експерименталната среда дават различни резултати. Различни не само при различните ускорители, а и в един и същ ускорител по различно време. Физиците са се видели в чудо. Свръхвисокоенергийните сблъсъци са повторени неколкократно все при същите условия и резултатите винаги са различни. Не се наблюдава никаква закономерност.

– И какво означава това? – попита Уан Мяо, после, като видя, че Дин И пак се е втренчил в него, допълни: – Аз се занимавам с наноматериали. Тоест имам известни познания за микроструктурата на материята, но със сигурност съм няколко нива под твоето. Моля да ме просветиш.

– Това означава, че физичните закони варират във времето и пространството.

– А това какво означава?

– И сам можеш да си изведеш заключението. Дори военният се сети. Той е много умен човек.

Уан Мяо отправи замислен поглед през прозореца. Океанът от градски светлини сияеше в нощта, засенчил звездите в небето.

– Това означава, че не съществуват универсални физични закони – каза Уан Мяо, като отмести поглед от прозореца. – В такъв случай и физиката… не съществува.

– „Знам, че това е безотговорно от моя страна, но нямам друг избор“ – продължи Дин И почти без пауза. – Това е втората половина на предсмъртното ѝ писмо. А ти току-що неволно изрече първата.

Сега вече малко или много разбираш защо го е направила.

Уан Мяо вдигна бялата топка, с която беше направил петте удара. Известно време я гали, накрая я пусна лекичко обратно на масата:

– За един авангарден теоретик това действително е катастрофа.

– Нужен е почти религиозен плам, за да се постигне нещо в областта на теоретичната физика. И нещо такова лесно може да те придърпа към бездната.

На раздяла Дин И даде на Уан Мяо един адрес:

– Ако ти се намира свободно време, направи ми услугата да се отбиеш при майката на Ян Дун. Те живяха заедно докрая. Дъщеря ѝ беше целият ѝ живот. Сега е самичка, горката.

– Дин И – отвърна Уан Мяо, – ти очевидно знаеш повече от мен. Не може ли да ми разкриеш още малко? Наистина ли вярваш, че физичните закони варират в пространство-времето?

– Нищо не знам. Някаква невъобразима сила убива науката.

– Убива науката?! Кой?

Дин И дълго гледа Уан Мяо в очите.

– Това е въпросът.

Уан Мяо се сети, че отговорът му е просто повторение на думите на британския полковник: да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах