Спорт, който никога не сте очаквали да видите на екрана, има големи шансове да донесе „Оскар“ на Тимоти Шаламе за най-добър актьор. Пинг-понг драмата „Върховният Марти“ най-сетне достига до българските зрители и от днес, 16 януари, може да се гледа на големия екран.
„Върховният Марти“ тръгва по кината натоварен с очаквания и с тежестта на две награди за главния си актьор. Тимоти Шаламе пожъна вече „Златен глобус“ и награда „Изборът на критиците“ за превъплъщението си в Марти Маузър, американския шампион по тенис на маса. Тепърва предстои да видим дали и в кои категории ще бъде номиниран за „Оскар“; според някои продукцията на режисьора Джош Сафди има шанс дори да вземе статуетката за най-добър филм. В букмейкърските сайтове наддаването е на косъм – ту за Леонардо ди Каприо в „Битка след битка“, ту за Шаламе.
„Върховният Марти“ не е биографичен филм в класическия смисъл на жанра. Образът на Марти Маузър е вдъхновен от шампиона Марти Райсман, но в сюжета преобладава художествената измислица.
Действието се развива през 50-те в Ню Йорк, където Марти живее двойствен живот – като продавач на обувки в магазина на чичо си и като професионален състезател по тенис на маса. Противно на очакванията на по-скептичните зрители, тенисът на маса е феномен, пълни стадиони и вълнува публиката – за съжаление на Марти обаче не и в родната му Америка, и той е решен на всичко, за да привлече вниманието на САЩ към този пренебрегван спорт.
Междувременно личният живот на Марти значително се усложнява след забременяването на негова близка (и омъжена) приятелка от детството. Ситуацията става още по-заплетена, когато главният герой отива в Лондон и там започва нова афера отново с омъжена жена (Гуинет Полтроу), после, в Япония, нещата не се изглаждат в личен план.
Тези особености правят главния герой труден за харесване, отчита критиката. Егото му е най-дразнещата, но и най-привлекателната черта.
„Основното нещо, което движи Марти, е непоклатимата вяра в собственото му величие и точно тук героят става интересен – твърди Моника Хесе във „Вашингтон Поуст“. – Ако твърдиш, че си най-добрият в света, но всъщност СИ най-добрият в света, това чудовищно его ли е, или просто казваш истината? Ако трябва да измамиш, за да докажеш това, в което всички останали е трябвало да вярват през цялото време, простимо ли е това?
„Върховният Марти“ почти се вписва в друг популярен филмов жанр: биографични филми за неприятните мъже, гениите (от Стив Джобс до Алън Тюринг и Моцарт), които се разкриват не просто като уникални таланти, но и като огромни задници. Фактът, че уникалният талант на Марти не е да изгради декодер, за да спечели Втората световна война, а по-скоро да удря малка топка с малка хилка през малка мрежа, е едновременно абсурден и разбираем, красив и жалък.“
Няма как да има по-добър кастинг за този филм, изтъква още Хесе, като специално внимание обръща на Гуинет Полтроу, която се завръща в киното след дълги години отсъствие. Изпълнението ú изтрива спомена, че тази жена продава свещи с аромат на вагина, и напомня, че Полтроу е носителка на „Оскар“.
Марти на Тимоти Шаламе е „възможно най-груб, неприятен и обиждащ“, пише Кайл Смит в „Уолстрийт Джърнъл“, наричайки героя му „бързоговорящ, покрит с акне гущер, който непрекъснато се измъква от трудни ситуации, обикновено за да си навлече още по-големи неприятности“.
„Със сигурност ще бъде оценен като най-великия 2 1/2-часов филм за пинг-понг на всички времена. „Върховният Марти“ използва изтъркана формула – историята за аутсайдера в спорта – само за да я разглоби и сглоби отново с нечисти намерения, като психотично малко дете, което експериментира върху нещастната кукла на сестра си.“
Ролята на Марти толкова е повлияла на Шаламе, че актьорът е възприел част от откровената му амбиция, отбелязва Макс Уайс в списание „Балтимор“. Още миналата година, когато спечели награда от Гилдията на актьорите в САЩ за „Напълно непознат“, той заяви в благодарствената си реч, че не се стреми просто да бъде добър актьор, а да бъде един от най-великите на всички времена. Тази заявка продължи и по време на рекламното турне на „Върховният Марти“, където в интервютата си Шаламе изтъкваше, че „от седем-осем години имам само първокласни изпълнения“.
„Има нещо отблъскващо в това ниво на самохвалство и амбиция, особено когато се прилага към форма на изкуство, която не е – или поне не би трябвало да е – свързана с отбелязване на победи и надмощие над конкуренцията – пише Уайс. – От друга страна, ще излъжа, ако не призная, че беше и някак освежаващо. Фалшивото смирение е също толкова лошо – по дяволите, то е дори по-лошо – от хвалбите на Шаламе.
В един момент дори започнах да се чудя дали Шаламе просто не си прави шега с нас. Мисля, че отговорът е и да, и не – което вероятно е причината Шаламе да бъде перфектният актьор, който да изобрази патентования образ на Джош Сафди – маниакален нюйоркски мошеник. В случай, че не бях ясна по-рано, Шаламе е фантастичен в тази роля. Това може би е най-добрата му работа досега, в кариера, изпълнена с отлични изпълнения. Може да се твърди, че филмът на Сафди му е позволил да се развие в най-чистата си форма – на нервния, променлив уличен мошеник, който може би е бил там през цялото време.“
„Върховният Марти“ вече може да се гледа по кината у нас. На 22 януари ще стане ясно дали 30-годишният Шаламе ще влезе в клуба на най-великите в киното – тогава ще бъдат обявени номинациите за „Оскар“. Актьорът вече два пъти е бил номиниран за наградата, но до момента не е печелил статуетката.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
