Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Светлин Русев: По-важна от таланта е човечността

Патриотизъм е да разпространяваш ценностите на родната си култура, казва виртуозният цигулар

„Тази година дълго не докоснах цигулката. И това ми се отрази много добре“, казва Светлин Русев. Снимка: Вахан Мардиросян - Светлин Русев: По-важна от таланта е човечността

„Тази година дълго не докоснах цигулката. И това ми се отрази много добре“, казва Светлин Русев. Снимка: Вахан Мардиросян

Продължение от стр. 1

– По време на изолацията тази година консумацията на култура достигна до връх, какъвто всички ние, навсякъде по света, поради липса на време не сме имали никога досега. Можехме да гледаме безплатно десетки концерти и спектакли онлайн, на запис. Но хората на изкуството се почувстваха излишни. При Вас имаше ли подобен момент?

– Аз доста се усамотих. Отказах всяко предложение за онлайн изяви, за домашни концерти. Имам колеги, които бяха супер активни, всеки ден. Не бих споделил колко време не докоснах цигулката, беше наистина дълго. И това ми се отрази много добре. Но ако бъдем цинични, планетата не спря да се върти от това, че два милиарда души не ходиха на работа. Няма да навлизам в конспиративни теории, но ние, творците, сме много малък процент от това. Без култура и без изкуство не може. Стана ми много тъжно, че страна като Франция, където съм прекарал по-голямата част от живота си, наложи вечерен час, затвори книжарници. Каква е логиката нещо да затвори в 23 ч., вместо в полунощ? Как може да не се затварят магазини, а да затварят книжарници? Безумие.

– Защо Ви липсват точно книжарниците?

– Просто давам пример.

– По-евтино е да си поръчате книги онлайн.

– Аз съм малко старомоден, защото ми харесва да поддържам местната икономика. Книга в ръцете е нещо специално. Няма да говорим за акциите на „Амазон“ или за „Нетфликс“, макар и да бях голям потребител на „Нетфликс“ по време на карантината в Корея. Просто смятам, че е много глупаво човек да няма достъп до една книжарница. Не че не може да си поръча онлайн книга, даже може и да я прочете безплатно в интернет, но това за мен е посегателство над културата.

„Планетата не спря да се върти от това, че два милиарда души не ходиха на работа.“ Снимка: Вахан Мардиросян

– След 29 г. живот във Франция и Швейцария, на какъв език мислите?

– Зависи къде съм. Аз съм във френскоговорящата част на Швейцария, Женева. Имам по-богат речник на френски, срам ме е да си призная, но го говоря по-добре от българския.

– Как го установихте?

– Първия път, когато ми правиха ремонт в България, се наложи да уча много нови думи, които ми бяха убегнали на български, а можех да кажа само на френски.

– Хм, явно сте правили ремонти във Франция…

– И във Франция, да (смях). С ръцете си съм правил много неща – от циклене и поставяне на паркет и плочки, до вграждане на вана. Навремето нямах никакви материални възможности, а разполагах с много време. Сега тенденцията малко се обръща. Предпочитам да го свършат хора, които имат умения да го направят по-качествено и по-съвестно, но понякога, с извинение, някои си оставят ръцете и затова е по-хубаво човек да си го направи сам, ако му е интересно и забавно. Татко много обичаше инструменти и аз винаги съм мечтал да имам гараж – ателие с инструменти. Докато дядо ми не можеше да смени и една крушка. Не защото не можеше, това просто не го интересуваше.

– Мислили ли сте какъв би бил животът Ви, ако България беше останала тоталитарна държава?

– Аз имах шанса да съм от поколението, което използва най-ценното от онази система. Например безплатно обучение на високо ниво, а и всеки от нас имаше покрив над главата си. Отчитам това, въпреки че ми се смеят някои, например южнокорейците са ми казвали: „Ей, ти, от Северна Корея“. Имам смесени чувства и спомени от България в онези години. Но познавам системата по-добре от хора, които са с 5 години по-малки от мен, защото те бяха от поколението, когато изведнъж се разрушиха ценностите и хората нямаха поглед към бъдещето. Връстниците на сестра ми, например, която е само 5 години по-малка от мен, разсъждаваха така: „Защо да отида да уча английска филология, за да стана сервитьорка, като мога да стана сервитьорка и без да уча“. Екстремен пример, но това поколение беше доста заблудено, защото нито знаеха какво е било преди, нито след това. При мен беше по-интересно, въпреки че имам ужасни спомени от това как се виси пред посолството цяла нощ, как се чака на опашка да се купи с купони каквото и да е било от магазина, как седим пред витрините на Кореком, защото ревнувахме съучениците си, които не виждаха родителите си, но носеха дънки и ядяха шоколадови яйца, такива глупости. Днес много хора отхвърлят абсолютно всичко, но за мен онова време имаше доста ценности и положителни неща.

– Как се чувствахте първите години в Париж?

– Имах късмета да отида при едно българо-френско семейство, Койчо и Елизабет Атанасови, познати на родителите ми. Без да знам и дума френски. Буквално се потопих в друг свят, в друга култура. В началото тези хора ми помогнаха – храниха ме, подслониха ме, но от там нататък беше много трудно – с минимална финансова помощ първите няколко години бях едва ли не на улицата. Нямах пари за кино, храна, струни, концерти… Беше много тежко, а нямах и възможност да работя нещо странично, беше много сложно с разрешенията. След като завърших Консерваторията, свирих в оркестъра на бившите студенти – което е една много интересна система на преход към професионалния живот. Някой нещо е оркестрирал и, да кажем, оркестърът трябва да го изсвири, дори за една репетиция се вземат някакви пари – но за това нещо се чакаше с дни за разрешителни. Бяха много години мизерия.

– Колко време Ви отне да заживеете като нормален човек във Франция?

– Първата си работа като преподавател получих през 1999 г. Като концертмайстор започнах през пролетта на 2000 г., вече с пълна заплата, защото преподавателската дейност беше за няколко часа седмично.

– Осем години! Какво Ви даваше сили да останете и да не се върнете в България?

– Ходих на няколко конкурса, спечелих няколко награди. Има парични фондове, те генерират няколко концерта. От 1994 г., след като завърших Консерваторията и карах вече специализация, бях при един приятел, уж временно, но всъщност останах 4 години. Без наем, родителите му бяха разделени и в чужбина, и ние живяхме в техния апартамент, късмет.

Когато човек има концерти, е ок, но тогава те бяха едва няколко годишно. Аз свиря от 11-годишен като солист на Мартенски музикални дни, но това не стигаше…

– Най-хубавото Ви преживяване във Франция от този период ли е, или дойде след това?

– Като малък имах възможност да свиря като солист Трети концерт на Моцарт с Варненската опера в новопостроената опера в Кайро, Египет. Аз и мама бяхме на посещение на пирамидите с мерцедеса на българското посолство – беше приказка за едно дете. Не знам на колко години бях, но още не бях заминал за Франция. Беше през 1987 или 1988 г. Това са неща, за които после съзнателно или подсъзнателно си казваш „Я, виж ти“. Защото бях много трудно дете, спирал съм да свиря хиляда пъти, крил съм цигулката си, много се измъчиха с мен родителите ми. Не им останаха нерви за сестра ми, която беше много музикална, но избра друг път. В този период свирих и на остров Корфу, Гърция. Имаше интересни гастроли от рода на 50 часа пътуване с влак до Симферопол, Крим. Забавно беше. Участвал съм и на две Асамблеи „Знаме на мира“, почти дете.

– Виждали ли сте се с Тодор Живков?

– Разбира се. Асамблея „Знаме на мира“ имаше концерт и в резиденция „Бояна“.

– Кога беше първото Ви представяне в София?

– Не помня. Имам ярък спомен от Русе, едни прожектори светеха към мен и не виждах абсолютно нищо. Оркестърът акомпанираше от кошарата на Русенската опера, а аз бях горе на сцената. На 7 години.

– Попитах ви за изживяване във Франция, защото сте живели там най-дълго…

– Спорт брои ли се? (смях) Ще прозвучи много некултурно, но ако се изправя пред една картина в „Гугенхайм“, Ню Йорк, има много неща, които не разбирам и си казвам: „Eвала, че някой го е направил за първи път“. Тоест, възхищавам се от идеята, но не винаги от резултата. Не е нещо, което ми спира дъха. Шегата настрана – най-хубавият момент в живота ми е раждането на децата ми, невероятно е човек да е свидетел на цикъла на живота.

– А какво Ви спира дъха?

– Много обичам спорта и съм бил на много интересни събития. Да бъдеш в централната ложа на финален мач от „Ролан Гарос“ е невероятно. Мачове от професионалната баскетболна лига в Америка също. Фитнес и тенис клубът, в който тренираме в Женева, е посещаван от не един шампион, виждате хора от Топ 10, докато седим и си пием кафето. Да видя тренировка на Цонга, Монфис, Вавринка, но и дамите, разбира се, за мен е нещо изключително вълнуващо, много по-добро от новите холивудски филми в самолета. Все по-често гледам спортни предавания и документални филми.

– Във Франция през годините срещали ли сте някои от най-големите ни интелектуалци, които живеят там?

– Мога да се похваля, че съм близък с професор Минко Балкански. Подготвял съм конкурси в неговия дом, свирил съм във фондацията му в България. Това е истински български патриот, в най-добрия смисъл на думата.

– Кой е лошият смисъл на „патриот“?

– Националист.

– Какво е патриотизъм за Вас?

– В моята сфера е да разпространяваш ценностите на родната си култура. Извън България например знаят малко кой е Панчо Владигеров.

– Не ми се вярва.

– Бях във връзка с един човек в Япония, който се интересува от Панчо Владигеров, търси ноти, записи и т.н. Един. Колко милиона е Япония?

– Какво бихте направили от любов към България?

– Каквото мога със скромните си усилия. Разпространявам българската музика. Наскоро направихме премиера на първи концерт на Панчо Владигеров в Корея. Допринасям с култура и анекдоти.

Предишна страница 1 2

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах