Тримата богослови и Истанбулската конвенция

Седели си трима богослови – един търновски, един софийски (който бил и доктор – психиатър) и един пловдивски – и четели Истанбулската конвенция в български превод. Скучна, скучна и дълга била тая пуста Истанбулска конвенция, и те, колкото и да се напрягали, нищо страшно не могли да извадят от нея. Била – направо казано, като някакъв празен куфар. Да, да – точно като празен куфар била Истанбулската конвенция.

Като куфар ли – блеснало в един миг в ума на софийския богослов (дето бил и доктор психиатър)? Ами куфарите… те… Навел се богословът (и психиатър) отново над Конвенцията и изведнъж – що да види! Че тя не само била като куфар, ами като куфар с двойно дъно. Плеснал се по челото богословът (и психиатър) и извикал, та събудил и търновския, и пловдивския богослов, които вече били задрямали над пустата Конвенция.

– Работата – казал – не е в превода, тук има, рекъл, клопка.

И започнал да опипва отвсякъде Истанбулската конвенция. Пипал я тук, пипал я там – и ето: намерил там, нейде на дъното, двойното дъно.

Зарадвали се много и останалите двама богослови. С разтреперани пръсти подръпнали оттук, подръпнали оттам и ето на – дъното се отворило. И що да видят – вътре седяла (свита на четири)… Джудит Бътлър.

Щом я погледнали богословите, Джудит Бътлър заръмжала и зафучала, измъкнала се от двойното дъно на Конвенцията като някоя змия-пепелянка и трижди, пред смаяния поглед на богословите, си сменила пола.

– Какво дириш в Истанбулската конвенция, проклетнице? – викнал ѝ (на английски) софийският богослов психиатър.

– Дошла съм да ви заразя с трансхуманизъм – изсъскала Джудит Бътлър.

– А кой те праща в нашето православно отечество? – строго я попитал пловдивският богослов (не на английски, защото бил от Духовната академия на дядо Николай, а там се преподават само църковнославянски и френски).

– Как кой – отвърнала му Джудит Бътлър (която освен пола, можела при нужда да си сменя и народността) – долното царство на Съвета на Европа.

– Де е това царство? – попитал пак пловдивският богослов.

– В Страсбург, разбира се – изсъскала още по-разгневена Джудит Бътлър. – Да не искаш да е в Азербайджан. Не знаеш ли, че там аз не мога и да пристъпя?

Ха сега де! Видели се в чудо, що да чинят с Джудит Бътлър тримата богослови. Почудили се, помаяли се, па я хванали от три страни и пак я натикали в двойното дъно на Истанбулската конвенция. Закопчали я, завързали я здраво пустата Конвенция, грабнали я и тръгнали да я носят по телевизиите. Един ден я носят в БНТ, на другия – в Би Ти Ви, на третия – в трета телевизия. И навсякъде я показват, като специално отварят двойното дъно, да видят водещите скритата вътре Джудит Бътлър. Заохкали и заахкали водещите на сутрешните, обедните и вечерните блокове. Завайкали се и запустосвали. Що да сторят с пустата му Истанбулска конвенция, как да я върнат там, отдето била дошла?

Питали Бойко (по телефона, защото бил в Давос), питали Корнелия, Валери Симеонов, Волен Сидеров. Никой нищо не могъл да им каже – само ругаели и се биели по главите. И ето: най-накрая се досетили. Акъл им дал пак софийският богослов (дето бил и доктор психиатър). Ще я дадем, рекъл им той, на Сергей Станишев, кога тръгне да пътува на Запад. И понеже той е важен човек (председател на ПЕС), на летището никой няма да седне да му проверява куфара с двойното дъно. Да си го отнесе заедно с Джудит Бътлър вътре и повече да не ни занимава с тази напаст.

Речено-сторено. Едно птиченце ми каза, че Конвенцията вече е при Сергей Станишев и днес-утре заминава за там, отдето е дошла. Тъй че, деца, спете спокойно. Джудит Бътлър вече я няма по нашите земи. Само тримата богослови продължават да обикалят по телевизиите и радиата и да разправят приказката за куфара с двойното дъно, та да се уплашите вие и да си кротнете в креватчетата.
Докато мама и татко в другата стая спокойно си играят стереотипните роли на пола.

Записали и преработили за деца: братя Новостилски

Рубриката „Вашият коментар“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често коментирате под статиите ни във Фейсбук, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература на имейл mail@ploshtadslaveikov.com.