Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Велики сили ли? Има само една сила – от Съединението

През 1885 г. няколко луди глави правят нещо неочаквано – напук на Русия и Турция, в интерес единствено на България. И успяват

Рядка пощенска картичка, изобразяваща възторга на народа в Пловдив след провъзгласяване на Съединението и тържествения марш на доброволци от всички краища на страната, събрали се да защитят своето дело. Илюстрация: НИМ - Велики сили ли? Има само една сила – от Съединението

Рядка пощенска картичка, изобразяваща възторга на народа в Пловдив след провъзгласяване на Съединението и тържествения марш на доброволци от всички краища на страната, събрали се да защитят своето дело. Илюстрация: НИМ

България е малко княжество, дължащо на османската Висока порта годишен трибут и пълно съобразяване във външната си политика. Съседната османска провинция, наречена Източна Румелия, има свой губернатор християнин и това се смята за голяма отстъпка от страна на същата Порта в Истанбул. И това нямаше да го има, ако Русия не беше надвила Турция във война, чийто изход е решен с договор, подписан със съгласието на всички Велики сили в Берлин. За да се отложи поне още малко неизбежната европейска война, Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Русия, Италия и османска Турция се споразумяват как да приключат един неудобен въпрос. Разбира се, преговорите са започнали още преди руските войски да пресекат Дунава. Както казва германският канцлер, работата не е в щастието на българите, а в европейския мир.

Всичко това изобщо не интересува самите българи. Седем години те подготвят своето Съединение. Правят го сами, без да се съобразяват с Русия и напълно подготвени за война с Турция. Не чакат нищо от никого. Не се съобразяват, не просят и не се снишават. Когато вместо Турция ги напада Сърбия (като самите сърби са донякъде изненадани от това налудничаво решение на краля си, насъскан от австрийското правителство), същите българи просто се обръщат и защитават Съединението.

На 6 септември 1885 г. България рискува и печели. Пловдив става български, заедно с Бургас, Сливен, Ямбол и едва възстановяващата се от пепелищата Стара Загора. Турция известно време обмисля реакцията си… и предпочита да не прави нищо. Австрия и Сърбия се опитват да действат заедно, но са накарани да приемат резултата. А Русия? Тя е вбесена. Българите действат самостоятелно! Ползват свободата си! Не изчакват инструкции! Не взимат предвид волята на Освободителката! Рискуват крехкото разбирателство между Петербург, Истанбул и Виена! Нарушават установени сфери на влияние! Ще предизвикат нова Кримска война! Легитимизмът е в опасност! Това е скандал. Не е имало такава черна неблагодарност, такава подигравка със славянското братство.

Само че в София и в Пловдив мнението е съвсем различно.

ФАНТАСТИКО И УНИЦЕФ

Съединението има висока цена. Не става дума само за човешките животи, изгубени при Сливница и Три Уши, нито само за материалната цена на акта, но и съдбата на бъдещите български планове за Македония може би е проиграна още през 1885-а. На европейските и световни свръхсили обаче е показано, че България може да действа сама. Тя може да прави с вредния за нея Берлински договор точно каквото си поиска, защото в страната действат хора с воля, а не притеснителни чиновници, нито пък слуги и чуждопоклонници. Всъщност мъжете, осъществили Съединението, са взели много добър пример от Обединението на Италия и от белгийската Независимост, така че явно са се учили от най-добрите примери на Европа. Подговени са да защитят Съединението даже с война и го доказват на дело, така че явно и скорошният пруски пример е имал значение. България с нищо не изостава от най-успешните млади нации на епохата – и дори дава пример на Полша и Ирландия.

Всъщност България сама решава въпроса за своето щастие или нещастие. Действа самостоятелно, както го изискват интересите ѝ. Княз Александър схваща, че или ще застане зад Съединението, или може направо да си стяга багажа. Той действа възможно най-добросъвестно и последвалата Сръбско-българска война показва първия модерен глава на българската монархия като истински герой. Това оскърбената Освободителка няма да му прости.

Това ни е останало от Съединението днес: красивият Пловдив, където миналото гори и идеалният пример, че България печели тогава, когато действа със самостоятелна дързост, а не се страхува. Велики сили ли? Има само една сила и тя се прави от Съединението.


Текстът оригинално е публикуван в „Площад Славейков“ на 6 септември 2016 г.

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах