Традиции, шах и мат за нетолерантността

Колко често можем да срещнем в новините човек, готов да защити принципите си, въпреки че това ще му струва много (и то не само) пари? Световната шампионка – украинката Ана Музичук – бойкотира започналия на 26 декември световен шампионат по бърз и блиц шахмат в Саудитска Арабия заради ограниченията на правата на жените в тази страна, съобщава „Ройтерс“. А тя самата го обяви на страницата си във Фейсбук още пред ноември.

„Ще загубя и двете си шампионски титли една след друга. Но съм готова да се боря за принципите си и да пропусна турнира, който би ми донесъл повече пари, отколкото десет други турнира взети заедно – между 1 и 2 милиона долара. […] Защото не искам да играя по чужди правила, да се забулвам, да ходя по улиците само съпроводена от мъж – и въобще не искам да се чувствам вторично същество. Шалът, с който бях принудена да си покривам косата в Техеран, ми беше повече от достатъчен“, пише украинската спортистка, като припомня и за шампионата в Иран по-рано през годината.

В Саудитска Арабия всички жени – чужденки и местни, трябва да носят абая, дълга роба, прикриваща цялото тяло (освен ако не са високопоставени членове на правителствени делегации, но те не излизат самостоятелно на улицата). Но играта на шах изглежда сега е важно оръжие в политическата борба на престолонаследника Мохамед бин Салман с някои радикални местни клирици, които през 2016 г. обявиха фатва или религиозен декрет, забраняващ играта като „сатанинско занимание“. Тогава беше неясно как ще реагира правителството, добавя „Нешънъл Поуст“.

Междувременно от Световната шахматна федерация (ФИДЕ) обявиха, че по време на шампионата в столицата на кралството Рияд всички жени участнички ще трябва да спазват правилата за поведение в страната. Обяснението е, че това са местните традиции и те трябва да бъдат уважавани.

Но не – нищо не трябва да бъде уважавано, само защото „така повелява традицията“. Човек дори родителите си не е длъжен да уважава, ако не са изпълнявали родителските си задължения. Същото се отнася и за традициите. Както има добри или безобидни традиции (например нечетния брой ястия на трапезата на Бъдни вечер), така има и лоши традиции, от които по-успешните общества са се отървали успешно или поне работят по въпроса. Например стария индийски обичай любимата жена на починалия да се убива и погребва заедно с него.

Но защо да ходим чак в Индия, след като според Херодот това е също и тракийска традиция? Слава богу, днес по земите на древните траки тази традиция вече не се спазва. С времето и обществения напредък нормалните хора се оказали повече и са престанали да слушат онези другите, „истинските траки“, държащи на „тракийщината“, които са казвали „Но защо да се отказваме от вековните си традиции и да не убием тази хубава жена, за да я погребем заедно с мъжа ѝ?“. Или пък е станало обратното и траките са изчезнали.

Но в някои други страни, дори и в Европа, има общности, които прилагат не по-малко отвратителни традиции – например убийствата на честта. Според източници от световната преса от „убийства за запазване на семейната чест“ само в Близкия и Средния изток годишно загиват около 20 хиляди жени. Представители на женски организации от тези региони смятат, че жертвите са поне 4 пъти повече.

Случва се и в Европа. Светът е пълен изчезнали дивашки традиции, някои обаче още тровят цели континенти и отделни общества.

Ще кажете: тук не говорим за убийства, насилие и живи погребани, а само за малко по-прикриващо облекло. Още повече, че в залата в Рияд, където ще се провежда турнирът по шах-мат, вече е получено разрешение да не се носят хиджаб или абая, а тъмни панталони и бяла блуза с висока яка. Но това важи само за залата. Навън все така не може да се излиза без мъж за придружител. И още няколко не чак толкова страшни неща.

Всъщност говорим за принципите на уважение към човешката личност, за правото ѝ на избор и за еднакво отношение, независимо от пол, раса, религия. Говорим и за нуждата от остра нетолерантност към нетолерантността. Защото толерантността е чудесно нещо, стига да не я прилагаме към нетолерантните – тогава се превръща в своята пълна противоположност.